Публична тайна, личен театър: за Владимир Василев

П

Евелина Белчева. „Златорожката тайна. Владимир Василев в театъра на живота си”. ИК Гутенберг, С., 2019

Ако опитаме да си представим как би изглеждал един носталгично идеален образ на литературния историк, пред нас ще застане човек, подминал суетата на ежедневието, увлечен в сюжетите и проблемите на някакво отдавнашно време, малко отнесен, често заровен в купища от книги и документи, заклет посетител на прашни архиви… Нещо от този образ възкръсва, когато четем новата книга на Евелина Белчева – вече трета за Владимир Василев. Заглавието неслучайно е двойно: във всяка негова част има по една ключова дума – „тайна“ и „театър“. Двете думи очевидно са в опозиция: сцената е място на публична видимост; ако тайната стане видима, тя престава да бъде тайна. И все пак така – в парадоксалното пресичане на „тайна“ и „театър“, протича животът на Владимир Василев в продължение на десетилетия. Сюжетът на изследователското проучване, което прави авторката, е фокусиран в едно преломно и важно събитие, като извадено от пиеса на Ибсен. (Никога няма да разберем дали модерната драма до Първата световна война репликира живота на хората от своето време, или тези хора се научават да живеят според моделите, зададени от модерната драма.) То може да ни се стори обикновено и дори тривиално, но е било достатъчно, за да предизвика катастрофа в спокойния кът на българското семейство отпреди сто години. (Едва ли и днес сме много далече от този манталитет.) Около него се утаява неловка тайна, която споделят сътрудниците на Златорог – цели три години. Вече привършва лятото на 1926, когато най-сетне удря гръм и опожарява дома на достолепния главен редактор. После частите в забавен каданс тръгват да се събират на заден ход. Няколко месеца по-късно е останало само ехото да заглъхва, но затова пък в продължение на десетки години, чак докато умират всички главни герои на някогашната драма.

Евелина Белчева разказва за тези „пиперливи“ събития, оставайки далече от повърхностните заключения и клюкарската любознателност на периодичната преса (чак в наше време). „Златорожката тайна“ за нея е само център, около който изплита просторна и сложна мрежа, впримчваща множество хора, текстове и събития от Първата световна война до края на 60-те години. Личности, които сме свикнали да виждаме като вцепенени портрети, тук оживяват, раздвижват се, спорят и се ядосват с езика на своето време. Авторката често използва техните собствени думи, разказът е колаж, съставен от множество видими и невидими цитати: парчета писма, дневници, спомени и литературни творби. Интригата на събитията увлича, читателят не би се отрекъл от възможността да преживее воайористична тръпка, но зад увлекателния разказ стоят безброй часове на изнурителен труд: от детективско разследване на изчезнали документи до очеболни усилия по тяхното разчитане, когато все пак излязат наяве. Сюжетът е подреден стъпалообразно: всяка глава води към необходимостта да научиш още нещо, към запознанството с нови герои и нови събития в следващата глава. Така протичат първите двеста страници; останалите стотина съдържат информация за шест пиеси, поставени в Народния театър по времето, когато Василев е негов директор. След тях е публикувана непозната кореспонденция между тримата главни герои на книгата: Владимир Василев, Цвета Ленкова, Йордан Стратиев, разчетена от Евелина Белчева. Наистина, двете части се разминават по жанр, втората е по-скоро тип Приложение; в първата половина авторката попрекалява с вплитането на цитати от една пиеса, назована „Любов“, от Пол Жерарди; миналото понякога я увлича в своята атмосфера, кара я да говори с неговия „отвъден“ глас, но литературноисторическата стойност на книгата е безспорна. Тя въвежда в публична употреба, интерпретира и систематизира важна информация, открита с цената на много търпение, време и труд. Не знаем дали този образ на литературния историк може да бъде привлекателен за подражание днес, но съм уверена, че на него се крепи значимостта на онова, което наричаме литературна история.

За автора

Милена Кирова

Проф. дфн Милена Кирова  е литературен критик и университетски преподавател. Дълги години литературен наблюдател на в. „Култура”. Сега е литературен наблюдател на К.

Категории