Философът с жива мисъл

Ф

„Образцови отклонения” – това заглавие бяха избрали приятелите на философа и преводача проф. Димитър Зашев (1948-2018), за да отбележат неговата 70-годишнина с научна конференция.

Организатори на събитието, провело се на 8 ноември – Димитровден по стар стил, в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски” – бяха културологът проф. Владимир Градев и философите д-р Владимир Раденков и д-р Андрей Лешков.

Конференцията бе разделена на четири части: Първата бе озаглавена История на мисълта и философска актуалност с водещ – Владимир Градев. В нея Красимир Делчев говори за присъствията на Макс Шелер в херменевтиката на Dasein при Мартин Хайдегер; Дмитрий Варзоновцев разгледа технологията на отчуждението при Хайдегер и Маркс; Кристиян Енчев бе озаглавил своя доклад „Повторение и отклонение”, Христо Стоев занима аудиторията с феноменологическите мотиви в трансценденталната философия на Кант; Владимир Раденков посвети доклада си на времето на вероятното, етическото и суверенното при Киркегор, Хусерл, Хайдегер и Валденфелс; Владимир Стойчев представи любопитен поглед върху разбирането на Хайдегер за ръкописа и машинописа; Андрей Лешков говори за Новалис, задавайки въпроса „Условности и безусловно?”, след което прочете доклада на германския професор във Вупертал Александър Шнел „Език и поезия. Прочитът на Хьолдерлин от Хайдегер, „Приноси към философията“.

Във втората част, озаглавена Изкуство, естетика, култура, с водещ Владимир Раденков, за изкуството на Ренесанса говори Мария Огойска; Иван Колев коментира Баумгартен и идеята за хетерокосмичност на изкуството, а Лъчезар Антонов – рефлексивното и предразсъдъчното усвояване на културната традиция: Хабермас versus Гадамер. Музиколожката Кристина Япова, чест участник в прочутото феноменологично ателие, организирано от Димитър Зашев в първите години на новото хилядолетие в сградата на Художествената академия, представи своя поглед към музиката като към битиен модус на епохе; музикантката Нева Кръстева разгледа музикалните конотации в три стихотворения на Фридрих Ницше; а колегата от вестник „К” – Кирил Василев разсъждава върху „След края на дебата за края на изкуството”.

В третата част – Поетика на превода, с водещ Андрей Лешков, литературоведът Михаил Неделчев специално разгледа темата за поезията в преводаческото и поетическото дело на Димитър Зашев; културологът д-р Антония Колева направи опит за портрет на Димитър Зашев през превода му на „Битие и време”. Валери Борисов също посвети доклада си на преводаческите занимания на Зашев, но разглеждайки ги през призмата на изкуството.

В четвъртата част – Пътищата на духа: Памет за колегата и приятеля, мислителя и поета Димитър Зашев, много от колегите и близки приятели на философа разказаха свои спомени за него. Не един или двама подчертаха неговата ерудиция, но всички бяха единодушни, че онова, с което ще го помнят, е неговата жива мисъл. Тя издайнически се разкриваше в погледа му, като че ли следящ присъстващите от снимките, прожектирани пред аудиторията по време на цялата конференция.

За автора

Теодора Георгиева

е редактор във вестник К.

Категории