Напусна ни и Емил Кьостебеков – актьор, дългогодишен директор на редица театри. В разединеното театрално съсловие беше от малкото личности, които обединяват, които са предано уважавани от всички. Директорската му смелост и далновидност, убедеността му в необходимостта театърът дръзко да се развива, дадоха незаменими шансове на режисьори като Любен Гройс, на драматурзи като Константин Илиев и много други. Кьостебеков решително отстояваше театралните си пристрастия, а те принадлежаха на неговото бъдеще. През 60-те, 70-те и 80-те на ХХ век това съвсем не беше леко и единици се решаваха да водят подобни на неговите тихи и успешни „театрални битки”.
Той имаше развит усет за история, за памет. Написа изследването „Театър в Шумен. 1813-1956”, в което на 350 страници събра документи, мнения и хипотези за появата на сценичното изкуство у нас. Пишеше много статии, портрети на позабравени актьори и театрални деятели, болеше го, че вълните на времето размиват крехките театрални пясъчни фигури на брега.
Неговата доброта, талант и огромността на делото му няма да позволят да бъде забравен. Просто неспокойният му дух може би най-сетне ще намери покой.
