„Цъфнали очи“ по романа на Радостина А. Ангелова „Виенски апартамент“, режисура Ищван Наги и Габриела Хаджикостова, музика Атила Шимон, декор и костюми Габриела Хаджикостова. В ролите: Мария Джойкева, Никол Николова, Никол Султанова, Цветелина Николова, Държавен куклен театър Сливен и „Malko teatro”, Будапеща. Гастрол в София на 19.11.2018 г.
Независимият будапещенски театър „Малко театро“ е основан през 1996 г. от Габриела Хаджикостова и Ищван Наги. На български, унгарски и немски език, съвместно с актьори и театри от България, но и от Германия, Македония, Швеция, театърът разработва основно български теми. Принципът е те да се тълкуват не като огласяване на някакво културно гето, а като сегмент от европейската култура.
Стилистиката на „Малко театро“ предполага съчетаване на традиция и иновативност, автентична музика, танцов и движенчески театър, изобразително изкуство и нови медии. Слага се акцент върху непосредствения диалог със зрителите. Постановките следва да се основават върху лично изповядвани нравствени ценности и норми. Оттук и нещо повече: „Театърът посредничи на абсолютни истини и абсолютни ценности; той трябва да има правото да държи огледало пред лицето на обществото“, така заявява програмно Габриела Хаджикостова.
По формата си „Цъфнали очи“ се вписва в идейния план на „Малко театро“. Създадено в съвместна работа със Сливенския куклен театър, представлението е изцяло отвъд клишетата, асоциирани с „куклен театър“. Без следване на определен сюжет, в основата застават откъси от романа „Виенски апартамент“ на Радостина А. Ангелова. Съществен елемент са и автобиографичните монолози: по един на всяка от актрисите. В стил one-woman show те говорят директно с публиката, представяйки себе си и своите житейски възгледи.
Атила Шимон изпълнява композициите си на живо (електрическа цигулка). Лаконичната сценография стимулира непринуденото разгръщане на танцови и даже акробатични елементи. Младите Никол Султанова, Цветелина Николова, Никол Николова и Мария Джойкева демонстрират впечатляващ актьорски талант и високо овладени сценични умения. Дотук – добре. Но само дотук.
Източникът на проблемите е изказваното, внушаваното. Текстът на Радостина А. Ангелова е претенциозен, бъбрив и повърхностен. Дори когато досегне по-дълбоки интелектуални, етически или естетически съдържания, те са задушени от сантиментални кордели и удавени в захарен сироп. При това със специфичен привкус.
„Цъфналите женски очи“ са неслучайно избрани за заглавие, любовта е централна тема. Те трябва да са видимият белег за това, че „жената ослепява за света наоколо и се осланя само на мъжкото рамо, което я води“. Текст, поместен във флаера, за да представи смисловото ядро на представлението.
Подобно е нивото и в монолозите на актрисите. Идеята е те свободно, автентично, в прав текст да изразят своите болки и стремежи, дълбокото и съкровеното си. За съжаление, дълбокото се оказва смущаващо плитко. Истините и ценностите, изповядвани в „Цъфнали очи“, са притеснително елементарни и тривиални. „Посланието“ е обидно битово.
След спектакъла високо уважаван от мен театрален анализатор предложи за заглавие на рецензия „Жената днес“. И на двамата не ни беше смешно.
