Анри Кулев в никакъв случай не е от скучните автори. Напротив, постоянно ни изненадва с нови творчески идеи и разнородни художествени произведения. Повече от 45 години той е в непрекъснат многолик авторски устрем: анимационни, документални, игрални филми; рисунки, карикатури, комикси, илюстрации на книги; респектиращ авторски албум „Ориент SEXпрес“; филмова и театрална сценография. И изненадващо (но само за тези, които не го познават) – исторически игрален филм с епоха, декор, костюми от края на ХІХ век! Филм за 14-дневната сръбско-българска война от 1885 година – един от най-гордите патриотични върхове в националния ни летопис, за който досега нямаше създаден игрален филм. Но това не е авансова „бонификация“, на каквато Анри Кулев никога не е разчитал. Защото „Имало една война“ е амбициозно замислен и сериозно осъществен филм с убедителен художествен резултат!
Шест мъже и една жена по калните пътища на войната. Тя търси съпруга си, след като е загубила непрежалима рожба, а чака и друга. Това е опростения „зрителски“ сюжет на филма. Около него обаче се изгражда по-високият авторски прицел с антивоенен патос, разбира се – това е неизбежната хуманна теза при всеки подобен художествен опус. Но в случая има и още нещо, много важно за нашата историческа памет. „Имало една война“ е искрено преклонение пред невероятния патриотичен подем и неповторим национален порив на нашите прадеди! В немислимия, но исторически достоверен 300-километров денонощен поход от южната до западната ни граница, войниците с изранени нозе създават свое непознато дотогава „стратегическо откритие“: непрестанен марш и „бегом“ в редица по трима, като средният спи в движение, подпрян на манлихерите на двамата крайни другари, след което разменят местата си и продължават по пътя към победата! Победа, която не е ефектен триумфален дар, а е заплатена с хиляди мъртви в „новото гробище над Сливница“ (Иван Вазов). Филмът залага на разбираеми, убедителни и вълнуващи човешки съдби в екстремно изпитание и всекидневни страдания. Защото суровото лице на войната винаги се озъбва най-свирепо тъкмо в ежедневието на обикновените хора.
Достойнство на филма е, че постига това внушение не чрез ефектни батални епизоди (има няколко такива), не чрез зашеметяващи специални ефекти (няма пари за тях), а с чист кинематографичен разказ, който разчита преди всичко на добре изградените от режисьора основни персонажи и много добрите актьори Иван Бърнев, Филип Аврамов, Луиза Григорова, Цветан Алексиев, Севар Иванов и други. Тяхното присъствие на екрана е достоверно и убедително, тъкмо защото в поведението им се усеща неподправеният живец на реални земни хора, отскубнати от обичайното им всекидневие и запратени в хаоса на войната. Но, за съжаление, в неизбежна съпоставка с тях, групата на чуждестранните наблюдатели стои в кадъра някак театрално и от друга стилистична гама. А така в техните епизоди сюжетното действие боксува и разказът се затлачва.
Много важен елемент от екранната достоверност на филма е неговата изобразителна фактура, сглобена талантливо от оператора Светла Ганева и екранната сценография на художниците Анастас Янакиев и Марта Миронска.
Божидар Манов
P.S. Нямам намерение да ревизирам решението на журито във Варна, но наградата за сценарий на фестивала „Златна роза“ 2019 щеше да приляга най-добре на Влади Киров тъкмо за „Имало една война“. Макар и посмъртно, тя щеше да увенчае напълно заслужено богатото му, разнообразно и талантливо драматургично творчество. Конкретно в този сценарий, освен за чисто писателското му умение и професионално майсторство при изграждане на сюжетния разказ, трябва да си даваме сметка и да отбележим сериозното му историческо проучване на фактите и епохата. А те дават незаменима опора при изграждането на филма и подплатяват смисъла за творческото му осъществяване.
Б. М.
