На 24 януари в галерия „Структура“ присъствах на звуков пърформанс под мотото In the wood there is a bird…(съвместен проект на галерия „Структура“ и Гьоте-институт, България, в рамките на изложбата nаtura naturans с куратор Мария Василева). Бе вечер, в която концептуалното пространство на пърформанса започва от противопоставянето „изкуство/природа“, превръща – смачква звуковите „картини“ или суровия звук от архивния материал на различни радиорепортажи от протести, демонстрации, митинги – и го противопоставя на самотния „тих“, потънал, отчужден звук на музикален инструмент – цигулката и артистичното преживяване на нарастващото, нажежаващо се противопоставяне на двата звукови пласта. Автори на пърформанса са Олаф Николай (1962), немски концептуален художник, и цигуларката Биляна Вучкова, която познаваме добре като изпълнител на различни стилове нова музика.
Този пърформанс поначало следва класическото разделение „Природа и изкуство“, свързан с natura naturans. Цитирано бе стихотворението на Гьоте, според което природа и изкуство … все пак се обичат, макар и разделени… Вероятно, както е за всяко концептуално изкуство, тук има няколко отправни точки: разделението „природа и изкуство“ – за това служи „картината на репортажните звуци“. Този обект поначало е любим за инсталациите, звуковите фрагменти са не само необозримо много и смесващи се, но са и превърнати в „картина“, т.е. обект на изкуството. Според художника е доста важно посочването на източниците, подробно изброени в програмата. Тъй като документите се превръщат в „художествен обект“, тук се сещам и за стария Адорнов принцип за метаморфозата на звуковия обект в картина и прочее – тоест, пресичане на границите между изкуствата.
Каква е ролята на „втория звуков пласт“ (пиша го в кавички, защото идеята е по-скоро да не се чува или налага) на цигулката, която може би олицетворява фигурата на „естествения човек“, на „художника“ (знаем, че немската дума Кünstler значи художник, артист, „човек на изкуството“, правещ изкуство“, свободно казано). Цигулката импровизира, съпреживява с глас и звук – или просто е контрапункт на натиска от масивния, почти непоносим „звук-изображение“ от суровия звуков материал.
Какво ме накара да приема пърформанса като неортодоксално и, в крайна сметка, „съживяващо“ преживяване? В пласта на инструмента и човека, съпреживяващ „бруталната“ не-природа (т.е. звуковия пласт на митингите), бе внесено много от елементите на звукоизвличане, въведени от Хелмут Лахенман – зараждането на звука с шумовите и „предзвукови“ елементи на инструменталното звукоизвличане… Така отново, в отчуждения и повече видим, отколкото слушаем звук, правим асоциации с „природата“… Това бе и добрият момент в участието-интерпретация и на Биляна Вучкова.
Що се отнася до звуковия материал, който генерира саундтрака на архивните звуци, не мисля, че идеята е нова. Записът е статичен, т.е. няма лайв-електроника в изпълнението, самият автор, Олаф Николай, също може да бъде разбран – като човек, роден през 60-те – в обсебеността от натиска на безкрайните, радикални, непрекъснати „митингови“ събития…
Втората част предложи интимно звуково пространство, което Биляна Вучкова осъществява с импровизация на глас и инструмент пред не повече от няколко човека – отново с привлекателните за мен похвати от „конкретна инструментална музика“ на Лахенман, много тихи звуци, които са на границата на звукоизвличане при цигулката…
Не съм чест посетител на звуков пърформанс и коментирам по-скоро преживяването си… Това събитие бе по-близо до „изобразителното“, отколкото до „музикалното” или до наистина по-активното „смесване“ на звук-картина-състояния-действие. И все пак, пърформансът е винаги млад и привлича публика от млади хора (с очевидно присъствие в залата). За Гьоте институт подобни идеи са култивирани у нас многократно – още от големите изложби на „Fluxus“ от 90-те. Така е вече почти три десетилетия. Идеята на тези събития отдавна не е „да шокира“; но те култивират своите медии, своите нишки на послание към публиката, формата на „оглеждане на действителността“, на отношението природа/изкуство, актуална и днес.
