Варненският международен балетен конкурс доживя своята петдесет и четвърта годишнина. За ценителите на красивото конкурсът е дългоочаквано събитие, глътка свеж въздух. Юлските вечери, звездното небе, обгърнатата от зеленина сцена, приютила младостта и красотата… Няма човек, докоснал се до тази неповторима атмосфера, който да не е останал запленен за цял живот. Годините минават, балетните конкурси по света се роят, щедри спонсори, амбициозни общини, културни програми не пестят средства за привличане на таланти и знаменитости, а със скромния си бюджет и непрекъсната финансова несигурност, Варненският международен балетен конкурс си остава като един своеобразен Олимп – най-старият, най-престижният, недостижим.
Финансовите проблеми и тази година не подминаха балетната ни олимпиада. Рекордно ниският бюджет принуди организаторите да редуцират почти наполовина в сравнение с предишните издания броя на членовете на международното жури. Въпреки това, звездно присъствие не липсваше. За четвърти път всепризнатият за „бог на танца” Владимир Василиев председателства журито. Сред оценяващите изпълненията на младите таланти присъстваха и ярки звезди от близкото минало като Ерик Вю Ан (Франция) и Лойпа Араухо (Куба). Трите световни знаменитости са лауреати на Варна. Страната домакин бе представена в журито от Сара Нора Кръстева (художествен ръководител на Националния балет) и родната легенда Ясен Вълчанов – златен лауреат на Варна.
Освен ограничените финанси, и времето създаваше немалко проблеми. Този конкурс ще се запомни и като най-инфарктния по отношение на климата. Известно е, че красивата открита сцена е крайно зависима от природните капризи. Дъждовете бяха ежедневни и непредсказуеми. Всяка вечер от втория тур концертите започваха със закъснение или бяха прекъсвани от дъжд. А паметната нощ, в която вторият и третият ден на третия тур бяха обединени, изпълненията започнаха в 24 часа и свършиха около 4 часа сутринта. За третия тур („След дъжд качулка”) се уговори ползването на Двореца на спорта и културата, познатия от предишни дъждовни конкурси резервен вариант, но тогава дъждът спря. Най-интересното беше, че никой от участниците не възнегодува, нито пък обвини организатори като причина за недобро представяне. Всички млади хора проявиха нечовешка издръжливост и способност за мобилизация. „Предизвикателство и приключение” – така определиха много от бъдещите звезди участието си във Варна, изтъквайки, че заради преживяването, което носи атмосферата на прославения Летен театър, си струва да понесеш всякакви трудности.
Сто четиридесет и девет изпълнители от тридесет и четири страни се състезаваха за престижните отличия на Варна, откриващи пътя към световните сцени. Двайсет и осмото издание на конкурса се отличаваше с изобилие от различни школи и разнообразие в изпълнителското ниво, а също и всякакви смески от националности.
Но националността се оказа нещо по-условно и от художествения образ. Понятието „школа” изглеждаше също много размито. Докато преди години доминираха световни центрове, като Москва, Петербург, Париж, Хавана, сега много от лауреатите бяха от неизвестни школи. От изброените центрове само представителите на Гранд Опера имаха сериозно присъствие и както винаги създадоха празник. През 1992 г. испанецът Хосе Мартинес бе първата чуждестранна птичка в бастилията на световния балет Гранд Опера. Легендарната компания държеше изключително съставът да е сто процента френски. Днес положението е различно. Макар и много трудно, за чужденците не е невъзможно да атакуват най-престижния балетен театър. Но, за разлика от руските центрове, в Париж не правят компромис с качеството на подбор и обучение заради високи парични такси. Групата на Гранд опера тази година бе от пет състезатели, измежду които двама французи, а достигналите до финала трима бяха чужденци. „Ето ни оцелелите от френския тим – беше написал Чун Уин Лам под снимка на стената си във фейсбук – аз, който още не съм французин, но ще бъда, един италианец и една австралийка”. Балет от най-висока класа, олицетворение на понятието стил, елегантност и присъщо само на френската школа чувство за детайл обединяваше китаеца Чун Уин Лам, австралийката Бианка Скудамор и италианеца Франческо Мура.
И този път Русия не се представи с качествени изпълнители. Руските състезатели във Варна 2018 бяха отрицание на всички професионални норми и критерии. Владимир Василиев предположи, че може би, след като нямат гарантираните призови места, както в добрите стари съветски времена, а и считат за провал всичко, което не е първа награда и златен медал, възпитаниците на Москва и Петербург не желаят да рискуват.
