Така ще я запомня. Вечно сдържано усмихната, гледаща сякаш дяволито, спокойна, много спокойна, откъде го черпеше това необятно спокойствие, може би от Родопите, сигурно, защото винаги ще я свързвам с тази станала нейна планина, та беше колкото спокойна, толкова и талантлива, дарена и даряваща – художник, сценограф, костюмограф. Работила е с Любен Гройс, с Юлия Огнянова, с Крикор Азарян – да продължавам ли… Родопският театър (и не само той) й дължи звездните си мигове. Вярваше, че има някакви сили над нас, ако е така, то тези сили са жестоки.
Сбогом, Елена…
