През юли 2017 г. The Hollywood Reporter публикува информация, че в два независими един от друг сценария по книги се споменава Владимир Путин – „Червеното врабче“ на Fox, и „Курск“ на компанията на Люк Бесон EuropaCorp.
В случая със сценария на „Червеното врабче“ загадъчното изчезване на президента има по-скоро художествени, отколкото политически причини. Кинематографистите първо пренасят действието на съвременния роман в 70-те години на ХХ век, а после го връщат в наши дни. В случая с „Курск“ всичко е иначе: според източници на The Hollywood Reporter, президентът на Русия фигурира в първата версия на сценария. А причината да бъде изрязан се свързва със страха на компанията от руските хакери – все още е пресен споменът как хакери от Северна Корея сринаха корпоративната поща на Sony заради филма „Интервюто“ на Сет Роугън и Евън Голдбърг, където Ким Чен Ун е убит.
През 2018 г. „Червеното врабче“ и „Курск“ най-сетне излязоха на екран. Първият филм се оказа банален шпионски трилър за Студената война със съответните стереотипни представи за Русия. Втория показаха в началото на септември в Торонто и е далеч по-интересен.
Филмът показва потъването на „Курск“ малко по-разгърнато, отколкото го направи Владимир Путин в известното интервю с Лари Кинг. Филмът, както и книгата на журналиста Робърт Мур „Време за умиране“, по която е направен, се придържа към официалната версия: подводницата потъва на 12 август 2000 г. в резултат на взрив и пожар в торпедния й отсек. Вторият взрив е резултат от стълкновението й с морското дъно. Според версията на филма, част от екипажа е можело да бъде спасена, ако руското командване бе допуснало по-рано норвежките и британски съдове.
След премиерата в Торонто режисьорът Томас Винтерберг (един от съавторите на „Догма-95“ и на филми, като „Скъпа Уенди“ и „Ловът“) няколко пъти повтори, че задачата му е била не само да разкаже за трагедията на хора, обречени на смърт, но и да покаже стълкновението на героите-самотници с бюрократичната машина. Затова в сюжета се появява реалният британски моряк Дейвид Ръсел (Колин Фърт) и руски капитан, когото отстраняват от спасителната операция заради готовността му да приеме британската помощ.
Филмът е добър. Чуждестранната публика реагира положително – на официалната премиера овациите бяха бурни, а рейтингът му в сайта IMDb е 7.4 от 10. Леа Сейду, Матиас Шонартс, Колин Фърт и легендарният Макс фон Cюдов са отлични актьори, а и недостатъците на сценария са уловими само за руските зрители. За чужденците „Курск“ ще изглежда универсална история, подобно на „22 юли“ и „Ютьоя 22 юли“ за клането в Норвегия през 2011 г. – за тях политическият контекст бързо ще се измести на втори план, а на първи ще излезе човешката трагедия.
Томас Винтерберг е режисьор, известен с радикалните си експерименти, но този път е направил традиционен филм-катастрофа. Само, дето екранът през цялото време се свива, усилвайки тревогата у зрителите и символизирайки схватката на героите с времето.
Филмът започва със сватбата на един от моряците. За да организира празника, капитан Михаил Калеков (Матиас Шонартс) си продава офицерския часовник (прототипът му е загиналият на „Курск“ капитан-лейтенант Дмитрий Колесников). На другата сутрин подводницата е вече на рейд. Филмът свършва там, където започва – в църквата, но не за венчавка, а за опело. Най-пронизителният момент е срещата на възрастния адмирал (Макс фон Сюдов) и малкото сираче. Той минава през всичките деца на моряци и им стиска ръка. Едно момченце изведнъж отказва да подаде ръка. Примерът му е последван от останалите. Усещането за предателство и недоверие към представителите на властта в тази кратка сцена вероятно ще потресе руските зрители. Но почти всичко останало, уви, ще ги разсмее.
Всички моряци говорят на английски с чудовищен акцент. Битът на жителите на Мурманск е взет от „Икеа“. Леа Сейду е така гримирана като „типична руска жена“, че изглежда като пародия на Ала Михеева от „Вечерният Ургант“, който сам по себе си е пародиен.
Филмите-катастрофи могат или да държат зрителя в напрежение, или да предизвикат у него състрадание, но ще е сложно в руските кина да се преживее поне една от тези емоции с „Курск“. От друга страна, той може би изобщо няма да има разпространение в Русия, особено в контекста на новия закон за фестивалите, според който всеки филм трябва да има виза за разпространение.
Егор Москвитин
Медуза, 11 септември 2018 г.
Със съкращения
