Планът на София: Форум за изменението на Общия устройствен план
Вече над 10 години лондонският Музей на дизайна (един от водещите в света) раздава популярните награди “Дизайн на годината”/ Design of the Year Awards, които не само събират най-напредничавите и културно адекватни проекти от изминалите 12 месеца, но и чрез селекцията си демонстрират как дизайнът може и трябва да променя физическата и културна среда, която обитаваме. Наградите включват категории за архитектура, продуктов и графичен дизайн, мода, комуникационен дизайн и уеб, а победители през годините са били постерът от рекламната кампания на Барак Обама през 2009 и сглобяемата къща за бежанци на ИКЕА през 2016. Финалистите за 2018 още не са известни и не те са причината да става дума за тези награди сега. Причината е победителят от 2013.
През 2013 носител на голямата награда измежду всички категории става един сайт. И то не какъв да е сайт, а британският официален правителствен уебсайт GOV.UK, който е разработен да действа като портал към всички държавни институции и услуги, предлагани от правителството на Нейно Величество. На пръв поглед, сайтът не блести с особен графичен дизайн, но това е привидно. Всъщност, естетиката е водеща, но ориентираната към потребителя естетика, която да направи живота му по-лесен и удобен. Човек влиза, свършва си работата, без да губи време, и продължава нататък. Текстовете са ясни и кратки, връзките – логични, а услугите интегрирани. Това е и първият докрай проведен опит държавна институция да използва ориентирания към потребителя дизайн, в който IT компаниите се кълнат от години.
Свикнали сме подобно отношение към потребителя и дизайна да бъде приоритет на частни инициативи, а държавните по правило да бъдат глупави, сложни и безсмислено скъпи. GOV.UK обаче показва, че това не е задължително така.
Сега да си дойдем на думата.
На 17 януари се проведе голям Форум за изменение на Общия устройствен план (ОУП) на София, който беше организиран от столичното общинско предприятие “Софпроект” в сътрудничество с общинската инициатива “Визия за София” и неформалната дискусионна група “Лаборатория за градско развитие”. Целта на форума официално беше да се обсъди нуждата от промени в ОУП, да се съберат мнения за това кое работи и кое не в Плана, за да се получи обратна връзка и предстоящите промени в него да се направят осмислено. Този форум е и продължение на вече близо двугодишните усилия на Столична община да гради дългосрочна “визия за София” с пределна прозрачност, събиране и съвременна обработка на данни, въвличане на максимален брой заинтересовани и експерти, която да зададе посоката за развитие на града до 2050 (и евентуално да бъде легитимирана с един нов Общ устройствен план на София).
Дотогава има много вода да изтече, а вероятно и много други форуми да се случат. Това, което форумът от 17 януари тази година обаче постигна, е да направи първата крачка в посока превод на сложните проблеми и инструментализираната терминология на градоустройството на достъпен за широката публика език. От години трудните многобуквени съкращения и дългите неясни думи и формулировки, както и стотиците страници текст, придружаващи ясните само за специалисти планове и чертежи, регламентират развитието на градовете ни и редовно успяват да дегизират експертните решения и властовите и инвестиционни намерения. (Няма да забравя забавния аргумент, с който първото задание за конкурса за нов Общ устройствен план на София, изработено от Павел Попов през далечната 1991, е било отхвърлено – звучало “непрофесионално”, тъй като било написано на твърде публицистичен език.) Въпросът е, че именно благодарение на този неясен административен език обикновеният човек твърде често се оказва изненадан от последствията, които връхлитат ежедневието му.
Затова първата и най-важна цел, както беше поставена и на форума, трябва да е да превърнем градоустройството в удобен и ориентиран към потребителя инструмент с ясен дизайн, кратки текстове, логични връзки и интегрирани услуги. Точно като в GOV.UK.
Разбира се, да смъкнеш експертното ниво на нивото на широката публика е рисковано начинание. От една страна, така се осъществява реална прозрачност – всички хора се чувстват достатъчно информирани, за да обсъждат активно процесите, да имат аргументирано мнение и да не се страхуват да го споделят – тоест, практикува се силно гражданско общество. От друга страна, в епохата на социални медии, която обитаваме, мнението на гражданското общество се манипулира обезпокоително лесно. Така имаме постоянни дребни информационни бури и скандали, но малко реална промяна, тъй като управляващите стават заложник на общественото мнение и все по-често се чувстват парализирани да прокарват смели визионерски решения.
Сега, тръгвайки по пътя на максималната прозрачност, новите софийски визионери няма как да не търсят обществен консенсус. Постигането на такъв консенсус при приемането и изменението на устройствените планове обаче е изключително сложно, както правилно отбеляза Първан Симеонов на същия този Форум на изменение на ОУП от 17 януари и завърши: Градоустройството – това е власт, това е рестрикция. За да намери консенсус, то трябва да се опита да повлияе на всички индивиди, а това ми се струва все по-невъзможно, особено във времена на развързана инициатива и противоположни интереси. Ето защо хората, които се занимават с градоустройство, трябва да са по-ясно отговорни и по-видими. Да казват: “Това предлагам, това отстоявам и за това ще нося отговорност”. Дори и то да не събира достатъчно лайкове (с извинение).
