В края на октомври в „Гьоте-институт” бяха представени резултати от първото сравнително изследване на аутсорсинга в България. То е осъществено от Колектив за обществени интервенции (КОИ) – социолозите Георги Медаров, Жана Цонева и Мадлен Николова – и описва условията на труд в три подизпълнителски бранша у нас: шивашката промишленост, частните охранителни услуги и кол-центровете. Издаването на книжката „Експлоатация и съпротива”, която може да бъде намерена на електронния сайт на Нови леви перспективи (http://www.novilevi.org/publications/319-exploitation-resistance-pdf), е подкрепено от Фондация „Роза Люксембург“ – Югоизточна Европа. При откриването на събитието директорът на „Гьоте-институт” Енцио Ветцел отбеляза, че институтът му е отворен за различни германски организации, а темата на изследването е наистина интригуваща.
„Аутсорсингът е лъжа, която съществува и в културата. Последните избори в Германия показаха, че конкретно решение няма – от едната страна са патриотите, а от другата – левите, които се застъпват за ново събуждане на демокрацията”, коментира Ветцел, след което даде думата на водещия Николай Драганов – журналист в www.baricada.org., и на участниците – Георги Медаров, Жана Цонева, Росица Маринова (председател на федерация Лека промишленост към КТ Подкрепа), а също на журналиста Калин Първанов – редактор на „Експлоатация и съпротива”.
Социологът Жана Цонева обясни, че изследването се е фокусирало върху подизпълнителството, от една страна, защото това е малко изследван проблем в България, а от друга – защото у нас едва ли има сфера, която да не е белязана от този тип практика. През последното десетилетие основните марки са се превърнали в дизайнерски и правят патентни къщи – те създават рекламна идеология, а стоките, които продават, се произвеждат от подизпълнители – фабрики на другия край на света, които, за да бъдат избрани от поръчителя, намаляват заплатите и експлоатират работниците си.
Коментирайки резултатите, Георги Медаров отбеляза, че при всички изследвани фирми, в които е нямало синдикат, се е наблюдавало масово нарушение на трудовото законодателство, а дори и неспазване на основни човешки права. Когато има синдикат, пак са се наблюдавали нарушения, но работниците имат инструмент, чрез който да се борят. Медаров обърна внимание, че когато работниците са принудени да се конкурират помежду си, за да си намерят работа, работодателите могат да се възползват от ситуацията и да влошават условията на труд. По този повод социологът предупреди, че вероятно днес работещите в кол-центровете не си дават сметка, но в момента, в който има достатъчно предлагане на такъв тип труд (с внасянето на работна ръка от Трети страни, например), тогава и условията, в които те работят, ще се влошат и ще заприличат на тези в кол-центровете в Западна Европа, където това е една от най-нископлатените професии.
„Работещите в кол-центровете са едни модерни шивачки, а самите кол-центрове са едни модерни фабрики”, коментира от своя страна Калин Първанов. А по повод шивачките той даде пример, описан в книгата – той се отнася до таблетите, имащи за цел да контролират работниците в шивашките предприятия. На тях шивачките не само се чекират, кога отиват до тоалетната или до лавката, ако им разрешат, но и отбелязват баркода на произведения от тях продукт. В момента, в който работничките станат много сръчни и регистрират на таблетите си по-висока производителност, мениджърите на компанията въвеждат нови изисквания към чекирането с цел умишлено да го забавят.
Синдикалистката Росица Маринова приветства изследването, подчертавайки, че авторите му са използвали точната дума – „експлоатация”, за описание на онова, което се случва в момента. „Всички трудови права (8-часовият работен ден, почивните дни – събота и неделя, отпуските) са извоювани с лишения и с дълга и упорита борба, заради това днес не бива така безотговорно да се отказваме от тях” – призова Маринова. Тя нарече чл. 142 от Кодекса на труда, въвеждащ „сумираното отчитане на работното време”, за един от бичовете в шивашкия сектор. Съгласно този член е допустимо да се надхвърли осемчасовият работен ден, като работодателите предвиждат през кои дни и месеци да се работи повече, а в кои по-малко от 8 часа на ден, така че в края на сумарния период, който не бива да бъде по-дълъг от 6 месеца, средното работно време на работника да не надхвърля законоустановения максимум от 8 работни часа на ден.
По думите на Маринова, работодателите не следят за броя на часовете, а освен това, тотално зачеркват двата последователни почивни дни. Друг проблем е заплатата, на която са назначавани шивашките – в трудовия им договор е записано 510 лева, но с уговорката „при 100% изпълнение на нормите”. Тези норми са толкова високи и с толкова ниски разценки, че при 8-часов работен ден е абсолютно невъзможно да бъдат изпълнени. „В действителност, работодателите са си извоювали способността да не спазват трудовото законодателство и това става с премълчаването от страна на институции и контролни органи”, призна Маринова, след което изрази надежда, че текстът е призив към действие. А то е сдружаване и организирана защита на правата.
