Един от уличните фестивали, които се провеждат напоследък в София, има по-амбициозни цели от това просто да разчупи атмосферата на града и да предоставя нови форми на наслаждение за гражданите. „Квартал Фестивал” е спряган като стъпка по пътя за обособяване на района северно от бул. „Дондуков” като „културен квартал” и „артистичния център на града”. Организаторите, „Квартал Колектив”, са обединение от малки творчески бизнеси, които са се установили напоследък в тоя район. От дискусиите, които провеждаха, разбрахме, че търсят специалното внимание на общината, насочване на инвестиции към тая част на града и най-важното за тях: да започне провеждането на централизирани политики за рекламиране и брандиране на района. Разбираме, че това би създало нов потенциал за София и би имало положителен икономически ефект.
Защо точно уличките между „Дондуков” и „Сливница” и от „Мария-Луиза” до бул. „Левски” трябва да се обособят като културен квартал на София? Отговорите на Колектива, които събрах от техни интервюта в медиите, са: защото е автентично място с дух, защото е старият еврейски квартал, защото е с огромен потенциал, защото ще последваме примера на редица важни европейски градове, като Краков, Прага, Будапеща, Рим. Целта на събралата се група е „промотиране на оригиналния характер на района” и създаване на „нова идентичност, имидж и възприятие” на София: „Времената се менят, а с тях и хората, и градовете. На мястото на старите сгради се появяват нови, други се реставрират и възвръщат предишния си блясък. Дори цели квартали, които някога са били известни с лошата си репутация, днес се превръщат в оживени културни центрове: Кройцберг в Берлин; Ноорд в Амстердам; Казимиерж в Краков.”[1]
Миналата година бях поканен да се изкажа във „Форум Квартал” като изследовател по градска социология и антропология и да дам своето мнение за този проект за трансформация. Самият форум се оказа нещо като реклама на отделните бизнеси, подкрепящи Колектива, но в началото присъстваха и новият главен архитект на София, и кметът на район „Оборище”. Те произнесоха кратки речи в духа: „Радваме се, че вие, младите, сте активни, дерзайте! Този район има голям потенциал, който, за съжаление, досега от общината сме оставили неразвит.”
Обтекаеми потенциали
Неслучайно, читателю, срещнахте няколко пъти дотук думата „потенциал”. Много често я употребяват онези, чиято работа е да продават светли бъднини за нашия град: политици, архитекти, предприемачи, инвеститори, инициативни и активни (и обикновено „млади”) граждани. Около конкретната тема на тази статия се чу: „Кварталът тук разполага с огромен и доста забравен и подценен потенциал.” „Зоната най-после ще достигне своя пълен потенциал.” „Обособяването на квартала като артистичен ще развие неговия потенциал.” „Ще увеличи потенциала на София.”
Всеки е готов да подкрепи лозунги като тези, нали? Внушават положително движение напред и нагоре, от което несъмнено ще произтекат множество хубави неща. Но „потенциал” е една от онези обтекаеми думички, които разтварят и скриват действителните намерения и мечти на изричащите ги. Нека да анализираме какво означава това абстрактно съществително за всяка от действащите и засегнатите страни, за да започнем да разбираме какво всъщност ще постигне трансформацията на този район на София в „арт-квартал”.
В сферата на бизнеса е просто: „пълният потенциал” е максималното ниво на възвращаемост и печалба, което може да се осигури в някакви условия. Едно брандиране и рекламиране на квартала ще вдигне оборота на новите барове и ко-уъркинг спейс-ове там. Потенциал означава повече и по-платежоспособни клиенти.
За потребителя, консуматора, туриста, потенциалът е увеличаване на избора от потребление, удоволствия, качество, който му се предоставя. С други думи, увеличаване на общата сума пари, които той може да остави тук и да се почувства щастлив консуматор.
За външния инвеститор – увеличаване на скоростта и обемите, с които може да завърти средствата си тук. Дали ще се създават нови проекти за барове, нощни клубове и галерии (или иновативни „миксове” от тях) от „готиния” творчески бизнес или ще се изкупуват, събарят и издигат сгради от строителния бизнес – икономическият фундамент е един и същ.
