Емил Кошлуков, директор на БНТ, поиска среща за промени в Закона за радио и телевизия (ЗРТ). На срещата бе придадена легитимност от председателя на Комисията по култура и медиите в НС Вежди Рашидов. Около този закон и поредните промени, които се готвят, има няколко мита.
Първият мит е, че промените трябвало да са „спешни“. Още от 2013 г. обаче променянето е все така много важно и все така много наложително, но без оня елемент на „спешност“, за който чуваме. Депутатите доказаха, че дори когато управлението на БНТ увисне без проведен конкурс след втория мандат на Вяра Анкова, тя може да бъде вградена като една директорска сянка в спешната промяна на онази част от закона, с която Народното събрание удължи с още една година мандата й. За какво тогава е цялото писане на програми, разиграване на конкурси, на прослушвания и събеседвания, като независимата медия пак се оказва зависима от властта?
Вторият мит около тези толкова належащи промени е, че законът от 1998 г. е остарял и не отговаря на медийната реалност. Ако се вгледаме в тоя вехт ЗРТ, ще видим, че той е закърпван многократно, особено през 2010 година, и никак даже не е оставен на спокойствие да си старее. Въпросът е обаче дали промените доведоха до подобряване на качеството на предлаганите аудиовизуални услуги или направиха легални практики, които и преди си съществуваха?
Колкото и да е странно, напоследък законът от 1998-а е много по-подходящ за днешната ситуация, в която все повече държави от Централна и Източна Европа връщат властта на държавата в медиите. А законът от 1998 г. работеше най-вече за разбиването на монопола на държавата и освобождаването на място за медийния бизнес. Така че, бъдещите промени в закона ще е добре да са в посока, която предполага по-малко държава в управлението на обществените медии и в политиката на частните медии. Дали в комисията обсъждат предложения за модела на финансиране, който да не е сегашният – държавно финансираната обществена медия? Промените в закона за радио и телевизия трябва да са в интерес на обществото, а не в интерес на генералните директори.
В момента два са ясните въпроси, които се обсъждат в комисията: дефицита на БНТ, за който Кошлуков обяви, че е 70 млн. лв. до 2020 г., и увеличаването от 3 на 5 години на мандата на генералните директори.
А всъщност, трябва да има промяна в закона, която да разписва ясна процедура за търсене на отговорност при непрофесионално справяне с бюджета и трупане на дефицит. Това, което се случва в момента в БНТ, прилича на финансова пирамида. Казвам, че прилича, а не че е. Един директор блокира бюджета на БНТ и оставя телевизията с 15 млн. дефицит. Тръгва си (по други причини) и никой не го пита как ще бъдат възстановени тези пари. Следващият директор знае, че ще управлява телевизия с дефицит. По време на обсъжданията той почти удвоява сумата, която липсва. До края на 2019 г. сумата вече е 70 млн. – като е планиран дефицит. Достатъчно е да има кой да носи на срам.
Преди да узаконят петте години мандат, е редно министърът на финансите и шефът на парламентарна комисия да дадат отговор на следните въпроси:
– Защо БНТ има проблем в бюджета си заради таксата, която заплаща на фирмата, която остана единственият мултиплекс у нас?
– Каква е ефективността на този вид „цифровизация“?
– Чия е тази фирма и защо от бюджета на финансираната държавно телевизия пари се преливат в тази фирма?
– Защо останаха незначителен брой канали на този мултиплекс, след като смисълът беше да има многообразие от програми?
– Какъв социален ефект има цифровизацията? За кого е важна тя?
Защото иначе БНТ започва да прилича на финансова пирамида – един прави дефицита, другият договаря обличането му в обществено приемлива форма. А БНТ не е финансова пирамида. БНТ работи с най-важното – доверието. В момента по БНТ почти няма предавания за различните групи от обществото, няма детски предавания, слабо, едва-едва можем да говорим за развитие на културни предавания (по-скоро, защото на фона на другите телевизии това, което виждаме, ни се струва почти култура). Журналистиката в обществените програми се прави с пари. А парите, които ще влязат в БНТ при увеличен бюджет, ще отидат отново към външни фирми. Лошото управление на Емил Кошлуков води до свалени предавания и нито едно ново, добре развиващо се журналистическо предаване; до демотивирани журналисти и опити на парче.
Може би митовете около ЗРТ имат значение, но освен нов закон, нужна е поне малко идея какво искаме да предложим на онзи, който все още има нужда от обществени медии.
