Кандидатките за кмет на София Йорданка Фандъкова и Мая Манолова са завинаги символно свързани с „Топлото“. Манолова не постигна нищо в омбудсманската борба с „Топлофикация“, а Фандъкова успя да покани на публично излагане столични хора на културата в разрушената сграда на „Топлоцентралата“ зад НДК. Символично е – държавата създава дефицити, видими в НДК, а общината финансира компенсациите – видими пак в НДК.
Това, което прави Столична община, е вероятно похвално. Но къде е мярата в похвалването?
Например, може ли да са мяра благодарностите към общинската власт в разгара на предизборната кампания? И кога културата е видяна като по-важна? Все трябва от време навреме да говорим и за студените поликлиники, и за протеста на медицинските сестри на площада? Можем ли да мерим свръх рекламираната културна политика на общината с невидимата политика за здравеопазването, която виждаме чрез страшния зов за помощ във фейсбук за събиране на пари за лечение на страдащи хора, които общинските болници и поликлиники не могат да спасят. Никой не бива да мери така здравето и културата! Къде тогава е мярата в хвалбата?
След 4 години културните дейци започват да се чувстват задължени да направят жест на благодарност. Така и дарът, и благодарността стават предизборна символна разплата.
Сбирката край топлото на Йорданка Фандъкова не беше отразена от почти никоя телевизия. В новините на 31 октомври БНТ се занимават със себе си, видяхме, че пак ще се ходи на „Евровизия“. За събитието про-Фандъкова научаваме от „24 часа“. А чак след дни всички се впериха в репликата на Найо Тицин, че Фандъкова е не само управленец, а истински меценат. Отсъствието на репортери на това събитие доведе дотам почти всички да копират директно текста на първоизточника – бил той общината или „24 часа. Така „Братя Аргирови“ стана нещо като нарицателно за безсмислието на будителството, ако ще пишем „братя“ с главна буква…
Цитат от изданията, който се повтаряше: „На срещата присъстваха писателят Димитър Бочев, композиторът Стефан Димитров, Лъчезар Георгиев, Недко Солаков, Венелин Шурелов, Весела Ножарова, Виктор Божинов, Георги Мамалев, Силвия Кацарова, Искра Радева, Влади Въргала, Филип Аврамов, Стефан Вълдобрев, Ирина Флорин, Мими Николова, Братя Аргирови, Яна Маринова, Рут Колева, Захари Карабашлиев, Яна Генова, Найо Тицин, Еми Барух, Тони Николов, Евгени Будинов, Бина Харалампиева, Ириней Константинов, маестро Людмил Ангелов, Жаклин Вагенщайн, Гергана Мудова, Герасим Георгиев – Геро, проф. Георги Арнаудов, д-р Георги Текев и др.“
Дали всички посочени от общинската пресслужба са съгласни с тази употреба на имената им?
Ако Йорданка Фандъкова, с бюджета на най-голямата община, е обявена за „истински меценат“, не е учудващо, че Георги Коритаров по телевизията, директорствана от Георги Харизанов – „Европа“, обяви Бойко Борисов за новия будител.
Будителско е това, което направи Бойко Борисов! Спомнете си – махна с ръка и постигна освобождението на ГЕРБ от Веселин Маринов. Като един истински „будител“, Борисов знае, че като махнеш един певец, ще дойдат поне двама благодарни, че си ги събудил. И дойдоха братя Аргирови!
Меценат до мецената по тия избори. Улица „Московска“ си е меценатска улица. Там, близо до столичната община, черноджипи охранители бранят един друг меценат.
Докато гледах снимките с благодарните на Фандъкова, поканени на килима в един нов частен културен клуб, наречен „Кино „Култура“, се чудех защо забравихме къде беше столичното кино „Култура“. Старото кино, както много от столичните кина, беше превърнато в супермаркет. И сега всеки, който прави ново кино, лесно може да бъде припознат като меценат. Всички меценати рано или късно минават през НДК.
Дано останат журналисти, които минават през Борисовата градина. През онова място, в което 4 души нареждат в ушите на бившия вече директор на БНР Светослав Костов, а той преразказва разговора си на свалената от ефир Силвия Великова. Меценат, милиционер, меценат, милицонер.
Жана Попова
