„Болка и величие“ (Dolor y gloria), 2019, Испания, 113 минути, сценарист и режисьор Педро Алмодовар, продуцент Агустин Алмодовар, оператор Хосе Луис Алкайне, художник Анчон Гомес, музика Алберто Иглесиас. В ролите: Антонио Бандерас, Асиер Ечеандия, Пенелопе Крус, Леонардо Сбараля, Хулиета Серано, Нора Навас, Сесилия Рот и др.
Награди: за мъжка роля на Антонио Бандерас от Кан, 2 от ЕФА – за мъжка роля на Антонио Бандерас и за художник на Анчон Гомес.
Показан на Киномания. Разпространява „Про филмс”
Не знам доколко новият филм на Педро Алмодовар е вдъхновен от „81/2“ на Федерико Фелини, но е фокусиран върху фрустрирания, брадат кинорежисьор на средна възраст Салвадор Майо (Антонио Бандерас), втренчен във физическите си болки. След злополучен филм, той не снима. Но не щеш ли, среща едновремешния си актьор Алберто Креспо (Асиер Ечеандия), с когото не са разговаряли години наред заради друсането му. Така Салвадор започва да утолява болките с хероин, а Алберто, на когото ужасно му се играе, измолва от него съкровен текст за постановка. В театъра се оказва едновремешният любим на режисьора Федерико (Леонардо Сбараля) – красив мъж, също с брада. Срещата им със Салвадор е трогателна. Междувременно режисьорът си спомня детството с волевата и енергична майка (Пенелопе Крус), с която през 60-те живеят на село в пещера, или последните й дни (Хулиета Серано). Като малък, Салвадор е извънредно интелигентно дете, което учи на четене и писане местен каменоделец, чието тяло го вълнува. Днес той му се явява отново във вид на рисунка. Салвадор се опитва да спре хероина и да се помири с миналото и себе си. И когато не отива на уречената прожекция на своя филм, общува със зрителите през телефона.
В „Болка и величие“ има автобиографични елементи, но, както казва в интервю Алмодовар, „доста са, но не повече от 20%“. За разлика от „Всичко за майка ми“ (1999), „Завръщане“ (2006) или „Кожата, в която живея“ (2011), „Болка и величие“ е по-строг и по-тъжен филм, а колоритът му – изискан и доста по-тъмен. Тръгва мудно, едва се издържат анимациите с болестите му, но после, след срещата с Алберто, филмът набира скорост. Най-вълнуващият момент е диалогът между Салвадор и Федерико – тук наистина има и болка, и величие. И усещане за неизбежен край.
Антонио Бандерас, актьор и приятел на Алмодовар от десетилетия, е неизразимо прекрасен. Той е и не е Алмодовар – изважда неподозирана дълбочина, уязвимост, крехкост. Пенелопе Крус е слънчева и всеотдайна, както обикновено. Както казва Алмодовар, „Много са личните моменти и затова се постарах да се обкръжа с актьори, които смятам за мое семейство: Пенелопе, Антонио, Хулиета Серано, Сеселия Рот… Живописта в дома на моя персонаж са картини от дома ми, самият дом е копие на моя апартамент. Беше ми важно да се чувствам в павилиона като у дома си и актьорите да са ми родни хора“.
„Болка и величие“ е поредната експанзия на най-обичания днес испанец в киното. След като в „Лошо възпитание“ (2004) се разправи объркано с демоните на своето юношество, сега Алмодовар изкусно отпрашва към реминисценции и загуби, перверзии и искреност, село и столица, физиология и емоции. За пореден път човешкото неслучване, според него, е приоритет на мъжете, а жените се оправят сами. Разголените души пробиват. „Болка и величие“ е величав на фона на еретичния блудкаж „Свалки в облаците” (2013). Филмът обая критика и публика в Кан, а на Киномания напълни зала 1 на НДК. Вълнува, но кинематографизмът му не е толкова величествен, както е във „Всичко за майка ми“, например. Надявам се Педро Алмодовар да не свършва до тук. Има още с какво да ни разсмее или разплаче.
