„Бохемска рапсодия“ (Bohemian Rhapsody), 2018, Великобритания/САЩ, 134 минути, режисьор Брайън Сингър, продуценти: Джим Бийч, Ричард Хюит, Греъм Кинг, Брайън Мей; сценарий Антъни Маккартън, оператор Нютън Томас Сайджъл, в ролите: Рами Малек, Ейдън Гилън, Джоузеф Мазело, Алън Лийч, Луси Бойнтън, Бен Харди, Гуилъм Лий, Майк Майърс и др. Разпространява Александра филмс
Късмет е, че гледах „Бохемска рапсодия“ в последната неделя преди Киномания. Току-виж го бях изпуснала. А не бива! Но в никакъв случай не очаквайте естетическо преживяване като „The Doors”.
Пътят на Фреди Меркюри (1946-1991) и британската рок група Queen е разказан в рамка на концерта Live Aid на 13 юли 1985 на Уембли (и едновременно на стадиона JFK във Филаделфия), организиран по повод глада в Етиопия.
Фактите са известни. Нижат се от 1970 г., когато „пакито“ Фарук Булсара (Рами Малек) с издадени зъби, роден в иранско семейство и живял в Индия и Занзибар, учи дизайн и разтоварва куфари на летище Хийтроу. Ходи в клуб, където слуша студентската група Smile. Току-що е останала без вокалист и той се предлага. В началото не го искат заради захапката му, но когато запява, са възхитени. Така започва нееднозначната му история с Брайън Мей (Гуилъм Лий), Роджър Тейлър (Бен Харди) и Джон Дийкън (Джоузеф Мазело) и новата рок група Queen, а той е вече Фреди Меркюри.
Почти нищо оригинално няма в разказа, ако изключим остроумната находка Майк Майърс да е в ролята на продуцента, отказал през 1975 да включи новаторската песен на Фреди Меркюри „Bohemian Rhapsody“ в албума A Night at the Opera, защото е дълга цели 6 минути. Не е пропуснат и на финала с тъжната бутилка скоч.
Филмът безполово показва любовта на Фреди Меркюри и Мери Остин (Луси Бойнтън). Флуидно изважда гей-ориентацията му и историята със заболяването от СПИН. Общо взето, отношенията и със семейството му, и с членовете на групата, и с мениджърите са показани епидермално. На моменти общуването на екрана напомня рецитал. Понякога монтажът е като на сапунена опера. Но финалът е грандиозен. А след това публиката е възнаградена с кратък документален запис на Фреди Меркюри и Queen.
Всъщност, Брайън Мей и Роджър Тейлър участват като музикални консултанти, а в титрите са изписани и като продуценти. Но пътят на филма е труден – проектът поема бавно, сменят се актьори (добре, че Саша Барън Коен се е отказал от ролята на Фреди). Най-голямата драма е уволнението през 2017 г. на режисьора Брайън Сингър, прочул се със страхотния независим филм „Обичайните заподозрени“ (1995) и настанил се в Холивуд с поредицата „Х-Мен”. Заменен е с Декстър Флечър. Само че, според правилата на Гилдията на кинорежисьорите в САЩ, в титрите може да се изпише само един режисьор и затова Флечър присъства като изпълнителен продуцент. Не знам дали „Бохемска рапсодия“ щеше да бъде по-добър филм, ако Брайън Сингър го беше завършил, но със сигурност щеше да е по-сочен.
Но тази банална рок биография завладява емоционално. На първо място – заради убийствената музика на Queen. И заради извънредното превъплъщение на Рами Малек като Фреди Меркюри, обичан силно и 27 години след смъртта му. Въпреки че в началото има съпротива и с дългата коса американският актьор с египетски произход напомня повече Мик Джагър, той се справя с нечовешко старание и вдъхновение с поверения му звезден образ.
„Бохемска рапсодия“ е вече световен хит. Нещо повече – той е най-касовият биографичен музикален филм след „Бандата от Комптън“ (2015), посветен на рап групата N.W.A. У нас също е начело на боксофиса. Гледах филма в кино „Одеон” на следобедна прожекция – салонът не беше пълен, но и млади, и стари не се надигнаха до последните титри.
