Иване, не зная как да ти благодаря за тази твоя книга с това примамващо заглавие „Ти, непрестанна новина”, която ми даде толкова обилна информация за твоето човешко и творческо битие. Вярно, срещаме се спорадично или охотно бъбрим по електронната поща, но това няма нищо общо с истината за твоята богата душевност и завидна лична култура, както ни подсказват сега тези свободно свързани помежду си, възхитителни и сепващо релефни монолози в книгата.
Още встъпителното стихотворение с възпламененото Allegrо и с множествата раздвижени драматични аспекти в странната си визия предупреждава, че ще четем поезия, изградена на принципа на параболичното и афористичното удвояване. И ето особеността на нейната магика: в развръзката на разразилата се интимна драма отеква категоричната, заключителна реплика на любимата: ”Това са твърде много думи”. И съкрушителните думи на раздялата излитат и хукват в невъобразим трафик, превърнати в безброй нелепи метаморфози из омeрзения делник на любимия. И тази така необичайно разказана трудна любов, зачената със звездното заклинание: „Ако Бог обича всички, аз обичам само теб” – и приключила катастрофално, ще се появява и вмъква многократно из житейските плетеници в книгата с все по-ярко прозиращата автобиографичност. В сбор от прецизно обмислени монолози. С усилията на един изострен поглед и една почти неограничена интелектуална и художествена свобода. Но този развълнуван поток от изящни размишления не заслужава баналното определение „изповедност”. По-скоро всичко изразено тук бих оприличил на своеобразни есета в стихове, одухотворени и потопени в меката тоналност на скепсиса. И, разбира се, с твоето волево упорство придобили цялостно въздействие на постигнатото.
Иване, искрено съм възхитен от проявеното майсторство в тези толкова човешки наситени страници. И те поздравявам за безбройните визуални и звукови находки във виртуозно изработените стихове, както и за всичкото това многообразие от разнопосочни и преплитащи се културни жестове, с множествата митологични заемки и оригинално вмъкнати впечатления от прочити, съжителстващи с учудващо единство в тази твоя необикновена книга. Благодаря ти. Щастлив съм, че те познавам.
Бел. ред. Думи от премиерата на „Ти, непрестанна новина“ от Иван Ланджев (Жанет 45, 2018), състояла се на 19 декември 2018 г. в Камерната зала на Младежкия театър. В следващ брой – интервю с Ланджев.