За общината – за нея не е ясно какво трябва да означава „да развива потенциала” на един поверен й район с жители. Представяме си, може би наивно, че задачата на общината е да предоставя необходимото за сносен и достоен живот на хората в района и извън него. Да осигурява насъщни неща като вода и канализация, проходими улици, здравеопазване, помощ за възрастните и самотните жители, ангажираност с бездомните и мизерстващите и т.н. Ако й останат възможности, може да положи усилия градската среда да е приятна и красива, и подобни. Но изброеното някак не стои добре до вдъхновяващия израз „потенциал за развитие”, а по-скоро до скучния „рутинни задължения”.
В действителност, за администрацията такива дилеми не възникват, защото в днешно време е възприела изцяло перспективата на бизнеса. Под потенциал разбира влагането на обществени средства в ускоряване печалбите на частния капитал. Това е по-известно като „създаване на условия за привличане на частния бизнес”. На самия форум главният архитект някъде към края на речта си най-после загатна какво разбира под „потенциал”: цените на имотите на север от „Дондуков” са по-ниски, отколкото на юг, а общината трябва да се погрижи това да не е така. Дори призова да помечтаем младежката инициатива да се разшири на север – към „Банишора” – защото там цените са дори по-ниски!
От интервютата ми сред администрацията зная, че това не е случайна инвенция на главния архитект. То произхожда от универсално разпространен сред общинския елит мисловен модел. Най-красноречиво беше изразен от общинския съветник отдясно, Вили Лилков: „Основната задача на една община е да прави такива последователни стъпки, които да водят до повишаване цената на вашия имот. Тоест, ако вие имате къща и се появи примерно канализация – цената скача; ако се появи път – цената скача; ако се появи газификация, електрификация – всичко това слага в цената на вашия имот.”[2] С други думи, гражданите са собственици, които постоянно играят със своите домове на имотния пазар. Колкото е по-скъпо жилището ви, толкова сте по-богат – и доволен от градската управа, която ви е направила богат. (Да му мислят живеещите на квартира, спестяващите за жилище, изплащащите ипотека и бездомните.) Така бизнес приоритетите не само са обсебили демократичните власти, но последните вече мислят самия си суверен, гражданите, като едни малки фирми-бизнесмени. Базовите нужди на градския жител се превръщат в пазарни опции и индивидуални „портфолиа”, в които общината инвестира, а жителят в някакъв момент ще капитализира.
И това ни довежда до последната заинтересована страна, която почти забравихме. Какво трябва да означава „потенциал на квартала” за обикновените хора? За тези, които живеят, посещават, наемат квартири, търсят закрила и приятели тук; и не непременно искат за тези свои цели да харчат повече и по-добре? Отговорът за точно тази група на мен никак не ми е ясен. А тя съставя мнозинството от хората в квартала, който ще понесе градската намеса. Пък и мнозинството в цяла София, все още.
За жителите „Квартал Колектив” казаха, че предвиждат в своя проект: оправяне на инфраструктурата от общината, „облагородяване на квартала” („облагородяване” е още една такава обтекаема и означаваща всякакви неща дума), оправяне на тротоара и осветлението. Наистина, местните хора вероятно ще се зарадват на това неочаквано благоволение свише и ще подкрепят проекта. Но това е много порочен път. Защото онова, което трябва да са рутинните грижи на общината за гражданите, се превръща в някакво извънредно и специално усилие. Нима за да се надявам на приличен тротоар в „Красно село”, трябва и аз да направя Колектив и да организирам там арт-квартал?
Локално ускоряване на икономическия цикъл
Нека да анализираме причинно-следствената връзка „обособяваме артистичен квартал и той се напълва с туристи и артисти”. Да свържем тази абстрактна логика обратно с икономическите взаимодействия, обществените процеси и човешките биографии.
Днес ние живеем при свободен пазар. Той важи и за самото градско пространство. Представете си, че сте инвеститор с намерение да направите нощно заведение. Вие оглеждате целия град и избирате мястото, където най-ниската цена за наем на подходящото помещение се балансира с най-голям пътникопоток от вашата целева група клиенти. Например, бизнесите, дошли северно от „Дондуков” – и днес членове на „Квартал Колектив” – са направили компромис: да дойдат в район, който не е толкова посещаван и познат на плащащите за занаятчийски бири, но пък наемът е бил доста по-нисък спрямо южните части на центъра.
