Джон Демос. „Дихание”. Фотография. Галерия Синтезис и Фотосинтезис Арт Център. 21 ноември 2019 – 4 януари 2020.
Това е свят без хора. Въпросът – свят преди хората или след хората – няма отговор. Въпросът е какво снима Джон Демос. Дали снима пряко или преносно?
Пред нас са дървета.
Но аз виждам кръвоносни системи и невронни мрежи, и капиляри от светлина, виждам скелети без мускулната маса на листата, виждам опорно-двигателната система, сухожилията, чернобелите цветчета. Виждам дългите кости на клоните, които осигуряват на дърветата движения с голям размах. Виждам издръжливостта на най-фините клонки и вейки. Виждам кухините между клоните, в които се разполага сърцето на собствения ми поглед. Междуклетъчните пространства от сива светлина. Виждам капризите на тазобедрените стави, сюрприза на ключиците.
Фотографии или направо рентгенографии? Образна диагностика на гръдния кош на гората? Разкриване на кривините на болката, която разголва и оголва? Разкриване на пораженията от есента и зимата, на пораженията от ликуващото лято…
С други думи, дървото е праобраз на човека. Гората е праобраз на обществото. Може би мощно антропологизирам изображенията на Джон Демос тъкмо защото сме в период на разчовечаване на човека, на разобщаване на обществото. И неговите фотографии ни посочват какви сме като идеал и какви сме като упадък. Такива, каквито сме. Идеал и упадък едновременно. И също: ние сме хартията, на която пишем. Хартия, произведена от същите тези дървета.
А може би Джон Демос снима дървета и само дървета. Опитът им за гора.
Голямото изкуство, голямото му изкуство носи неяснота – и възможност за избор в нашия листопаден свят.