С изключение на по-откроеното участие на френски възпитаници, този конкурс бе състезание не на школи, а на индивидуалности. Тези, които се отличиха, бяха изпълнители с огромен талант и превъзходни физически данни. Повечето бяха или от провинциални школи, или придобили умения из най-различни точки на планетата.
Най-ярък пример за тази тенденция бе детето чудо Антонио Касалинхо, обучавал се до момента в родния си град Лейрия в Португалия и едва от тази година постъпил в танцовата академия в Лисабон. Петнайсетгодишният магьосник е пример за модерен тип професионално израстване. Пътят му до златото във Варна минава през Youth America Grand Prix и „Португалия търси талант”. Без да е обучен в престижни училища, Антонио Касалинхо притежаваше смайваща школовка, а изпълненията му се отличаваха с изумителна прецизност и изработеност до най-малкия детайл.
Златните лауреати от Китай Съй Ли и Сънуо Чанг също не бяха нито от Пекин, нито от Шанхай или пък Хонконг, а от Шънян, провинция Ляонинг. Тази година Корея отстъпи лидерските си позиции в балетната надпревара на Китай и Япония. Азиатските изпълнители вече уверено присъстват на най-големите световни сцени и съвсем не са синоним на автоматизирана техничност и пълно отсъствие на индивидуалност и емоционално въздействие.
Френският китаец Чун Уин Лам е учил в Хонконг и танцува в Гранд опера в Париж, а канадката Джесика Шюан е получила школовката си в Канада и танцува в Холандския национален балет в Амстердам.
Изброените китайци (независимо от държавите, от чието име се състезаваха) бяха сред явленията на конкурса. За тях няма невъзможни неща в балета, универсални изпълнители са, еднакво добри както в класическия репертоар, така и в съвременните танцови стилове. Всички се представиха с изключително разнообразен репертоар, разкриващ неограничените им възможности. От тази група единствен Чун Уин Лам не взе медал, като определено бе ощетен. Феноменално елегантен изпълнител, съчетал пъргавината и котешката пластика на азиатската природа с френска шлифовка на движенията. За мен, а и не само, той бе най-добрият сред мъжете.
И този конкурс не бе подминат от неприятно недооценяване и ощетяване на танцьори с очевидни заложби. Едно от безспорните дарования бе турският състезател Джан Алчичек. Рядко може да се види на конкурс по-елегантна, лека и въздушна интерпретация на сложната вариация от „Сатанила”. Деветнайсетгодишният изпълнител от Измир бе уникално съчетание на европейски финес и южен чар, но бе елиминиран още на първи тур. Дълго време четящите списъка не вярваха на очите си, не виждайки името на състезателя сред преминалите на втори тур, мислейки, че е станала някаква грешка.
Харуки Отани от Япония заслужаваше да е сред финалистите, но не преодоля втори тур, въпреки че изпълни образцово трудната, не ефектна и не конкурсна вариация на фея Драже от „Лешникотрошачката”.
Тринайсет бяха участниците от България, като Джон Абенанти е от САЩ, но е солист в Софийската опера и балет. Трима бяха в групата на старша възраст, а останалите десет – в групата на младша възраст. Тримата финалисти – София Цуцакова, Джон Абенанти в старшата група и Георги Капитански от младшата група, представиха отлично страната ни – нещо, което не може да се каже за останалата част от българската група. София и Джон се подготвяха за Варна с помощта на Маша Илиева. Възпитаничка на Петербург, прима с богат сценичен опит, лауреат на Варна и педагог с безпощадни критерии, Маша определено имаше сериозен принос за успешното представяне на българо-американския дует. Значителен напредък по отношение на овладяността на стилистичните нюанси, на изразителната линия на ръцете и корпуса показа София Цуцакова – интелигентна и обаятелна изпълнителка, която остави много приятно впечатление сред балетните ценители. Неуверено тръгна на първи тур Джон Абенанти, при това в па де дьо на робинята и търговеца от „Корсар”, което бе изпълнявал много пъти без грешка на сцената на Софийска опера. За щастие, имаше късмет, не отпадна в началото и в следващите изпълнения вече беше друг, този, когото публиката искаше да види – уверен, одухотворен, музикален и със забележителен апломб. Освен дарбата си да танцува сложната балетна класика, Джон притежава така ценните за артиста качества, като самообладание и борбен дух. Малко са участниците като него, които се разгръщат в продължение на смазващо тежката конкурсна програма и на финала надхвърлят себе си. Георги Капитански е изпълнител, с когото може да се гордее всяка сцена. Съвършена, създадена за балет структура, природно красиви линии на тяло и движение, феноменално изразителни стъпала – такива качества не се срещат всеки ден. Като се добави сценичната харизма и вродено умение да въздейства, със сигурност от него се очаква България да има в близките десет години звезда от световна величина.
