„Smart Коледа”, България, 2018, 90 минути, сценарист и режисьор Мария Веселинова
На сравнително „невидимия“ фон с български детски филми от последните години появата на такъв звучи повече от ентусиазиращо. Към това се добавя и фактът, който режисьорката споделя в интервю за БНР, че актьорите не са взели хонорари. Към тази положителна представа добавете много добър звук и симпатични костюми. Оттам нататък започват проблемите.
10-годишно самонадеяно момче попада в работилница на българоговорящи елфи и така застрашава случването на Коледа. След постигнат компромис спрямо правилата за използване на съвременна техника, „празникът“ е спасен, добрите деца ще получат подаръци, а момчето си взима поука. Въпреки въведеният нов елемент, темата за „спасяването“ на Коледа е тривиална до степен на досада. Коледа през материализма: има подарък, има Коледа; няма подарък, няма Рождество.
Елфите са истерици, които говорят троснато. Сякаш заради предколедния стрес, те са изгубили почва под краката си. Вероятно детското консуматорство е започнало да ги експлоатира.
Свикнали сме, че Дядо Коледа говори английски и дори дублиран на български, не звучи чак толкова зле. Тук Кръстьо Лафазанов, в ролята на добрия старец, ни напомня на състарен персонаж от „Улицата“, но без предизвикването на кикот. Защото играе слабоумен образ без реална функция във филма. През значителна част от филмовото време той се опитва да отслабне с помощта на виртуална фитнес инструкторка. Сякаш е забравен при написването на сценария и просто му е намерено занимание.
Музиката прилича на компилация от няколко известни филма. Тя е отегчително предсказуема. Приказното начало е схематично, a извеждането на посланията остава плоско. Детето претърпява катарзис по почти невидим начин, но на фона на почти равното емоционално филмово време, този момент не предизвиква нищо.
Набелязани са уж някакви проблеми за съвременния свят и децата: видеонаблюдението, манипулацията на видеосъдържание, „зомбирането” с новите технологии и загубата на автентичност. По представения начин те не говорят на децата, а за възрастните остават просто маркирани. Знае се, че добрият детски филм се харесва и на възрастни.
Действието е съсредоточено в пространството на т.нар. работилница, която първоначално изглежда като един не лош и вероятно скъп декор, но въпреки динамиката на монтажа и разнообразието от кадри, след определен момент бутафорията започва да изпъква.
Жанрът е определен като комедия, но няма нищо смешно. Липсва каквато и да е оригиналност в т.нар. смешки.
Имало ли е работа с актьорите, имало ли е работа с детето в главната роля? Защо този филм е като лошо подобие на захаросана американска продукция? Пуленето на очи е превърнато в основен актьорски метод и същностна черта за елфите. За радост, децата не са идиоти, на тях им говорят и идеи отвъд преекспонираните.
Филмът прилича на реклама на Кока-Кола в 90-минути. А Коледа, според песента от финалните надписи, е време, в което „да станем хепи“; може би ни се напомня, че думата „щастие“ вече е старомодна…
Или средата ни е свръх поамериканченa, или идеите са изчерпани, или и двете. Затова по-добре да си пуснем за 28-и път „Сам вкъщи”.
