Манифестът на сардините е писменият документ на спонтанното гражданско движение Сардините. Ето и неговата съвсем кратка и нова история: четирима приятели, начело с трийсетгодишния Матия Сантони, в една безсънна нощ обмислят как могат да се противопоставят на популистката и фашизоидна партия „Лига“ на Матео Салвини, планиращ точно по това време посещение в града им, Болоня, по повод на предстоящите местни избори. Техният призив за мълчаливо събиране на площада получава огромен отклик и това е началото – така се ражда гражданското движение Сардините на 14 ноември 2019. То бързо се превръща във вълна, заливаща площадите на Модена, Палермо, Генуа, Падуа, Торино, Ню Йорк и Белгия за буквално броени дни.

Това първо ясно и категорично противопоставяне на едно ново поколение в Европа заслужава особен и внимателен интерес. То има увереността да каже „Стига!” на словесното насилие, расизма, антисемитизма, пренебрегването на фактите и буквално лъжите в политиката, незачитането на политическите опоненти, осмиването на демократичните институции и на ценностите на демокрацията, злоупотребите с властта, употребата на религиозните символи с инструментални цели (присъстващо като неделима част от политическата реторика на „Лига“ и нейният лидер Салвини). Напомням на българския читател, че отминалото лято същият този лидер през един топъл августовски ден премести Министерството на вътрешните работи на Италия на плажа, показваше се през ден по бански в националните новинарски емисии и след няколко коктейла „мохито“ поиска „абсолютна власт” (pieni poteri). Това политическо безочие му струваше падането на правителството, отстраняването му от поста министър на вътрешните работи и временното му неутрализиране. Партията на същия този лидер обаче днес би спечелила изборите в Италия, въпреки изнасяните факти за нарушаване на правата на човека, антисемитската му реторика и многобройните скандали за корупция, както и доказани връзки с руски олигарси – въпроси, които Салвини предпочита да отбягва.

Нареклите себе си „сардини“ отказват да приемат това за нормално и да продължават да мълчат. Подобни тенденции на най-сетне надигащото се противопоставяне на днешната фашизоидност започват да се очертават на много места по света. Но манифестът на Сардините е първият документ, показващ, че демокрациите в Европа имат живи антитела и че тези антитела могат да бъдат задействани именно, когато преборим страха и безразличието си и разчитаме на интелигентността. Площадите на Италия за няколко дни започнаха да се превръщат отново в сърце на гражданското самосъзнание и битката за ценности. Това не е индивидуалният глас за „магическо“ разрешаване на проблемите на обществата ни, а гласът на хора с отношение към онова, което се нарича общо благо. Сардините показаха за броени дни, че една пробудена гражданска съвест на цяла нация повече не може да остава безразлична при рушенето на общия дом. „Нарисувай ми сардина!“

Добре дошли в открито море!

(манифест)

Скъпи популисти, осъзнахте ли го? Угощението свърши.

Твърде дълго обтягахте кордата на чувствата ни. Обтегнахте я прекалено и тя се скъса. Години наред ни затрупвате с лъжи и омраза, нас и съгражданите ни: смесвате истината с лъжите, представяйки света по най-изгодния за вас начин. Употребихте нашето доверие, страховете и трудностите ни, за да отвличате вниманието ни. Избрахте да потопите политическите съдържания в океана на празната комуникация. От някогашните съдържания не остана нищо.

Твърде дълго ви позволихме да го правите.

Твърде дълго се надсмивате над сериозните теми с единствена цел да опазите себе си, е, ето че всичко отива на вятъра.

Твърде дълго поощрявате най-верните си последователи да мразят, да хулят и да съсипват живота на хората в мрежата.

Твърде дълго ви оставихме с картбланш, защото бяхме учудени, смаяни, ужасени от това колко ниско може да паднете.

Но сега се пробуждаме. И единствените, които трябва да се страхуват, сте вие. Излязохме на площада, погледнахме се в очите, преброихме се. Това беше чиста енергия. Знаете ли какво осъзнахме? Достатъчно е да се огледаме наоколо, за да открием, че сме многобройни и много по-силни от вас.

Ние сме народ от нормални хора, от всички възрасти: обичаме домовете и семействата си, работим усърдно, участваме в благотворителни инициативи, спортуваме, работим в свободното си време. Ние се стараем и залагаме сърцата си, за да помогнем на другите, както и когато можем. Обичаме забавните неща, красотата, ненасилието (словесно и физическо), творчеството, изслушването.

Все още вярваме в политиката и в политиците с главно П. В онези, които, въпреки грешките си, се опитват да не мислят за собствения си интерес, преди да помислят за интереса на всички останали. Малко са останалите, но ги има. И ще се върнем да ги окуражаваме, като им казваме: „Благодарим ви!“

Няма от какво да трябва да ни освобождавате, ние сме тези, които трябва да се освободят от вашето потискащо, вездесъщо присъствие, започвайки от мрежата. И ние вече го правим. Защото именно благодарение на нашите бащи, майки, баби и дядовци имате право и свобода на словото, но нямате права над свободата на тези, които ви слушат.

Стотици хиляди сме и сме готови да ви кажем „Стига!”. Ще го направим в домовете си, на площадите, в социалните мрежи. Ще споделяме това съобщение, докато не ви причиним морска болест. Защото сме хората, които ще се жертват, за да убеждават съседи, роднини и приятели, че от много отдавна ги лъжете. И бъдете сигурни, че ще ги убедим.

Влязохте прекалено надълбоко в мътните води от безопасното си пристанище. Но ние сме свободни сардини и сега ще ни откривате навсякъде. Добре дошли в открито море!

Очевидно е, че мисленето предизвиква дразнене, дори мислещият да остава безмълвен като риба. В действителност, той е риба. И като риба е трудно да бъде уловен и да му се попречи, защото морето го закриля. А колко просторно и дълбоко е морето!

Подписано: „6000 сардини”

Превод и бележка: Снежанка Михайлова