Докато пишех преди 3 седмици за китайския Super Micro чип скандал, раздухан от репортери на Блумбърг, незнайно защо се сетих за романа „Фарс или никога повече самота“ на Вонигът, в който един фикционален бъдещ американски президент научава за опитите на китайските учени да сътворят микро раса с цел да колонизира света. Колкото повече време минава от началото на скандала, толкова по-художествено и по вонигътски започва да ми звучи той. И точно толкова „правдоподобно“ (поне що се касае до версията, защитавана от Блумбърг).
Блумбърг, упреквана (в т.ч. и от правителствата на САЩ и Великобритания), че е недогледала нещата, миналия вторник направи нова публикация в същия дух за друга „голяма американска компания“, открила подобен хардуерен хак, пак в компютър с компоненти, правени от Super Micro. Името на компанията не се огласява заради договора, сключен между нея и Sepio Systems – лидер в защитата на кибер сигурността, на която е поръчан одитът. Назован е обаче информаторът: Йоси Епълбаум, изпълнителният директор на Sepio Systems. Епълбаум твърди, че по време на одита на центъра за данни е забелязана „необичайна комуникация“ от страна на сървъра на Super Micro, а последвалият преглед на физическото устройство разкрива „имплант, вграден в Ethernet[1], съединителя на сървъра“.
Блумбърг докладва, че и това устройство, макар по-различно, също като първото е манипулирано от производителя, който е същият китайски подизпълнител на Super Micro. Епълбаум пък твърди, че на него западни разузнавателни служби са му казали, че въпросният подизпълнител на Super Micro се намира в Гуанджоу. И изобщо, разузнавателните служби не на една или две държави, проследяващи манипулациите на Super Micro, са му съобщавали за подобни устройства.
Министерство на вътрешната сигурност на САЩ отрича версията на Блумбърг, но те се защитават с довода, че случаят е разследван от ФБР, а Министерството не е било включено в това разследване и няма как да знае каквото и да било, за да обвинява Блумбърг в неточност. Друго обяснение в полза на Блумбърг е, че може би поддръжките на сигурността на Apple и Amazon не комуникират с директорските тела, но пък си имат работа с разни разузнавателни агенции. Какво пък, правдоподобно!
Също толкова правдоподобна обаче е и възможността репортерите на Блумбърг да са били подведени от същите тези агенции, да са се натъкнали на някоя от техните дезинформационни кампании и акуратно да са докладвали за „китайска намеса“, каквато всъщност няма.
И изобщо, цялата тази история взе прекалено често да променя сюжета си. Да не говорим, че още не се е появило и едно солидно веществено доказателство за хардуерния хак, освен въпросният микроскопичен чип, за чиято действителна работа можем да съдим само по мненията на експертите. А колкото са експертите, толкова са и мненията. Дори само поради размера му, малко вероятно е този чип да е извършвал мащабната работа, в която го подозират. За възможността за грешка в преценката на Блумбърг споменава и Джо Фицпатрик – един от експертите по сигурността, с които самите Блумбърг са се консултирали – и който после е дал интервю за австралийския журналист ветеран в сферата на информационната сигурност Патрик Грей, изказвайки съмнение, че китайското правителство едва ли би ползвало този сложен и неефективен начин за шпиониране. Защо хардуерен хак, а не софт- или фърмуеър такъв?
Междувременно Super Micro правят опит да се защитят – от американската си щабквартира изпращат нота до всичките си клиенти, в която отричат обвиненията на Bloomberg BusinessWeek. Копие е изпратено и до Американската финансова охрана, Комисията по ценните книжа и борсите, която я публикува онлайн. След първоначалния удар на Блумбърг цената на акциите им бе паднала от $21.40 на $12.46; и макар сега да са се вдигнали до $14.74, трудно ще възстановят щетите.
По-трагично обаче е друго – полека започва да се срива вярата в златния стандарт в журналистиката, олицетворяван доскоро от Блумбърг.
[1] Ethernet е мрежата от коаксиални, оптически или други кабели, част от втория канален слой на седемслойния телекомуникационен модел на компютърните мрежи, по който текат пакетите информация.
