Нестандартният актьор
Когато в ранното лято Васил Димитров бегло ми спомена, че през август навършва 85, се втрещих – въпреки бастунчето, той бе толкова жизнен, енергичен, интелектуално жаден.
Като актьор го познавам от малка – най-вече от киното и телевизионния театър. После, вече в София, съм го гледала в театър „Сълза и смях”. Със своето характерно лице и сдържано поведение, Васил Димитров открай време прави впечатление на нестандартен актьор, чийто талант е безспорен, но ненатрапчив.
От агента в „Между релсите” (1964) на Вили Цанков до мълчаливия наблюдател по брега с торбичка в „Бартер” (2015) на Атанас Киряков, Васил Димитров е изиграл 67 роли в киното. Бил е византиец и Борис III, полицай и хорист, музикант и цирков директор, лекар и цигулар… Бе идеалният изпълнител на поддържащи роли – с интелигентно излъчване, ироничен поглед и напевен тембър, той се открояваше сред останалите актьори. Васил Димитров можеше да говори дълго в кадър, можеше и да не проронва дума. Фантастична бе малката му, но важна роля в сериала на БНТ „Четвърта власт” (2014, режисьори Димитър Коцев-Шошо и Стоян Радев). Нестандартното му, фино лице бе доста подходящо за ролите на чужденци – и перфидни, и благородни.
Познавам го отблизо вече като възрастен. Покрай Атанас Киряков се виждахме с Васко Димитров, Ани Бакалова, Марчето Медникарова… Беше радостно. После остана само Васко – мъдър и добър, сърдечен и интелектуален, скромен и отворен. Радваше се на обич – на зрители и приятели, на студенти в НБУ и на колеги.
А сега и той внезапно си отиде. И вече липсва.
Почивай в мир, Васко!
Геновева Димитрова