Създаването на арт-квартала обаче изкривява този свободен пазар. Тук вие ще получите огромна безплатна реклама от общината, специално осветени и облагородени улици, нов градски дизайн и така нататък. В такава ситуация вие, като оглеждащ се наоколо инвеститор, вече ще се замислите немалко дали да отворите новото си заведение на вече наситената и скъпа улица „Ангел Кънчев” или да дойдете тук. Ето така интересът към този квартал ще нарасне сериозно.
При повече заведения, повече потребители ще започнат да идват насам, вместо по южния център. „Ангел Кънчев” и „Шишман” са достатъчно развити и няма да загубят. Но ако имате бар на „Княз Борис” или някоя друга, по-тиха уличка, където сте се надявал да оберете случаен трафик от „Витошка”, скоро ще обмисляте дали да не се преместите в арт-квартала. В Пловдив на френския ресторант в моята махала вече виси бележка: „Ще ни намерите на еди-кой си адрес в Капана”.
Заплахата за тия стари места
Разказвам ви как машината може да се завърти далеч по-мощно от това, на което се надяват „Квартал Колектив”. И обущарниците, тапицерската работилница, барчето с местни чичковци и мастика, които уж ни накараха да харесаме квартала, понеже са неговият „автентичен дух”, ще се наложи да отстъпят местата си на предприемачите с по-големи амбиции. На тези, които мислят стратегически за туристите и програмистите.
Но брандирането и новата динамика ще привлекат и друг тип интерес към квартала. Казват ни, че проектът цели да защити по-добре архитектурното и градското наследство на един исторически квартал. Бих искал да чуя какви конкретни нови мерки се имат предвид под това, защото ако просто разчитаме, че е зона със защитен статус – видяхме колко това я опази през последните 15 години на инвестиционен интерес.[3] Преди 2009-та, до строителната криза, живеех на „Дондуков” и се разхождах всекидневно по уличките тук, които намирам за твърде приятни. И всяка седмица виждах по една къща да бъде унищожавана – не преувеличавам – всяка седмица. Понякога си отиваха цели 4-етажни кооперации. Представете си какво ще стане, когато наистина привлечем бизнес-вниманието насам? Защото общинските стратегии, рекламните статии и новите барчета ще казват и на по-големите инвеститори: „тук могат да се направят пари – ако купя сега, преди другите!”
Накратко, „старият квартал на София” ще се подмлади много бързо, ако издърпа към себе си вниманието на туристи, клиенти, капитали от останалите части на града, и след тях – още по-големи капитали. И след 5 години ще гледаме към района северно от „Сливница” като към следваща останала „най-автентична част на София”!
Ох, пак ли чуждият пример?
Проектът въздиша по артистичните квартали в Будапеща, Краков, Берлин, Амстердам. „Защо нямаме и ние такова място като европейците? Бързо да се стегнем и да го направим!”
Значи, първо, такова провинциално мислене за мен е обидно. Защо цял живот ние настигаме? Все гледаме „от Европа” и копираме – но със скокове, да получим директно резултата – там, където хората са мислели и са спорели, и често се е получило съвсем различно от илюзиите, и днес никак не са щастливи от това, и пак спорят и се борят. Та тия примери в самата Западна Европа съвсем не се смятат за положителни. Аз даже бях силно изненадан да ги видя цитирани в положителна светлина, защото обикновено чета публикации на западните градски изследвания. И Кройцберг в Берлин,[4] и Ноорд в Амстердам[5] са сцени на протести и битки срещу процесите, които описах по-горе.[6] Жителите им губят домовете си под натиска на пазарните сили, а тук искаме зорлем да ги привикаме. Ключовата дума е „gentrification” – напишете я в търсачката заедно с имената на съответните квартали и ще видите, че са по страниците на западните вестници и то съвсем не като модели за подражание.
