Циганията отново е тема. Българската цигания. Циганската цигания.
Провокиран от поредното насилие, воеводата Каракачанов се изказа по въпроса в смисъл, че както мислят мнозинството българи, чашата преля; че циганите са нагли и че е крайно време.
Воеводските речи няма смисъл да бъдат коментирани, те са признак, че идат избори.
Антициганското говорене също има кой да го осъжда – от трийсетина години прекръстените на роми цигани имат неправителствени закрилници, които са загрижени за правата им, за които грижи получават пари, загрижени са за мястото им в обществото, за което създават програми, срещу които също получават пари. От трийсет и повече години стои отворен въпросът за образованието и вменяването на задължения на циганите роми, но тези въпроси не носят достатъчно пари на неправителствените хора, а обществото е заето. И правителствата са заети – те пък изпълняват международни програми за интеграцията на циганите роми.
Този въпрос няма да има скорошно решение, защото дори сега да се тръгне по перспективен път на приобщаване на онези от циганите роми, които са неграмотни и безпросветни, то ще трябват поне две поколения време на търпелива работа.
За друго са тези редове.
За нашата родна Академия на науките, за нашите академици.
Те са написали писмо до министър-председателя1.
В най-добрите традиции на родната ни Османска империя, някои от тях са написали махзар до бащицата. В него, ни повече, ни по-малко, се казва:
Сега е моментът за Вашата решителна намеса – разчитаме, че след ценните Ви указания [подчертаното мое] компетентните институции […] ще вземат нужните мерки в най-скоро време да се прекрати това безумие на злодейски посегателства срещу живота, достойнство и имота на обикновени български граждани.
Важно е този текст да се запомни, важно е да остане във времето, за да знаят историците и потомците ни в каква атмосфера сме живели.
Във време, когато като никога се говори за демокрация, когато (вж. Новогодишните анкети) всякакви анализатори и гадатели на политическото страдат и ридаят за опасностите пред демокрацията, нашият министър-председател като истински разпоредител на съдбините народни раздава пари (милиони), мести едни пари от едно на друго място, взема постове и дава постове, казва какво да се реши и какво да не.
Такава откровена деребейщина в България не е имало. Тодор Живков прокарваше решенията през МС и Политбюро, Царят взимал решенията след допитване със съветници, баща му – също.
Трябва ясно да кажем, че не живеем в демокрация, ние живеем в личен режим.
И когато историците ще трябва да разчепкат въпроса как и кой е поддържал този личен режим, между многото отговори ще има и този: интелигенцията.
И академиците.
Техният патриотизъм – за да не кажа „антидемократичен расизъм” – се е излял в писмо, от което при вглеждане всеки демократично мислещ човек би се погнусил.
Не и медиите, обаче. Не и анализаторите – десните са заети да създават дясно, а левите – да откриват ляво.
Никому не е до едноличната диктатура на Бойко Борисов.
А интелигенцията?
На тие плюни и отмини, би казал Ботев.
Хр.Б.
1 Няма как да не споменем именитите автори на писмото: академиците Георги Марков, Васил Сгурев, Благовест Сендов, Пламен Карталов, Стефан Воденичаров, Константин Косев, Антон Дончев, Васил Гюзелев, член-кор. Иван Гранитски.