Много пъти се обсъжда хаосът с представянето на модерните хореографии във Варна. В регламента е посочен само периодът от време, но няма никаква яснота около дефинирането на понятието „модерен танц”. По тази причина, открай време на всеки конкурс преобладават посредствени, нелепи и скалъпени съчетания от движения. Счита се за голямо постижение, ако в рамките на конкурса могат да се изброят десет хубави и смислени хореографии. Двайсет и осмото издание определено се отличаваше с достатъчен брой запомнящи се и въздействащи хореографии, четири от които принадлежаха на български автори. И четирите съвременни номера бяха представени великолепно от нашите финалисти. Освен наградената си хореография, Ангелина Гаврилова постави за Георги Капитански „Under my skin“ по музика на Шостакович. Надежда Дичева бе втората наградена българка, а Филип Миланов, макар и без награда, представи една от най-впечатляващите работи – „ Gosh!” по музика на Хорхе Мендес.
Абсолютно справедливо бе отличен китайският хореограф Юанюан Уанг. Артист с изтънчена визия, рисуващ призрачно красиви картини и разказващ тъжни, но затрогващи истории.
Публиката във Варна имаше щастието да се срещне с изкуството на един от титаните на днешния ден – Марко Гьоке. Хореографията „Върху кадифе” по музика на Елгар в изпълнение на Чун Уин Лам отначало хипнотизира, а после взриви публиката във Варна.
Марио Бигонцети, Грегор Зайферт, Марк Жубе, Себастиан Галтиер – имаше доста известни имена и интересни хореографии сред множеството несръчни опити.
Две важни шейсетгодишнини се отбелязаха на форума. Шейсетгодишна творческа дейност на Владимир Василиев – първият и единствен носител на Голямата награда на град Варна, и шейсетгодишнината на незабравимия любимец на варненската публика и една от най-ярките звезди на френския балет Патрик Дюпон.
Варна отдаде почит на своите легенди и отпрати към световните висини нови божества.
Наградите
Младша възраст
Специално отличие – Варна 2018 – Антонио Касалинхо (Португалия)
Девойки
Отличие I степен – Съй Ли (Китай)
Отличие II степен – Бианка Скудамор (Франция)
Отличие III степен – Елена Исеки (Германия)
Юноши
Отличие II степен – Харуто Гото (Германия)
Отличие III степен – Ицуки Омори (Португалия)
Старша възраст
Жени
Златен медал – Юен Дзъ Джъ (Джесика Шюан, Канада)
Сребърен медал – Катерин Бракман (САЩ)
Бронзов медал – София Цуцакова (България) и Мию Такамори (Унгария)
Мъже
Златен медал – Сънуо Чанг (Китай)
Бронзов медал – Франческо Мура (Франция)
Специална награда на фонд „Нина Кираджиева” – Джон Абенанти (България)
Плакет на Летен театър – Варна 2018 и награда за артистичност – Чун Уин Лам (Франция)
Награди за съвременна хореография:
Отличие I степен – Юанюан Уанг (Китай) – „Отвъд дима” ( муз. Кангдинг Рей)
Отличие II степен – Ангелина Гаврилова (България) – „Моята любима играчка (муз. Филип Глас)
Награда за съвременна хореография по музика на български композитор:
Надежда Дичева (България) – „Traveling light“ (муз. Иво Димчев)
П.П. На 11 септември ни напусна Катя Димитрова – съпругата на създателя и дългогодишния директор на Варненския международен балетен конкурс Емил Димитров. Всички, обичащи конкурса и съпричастни към „духа на Варна”, бяха покрусени от загубата на тази невероятна жена. Катя беше въплъщение на самия живот, на красивата му и светла същност. Светла да е паметта й, лек да е пътят й към вечността!