И Казимиерж в Краков[7], и VІІ район в Будапеща[8] са критикувани като подмяна, в която нищо вече не е останало от оригиналния им дух. Дори Маре в Париж, районът, с който Столична община сключи партньорство за пренос на политики в опазване на градското наследство, е известен с това, че в резултат от превръщането на еврейския му характер в стока, не е останало нищо от самите еврейски общности, живели там до 70-те, освен престорени надписи на иврит по туристическите магазини.[9]
И трето, откога точно този район стана „еврейският квартал на София”? Доколкото знам, доскоро го водеха по „Екзарх Йосиф”, към Женския пазар и нататък към пл. „Възраждане”, Зона Б-5 и чак до Коньовица (най-бедните евреи). Да, отсам бул. „Мария-Луиза” са живели евреи, има имоти, имало е и синагога, преди да се построи централната, но дали в случая това не е просто удобно рекламно позициониране? Дали да не изкараме заради туристите от Израел и Щатите, че всеки район в София е бивш еврейски? Ето ви отново повърхностно имитиране – да повторим „успеха” на Краков, Будапеща, Рим.[10] Само че в тия градове говорим за действителни гета, които Холокостът е оставил празни и рушащи се, подготвяйки ги като перфектния терен за постмодерния капитализъм днес.[11] В София, слава Богу, нямаме такава история и това е един обикновен централен квартал на града, където живеем всички смесено, и успели, и неуспели, и евреи, и други.
Защо да не бъдем наистина оригинални? Аз бих предложил, ако ще правим туристическо и арт-място на София, да вземем „Зоната”. Това е последният и най-модерен комплекс на социализма с интегрирани функции – подземни гаражи, детска градина, старчески дом… При това, зона Б-5 е била изградена за художественотворческата интелигенция. Перфектно за артистичен брандинг, а може да мине и за еврейски квартал: според моите респонденти, преди нея там е имало бедни еврейски къщи, на най-нежеланото място в града, наводнявани всяка пролет от Владайска река.
Но вече извън кръга на шегата: работата със соцблокове ще ни предостави цял ред задачи за оригинални решения и инициативи, върху които ще трябва да мислим и да работим, и да изобретяваме, а не да имитираме резултати наготово. И може би, вместо кметът на Маре да ни дава опит, скоро при нас ще идва кметът на парижките крайградски комплекси да се учи какво правим тук.
Но не, вместо това се насочваме към най-слабото звено в софийската тъкан, което най-лесно ще бъде обезличено от паричните потоци на новия глобален вкус към различието и шареното.
Бел. ред. За проекта „квАРТал” публикувахме във вестник „Култура” (бр. 35/28 октомври 2016) текста на Мартина Стефанова КвАРТал-ът със скрит потенциал. Текстът на Никола Венков предлага друга гледна точка, но и повдига принципни въпроси за политиките в управлението на градския организъм. Готови сме да дадем място на още мнения.
–-
[1] Според слайд-презентацията, с която представят инициативата пред потенциални партньори.
[2] Мое интервю с Вили Лилков от 2011 г., тогава общински съветник от ДСБ. Публикувано на https://kadaifbalkan.wordpress.com/2016/05/10/jp10-obshtinar/.
[3] Вж. например в https://historicalsofia.wordpress.com/2009/03/
[4] Вж. например https://www.citylab.com/equity/2017/03/berlin-gentrification-kreuzberg-prenzlauer-berg/520281/
[5] Вж. например http://www.thecannabist.co/2016/09/21/amsterdam-gentrification-marijuana/63591/
[6] Вж. https://www.vice.com/gr/article/9bn4x3/berlins-war-against-gentrification
[7] http://jasonfrancisco.net/interrogating-place–kazimierz-krakw-pol
[8] http://www.cafebabel.co.uk/article/jewish-quarters-revitalisation-or-gentrification.html
[9] http://www.travel-studies.com/blogs/gentrification-marais
[10] Вж. http://www.cafebabel.co.uk/article/jewish-quarters-revitalisation-or-gentrification.html
[11] Всъщност, само полупразни: след войната са приютили нееврейската беднотия на съответните градове, но това не пречи на младите и можещите.