Ephémérides bulgares

E

Граф Робер дьо Бурбулон. „Български дневници” (съставителство и научна редакция проф. Зина Маркова). Превод от френски Росица Ташева. Колибри, С., 2019

Когато излезе за пръв път преди двайсет и пет години, тази книга беше събитие. Напълно изчерпана и потънала в библиотеките, тя и днес продължава да предизвиква интереса не само на специалистите историци, но и на широката публика. Ще припомня на тези, които не са я срещали досега, че става въпрос за новооткрити (тогава) текстове на френския граф Робер дьо Бурбулон, разчетени, подбрани и събрани в една книга, наречена Български дневници, от проф. Зина Маркова. Тук неизбежно се появяват два въпроса: кой е граф Робер дьо Бурбулон и защо е записвал така грижливо своите „éphémérides bulgares“, или всекидневни впечатления от България?

Първият въпрос ни връща назад към 1887 г., когато 25-годишният Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, току-що избран за български княз, потегля към своята нова родина. За негов личен секретар е поканен връстникът му Робер дьо Бурбулон, наследник на благороден, умерено влиятелен род, служител във френското Министерство на външните работи. Той ще остане в България шестнайсет години, постепенно издигайки се от личен секретар до маршал на двора. Дори след като се пенсионира с почетната титла Велик шамбелан, продължава своите връзки с Фердинанд, после с Борис, посещава още три пъти България (втория път става свидетел на историческите събития от Балканската война). По маниера и модата на своето време графът пише много и дълги писма. През първите дванайсет години те са адресирани само до майка му, с която го свързват особено нежни и сърдечни отношения (до 25-годишна възраст не се е отделял от нея). После се появяват и писма до съпругата му Марта. Голяма част от тази кореспонденция е включена в книгата като „български дневници“. Бурбулон ги нарича „моментни снимки на един дворцов живот“, за нас те вече са исторически документ, една рядка възможност да надзърнем в будоара на монархическото управление. Графът е избран неслучайно да бъде личен секретар на един княз; той е възпитан в беззаветна преданост на монархията като институция, освен това е дипломатичен, интелигентен и много лоялен, а за наш късмет – и съвсем не лош писател. Има тренирана наблюдателност към детайлите, умее да усеща нюансите в настроението на своите събеседници, следи дворцовите интриги, обича да получава подаръци и не е лишен от склонността да поклюкарства зад гърба на височайшите особи, с които е обкръжен. И точно защото мисли като заклет монархист, бързо започва да се идентифицира с новата принадлежност на господаря си, чувства се някак българин и започва да преценява обстановката от гледна точка на българската национална кауза. Дълбоко в него обаче живее френският граф, който може да каже: „Няма да съм аз човекът, който би посъветвал някого да рискува да дойде в този безумен софийски двор! Понякога се чувствам като в лудница!“

И все пак тъкмо потайностите на „този безумен двор“ интересуват най-много младия Бурбулон. (Интересно е да се направи сравнение между него и чешкия професор-историк Константин Иречек, който е в България по същото време и също оставя Български дневници.) Неговите наблюдения върху бита на българския дворец, върху външния вид, характера и поведението на дворцовите обитатели, както и върху тънките подробности на интимните отношения между тях, са безпрецедентно точни, подробни и разказани с убедителна страст. Най-голямото завоевание на спомените е детайлният портрет на Фердинанд, нарисуван в много близък план, но с драматична промяна в нюансите на отношението към него. Отначало младият граф обожава своя монарх, постепенно започва да разпознава непривлекателни и комични детайли в неговия характер и най-накрая стига до щрихи на сатиричен рисунък, особено когато стане въпрос за безумните разходи на Фердинанд точно преди Балканската война или за неумереното му увлечение по младия немски шофьор Вайх. Това, което би могло да ни липсва в спомените на Бурбулон, са наблюдения върху обществената обстановка в България и върху поведението на политическата класа у нас. Той има малко конкретни впечатления, придобити извън двореца и царското обкръжение, а и не би могъл да има повече, защото не знае и не научава никога езика на народа, за който работи. Въпреки това Български дневници е интересно, увлекателно и поучително четиво. В интерес на широката публика съставителката е добавила Показалец на личните имена в края на книгата. Остава само да се надяваме, че в архивите на европейските благородници и днес още се крият непознати документи за нашето минало.

За автора

Милена Кирова

Проф. дфн Милена Кирова  е литературен критик и университетски преподавател. Дълги години литературен наблюдател на в. „Култура”. Сега е литературен наблюдател на К.

Категории