Не знам дали обърнахте внимание, но в точка 3 на концепцията на новия главен прокурор Гешев се споменава някаква Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Работата на тази система е да улеснява информационния обмен между съдебните и следствени служби, финансовите, данъчни и митническите органи, затворите, Военната полиция, МВР, така че ходът на едно разследване да може да бъде лесно проследен от подаването на сигнала до самото производство. Прави ли ви впечатление, че изброявам ведомства както от изпълнителната, така и от съдебна власт? Сиреч, ако ЕИСПП работи, а според мониторинговия доклад на ЕК от декември 2013 тя работи, то в нея властите се обединяват, а не разделят. Разделението на властите очевидно доста вълнува, защото присъстваше във въпросите на няколко НПО-та на изслушването на Гешев. Само дето в случая става дума за технология, прототипът на която е внедрен у нас още през 1985 г., и отговорността за надграждането, експлоатацията, поддържането, законовото й уреждане никога не са зависели от личните качества на новия кандидат. Освен това е проблем, засягащ всяко единно информационно пространство, и произтича от факта, че свободата на обмена в него винаги е за сметка на сигурността.
ЕИСПП бе наследена от тоталитарната администрация, но не само не изчезна с началото на прехода, ами, без даже да промени принципала си – Националния статистически институт – бе инкорпорирана в „Стратегията за развитие на информационното общество в България“ на Костов, финансирана от Световната банка. Самата ЕИСПП не бе финансирана от Световната банка, защото система, пълна с чувствителна информация, може да се разработва само с развойни и технически средства на държавата с пари от бюджета й. Иронията бе в това, че първият изпълнител на поръчката по обновяването й бе консорциум от частни фирми.
При смяната на властта през лятото на 2001 г. проектът ЕИСПП спря и рестартира наново в рамките на съдебната реформа, финансирана по ФАР, но не под опеката на съдебната власт, а на един Междуведомствен съвет, отчетливо доминиран от изпълнителната власт с председател Министъра на правосъдието. Целта е уж баланс между властите, които трябва да комуникират, а не да си пречат в ЕИСПП, но дори това не помогна, когато към вече изграденото ядро на системата трябваше да се включат системите на полицията, затворите, прокуратурата, съда. Класифицираната информация за наказателната политика на държавата винаги циркулира трудно между ведомствата, но беше трудно и когато НАП и агенция „Митници” трябваше да се включат. Да не говорим, че с влизането ни в ЕС трябваше да позволим и свободен наднационален достъп до системите си. (За бъдещето на тези партньорства се споменава в концепцията на Гешев.) Регламентите и общите стандарти – технологични, информационни, комуникационни, необходими за коректния информационен обмен, се постулират със закон, но у нас това не бе достатъчно. По времето на министър Тачева системата бе в клинична смърт и възкръсна с идването на ГЕРБ на власт, само че на цената на драстични промени. Именно тогава в Закона за съдебната власт бе заложено ЕИСПП да се прехвърли от Министъра на правосъдието на Главния прокурор. Прокуратурата е страна в наказателния процес и контролът над ЕИСПП би й дал огромно предимство, но не беше само това проблемът. Покрай ЕИСПП, без да е ясно като представител на коя точно власт, Прокуратурата стана и бенефициент по ОПАК – системата с класифицирана национална информация започна да се финансира наднационално! Според мониторинговия доклад на ЕК от декември 2013, всичко е точно – ЕИСПП работи – само дето няма как да го установим, защото по закон (Чл.384. (1) ЗСВ) нямаме достъп до базите й.
Тук стигаме до друг един голям проблем, вълнуващ и НПО-тата – достъпът до информация. До каква информация има достъп Главният прокурор? Кой има достъп до информация за Прокурора? Какво съдържа така нареченото „ядро“ на ЕИСПП и дали изобщо съдържа нещо повече от данните, ползвани при тестването на системата, и ЕИСПП не е само повод за източване на огромни суми?
Отговорът на тези въпроси трябва да се търси в полето на технологиите, не в пленарната зала на ВСС. Иначе НПО-тата никому не пречат в опита да симулират съпротива. Същите тези, които от наше име протестираха, и през 2016 промениха закона и направиха избора на Гешев възможен.
