Слави Трифонов напусна bTV точно когато телевизията за втори път беше предложена за продажба. Ще рече човек, че Трифонов е знаел какъв е профилът на купувача. Докато чешкият аналог на Домусчиев, Петър Келнер, добави втората голяма частна телевизия в пакета си от европейски медии, Слави Трифонов си купи една старозагорска телевизия и я превърна в национална. Предстои да видим дали новите собственици на bTV ще използват медията по начина, по който Келнер използва чешките си медии, или политиката на bTV ще зависи от местните консултанти.
Всички тези сделки се случиха в размирно за БНР време, но точно преди изборите СЕМ освободи радиото от Светослав Костов като генерален директор и назначи за и.д. Антон Митов. Костов даде пресконференция и каза, че едва ли Митов ще свърши нещо за три месеца. Сякаш той изкара повече от три месеца… Сега остава Антон Митов да разпознае кой му се обажда от Борисовата градина. Радиото тепърва ще бъде в новините.
Битката за София потопи националната драма с един футболен скандал само след седмица. Медиите изоставиха расизма по трибуните на националния стадион и се впуснаха в теми, като замърсяването на въздуха и градоустройството, детските градини и малките улички. Да не би расизмът да изчезна от улиците? Свастиките по сградите на София седяха и в изборния ден. Въпросът за провеждането на Луков марш по улиците на общината, която управлява Йорданка Фандъкова, не беше в центъра на нито един от телевизионните дебати или интервюта с нея. Какъв е смисълът от предизборните дебати, ако в тях се заобикаля най-важното: отношенията между различните групи в един град.
Всъщност, дебатите по bTV и БНТ показаха няколко сериозни проблема в замисъла им. Най-напред – проблем има в правилата, които всяка телевизия налага при избора на участниците в дебата. Най-напред Борис Бонев от „Спаси София“ обяви, че не е допуснат до участие в дебата на 15 октомври в студиото на БНТ. Всъщност, Бонев е подписал споразумение с БНТ и се е съгласил да играе по правило, според което в „големия дебат“ участват само кандидатите за кметове, които събират най-много гласове според данните на 4 социологически агенции към датата 15 октомври. Това е правило, което телевизията налага, а той се е съгласил с него. А не би ли било по-добре, ако участниците в дебата са избирани чрез журналистически подбор, а не според данни на социологически агенции. Тази промяна би довела в студиото и депутати с имунитет, но и кандидати, които имат какво да кажат. Дебатът като форма е загубил смисъла си в този тест на кандидатите по определен брой теми. По-добре журналистите да носят отговорност за това кого канят, отколкото да изправят табелите със социологически изследвания като оправдание. Тогава няма да ни е все едно дали Емил Кошлуков е журналистът или Добрина Чешмеджиева.
В студиото в „Референдум“ на 15 октомври се озова Ангел Джамбазки, който трябваше да е четвърти в надпреварата не според една, а според цели 4 агенции. След първия тур обаче Джамбазки беше пети. Коя от четирите агенции след края на изборите носи отговорност за това кой не е в телевизионното студио?
Два дни по-късно Бонев направи „дебат“ пред сградата на БНТ, като обяви, че БНТ избира агенциите, а Център за анализ и маркетинг няма уеб страница, но инак дава нереалистични прогнози.
Друг е въпросът за какво му е на Бонев телевизионен дебат?! Той има най-силния ресурс – да не е телевизионна икона, а да владее кварталите и Фейсбук. Ресурс, който нито един от другите кандидати няма. Отговорът обаче е, че много повече телевизията печели от неговото участие, отколкото той от нея. Показа го Антон Хекимян по bTV. В частните телевизии правилата за покани към кандидати за дебат са други. По „Нова тв“ направиха дебат между първите две потенциални победителки на първия тур – Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Дали беше дебат? Със сигурност беше предизборна форма. По bTV Антон Хекимян игра по други правила – покани първите петима в класацията само на една агенция – „Маркет линкс“. Така Борислав Игнатов от ДБ беше принуден да се върти ту наляво, ту надясно, въпреки че Антон Хекимян за първи път от дълго време водеше най-накрая телевизионно предаване.
Дали новият собственик ще избере тази журналистика? Или ще възприемаме като нормално случилото се по време на кампанията със саморазправата на един сайт спрямо кандидата на десните хора в София? Защото за расизма сякаш се спогодихме, че е само за пред англичаните.
