„Фелини без край“ (Fellini fine mai), 2019, Италия, 100 минути, документален, режисьор Еудженио Капучо, продуцент Джанандреа Пекорели (продукция на RAI CINEMA/RAI TECHE/AURORA TV) , музика Винченцо Лукарели. Показан на Киномания. Ще бъде прожектиран и на 25 ноември в кино „Одеон“
33 ½ Киномания върви повече от успешно – вече три пъти се напълни зала 1 на НДК: за откриването със „Засукан свят” на Мариус Куркински, за „Един дъждовен ден” на Уди Алън и за „Нарисувай ми тъга” – музикално филмов спектакъл по „Четирите годишни времена” на Вивалди, визуализирани от четирима аниматори от Русия, Естония, Япония, Канада (Теодор Ушев), и удивителната 27-минутна анимация „Физика на тъгата” на Теодор Ушев по едноименния роман на Георги Господинов. Прожекцията на този филм бе вълнуващо естетско и емоционално преживяване.
След като в кино „Люмиер Лидл” видяхме „Павароти” на Рон Хауърд и безподобният тенор и чаровник изпълни екрана и подсъзнанието в, общо взето, среден филм, който буквално интерпретира огромния архивен материал, в неделя дойде ред на вълшебника Федерико Фелини (20 януари 1920 – 31 октомври 1993). Всъщност, интересът към неговото кино и личността му не е секвал.
Но „Фелини без край” е различен филм – поверен е от RAI на режисьора Еудженио Капучо. Той е свързан с Фелини отдавна – запознават се в родния им Римини, когато е тийнейджър, после е асистент на Маестрото в „Джинджър и Фред” (1985), знае много за него.
Филмът ни представя Фелини през интервюта в различни етапи, заснети от Капучо и други, през спомени на негови роднини и близки съратници, през абсурден диалог с Марчело Мастрояни, епизоди с Джулиета Мазина, рисунки и ескизи… Кадрите от филми този път не са обилни, както обикновено. Прекрасно изживяване е да следиш живото присъствие на Фелини в различни възрасти, да слушаш изнесения му глас… Архивът е толкова лавинообразен, че Капучо на моменти му се е предал и във филма има минути, когато властва тавтологията. Естествено, основен фокус е уникалното въображение на Маестрото и неговото отношение с реалността. На екрана някой изрече истината: „Фелини променяше животи”. Не беше новост, че Фелини не умее да плува и отношението му към морето е сложно, че жителите на Римини са били обидени заради карикатурното им изобразяване в „Амаркорд”, но всъщност този велик филм прави световноизвестен крайморския град… Любопитни думи изрича Доналд Съдърланд, изиграл застаряващия сладострастник в „Казанова на Федерико Фелини” (1976). Акцентира се върху „Мамините синчета”, „Джулиета и духовете”, „Сладък живот”, „8 ½”, „Градът на жените”, „И корабът пътува”…
За мен най-изненадващото във „Фелини без край” е амбицията му да направи филм за Кастанеда – „Пътуване до Тулун”. Той твърди, че се е срещал с него и Дон Хуан в Рим. Пътува до Лос Анджелис и Мексико, случват му се куп свръхестествени неща, но така и не вижда повече американския социолог-антрополог от перуански произход. Кастанеда изчезва. Като спомен от този изключително важен за Фелини замисъл е останал комикс. Другият му нереализиран филмов проект е „Пътешествието на Дж. Масторна” – текст, който Фелини написва в памет на своя приятел психоаналитика Ернст Бернхард след изпробването на ефекта от LSD под лекарско наблюдение.
Филмът би бил по-органичен, ако Еудженио Капучо не се бе снимал толкова натрапчиво. Но всеки път е чудо да видиш и чуеш Фелини. Догодина ще се чества неговата 100-годишнина. Предполагам, ще има още филми за гения, преобразил езика на киното.
Толкова много хора се тълпят на Киномания, че за притежателите на баджове остава шанса да седнат някъде на втори балкон, без да ги вдигнат поне два-три пъти. Важното е, че публиката показва изключителен глад за кино извън мултиплексите.
