На 5 декември в Американския център на Столична библиотека бе представено изследването „София – град на творческата икономика”. То е резултат от съвместен проект между Столична община и Обсерватория по икономика на културата. При представянето заместник-кметът на София по културата Тодор Чобанов подчерта качествата на устойчивата методика на изследването, припозната и използвана от Евростат. Методологията е създадена от Обсерваторията, представена в лицето на Диана Андреева-Попйорданова и Биляна Томова.
Представеното изследване се прави въз основа на структурната бизнес статистика, събрана от Националния статистически институт (НСИ), като до момента институтът е обработил информация до края на 2015 г., а Обсерваторията е анализирала данни в обем над 1000 таблици.
По време на пресконференцията Диана Андреева припомни, че още през 2010 г. Обсерваторията започва да прави деликатен икономически разрез на сектора – изкуства, културни и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм – и изважда данни, които издига като допълнителен аргумент в полза на необходимостта от допълващи източници на финансиране и структуриране на програми и стратегии.
Резултатът от това пионерско начинание е разписаната от Столична община „Стратегия за развитие на културата на София 2013 – 2023”, както и стратегия за филмовата индустрия, развиваща потенциала й, признат с титлата на ЮНЕСКО „София – Творчески град на киното”.
Една от причините за това признание, както стана ясно от изследването, е, че в столицата се наблюдава свързаност и преливане на подпазарите на различните творчески индустрии, свързани с филмопроизводството, което позволява образуването на така наречения „естествен аудиовизуален клъстер”. Друга причина е, че в София филмовата индустрия е концентрирала около 99% от своя ресурс. В периода 2008 г. – 2015 г. заетите в сектора са се увеличили с близо 72%, а организациите, свързани с филмопроизводство, са скочили от 460 на 900.
Като цяло, данните за 2015 г. сочат, че в Столична община културният сектор е на четвърто място по формиране на икономически принос – в абсолютни стойности това означава 1,7 млрд. лева – или 80% от общата добавена стойност на сектора, която общо за страната възлиза на 2, 26 млрд. лева. Разбира се, тук трябва да се има предвид, че към културните индустрии се причисляват софтуерът и видеоигрите, които през последните години изпреварват в пъти ръста на останалите сектори в българската икономика и са безспорен вътрешен двигател за културния сектор. Софтуерът и видеоигрите, както и медийният сектор, също причисляващ се към културните индустрии, привличат преки чуждестранни инвестиции. Според представените данни, в периода 2008 г. – 2015 г. те са намалели от 415 млн. евро на 256 млн. евро. Диана Андреева обясни спада със смяната на собствеността на няколко медии тъкмо през 2008 г. Но положителните тенденции не се изчерпиха – и представянето на резултатите продължи с отчитане на двойното увеличаване на домакинския бюджет за културни дейности в рамките на столична община.
Последва и най-важният извод:
През 2015 г. икономическият принос на сектора, обхващащ изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм, е 4.5%. Той е с трайна тенденция към увеличаване (през 2008 г. заетите в културните дейности са 86 хил., през 2015 г. – над 94 хил., като от тях близо 60 хил. са на територията на Столична община) и с бърз потенциал за развитие (1.5 пъти по-бърз в сравнение с останалите икономически сектори). Ето защо тези данни биха могли да бъдат червена лампа за Министерството на културата – сигнал, че могат да увеличат публичните финанси в сектора с цел постигане на още по-ускорен растеж. В същото време, за следващите три години 2019 г. – 2021 г. от Министерството предвиждат да намалят бюджета за култура от 0.5% на 0.4% от БВП. И това се случва независимо от факта, че за догодина се очаква БВП да достигне до рекордните 116,4 млрд. лева, обърна внимание Диана Андреева.
