От 21 до 27 януари във филмотечно кино ,,Одеон‘‘ се проведе Седмица на македонското кино със съдействието на Културно-информационния център на Република Македония в София. Българската национална филмотека и Кинотеката на Македония представиха 13 игрални филма. Събитието се провежда за втори път в София от филмовите архиви на двете страни. Първата размяна на гостувания се осъществява през 1998 в Скопие и през 2001 в София. Както казва директорът на Кинотеката на Македония Владимир Ангелов, ,,Нашите две институции си сътрудничат и са в приятелски отношения много преди да станат факт актуалните двустранни договори за добросъседство и приятелство. По редица поводи сме обменяли филми, панорами, гостувания, публикували сме изследвания в областта на филмовата теория и за отделни филми. В София показахме 5 пълнометражни и 8 късометражни заглавия.”
Подборът им беше продиктуван от желанието да са нови игрални филми от последните три години.
Събитието беше открито с ,,Тайната съставка‘‘ (2018, реж. Гьорче Ставревски). Въпреки че е показвана в София и Варна, безспорната фестивална сензация на македонското кино отново бе прожектирана при засилен интерес в ,,Одеон‘‘, а публиката имаше възможността да поговори с оператора Деян Димески и един от главните актьори Аксел Мехмет, които разказаха невероятни истории от снимачната площадка. Филмът разказва историята на добродушен младеж, който се бори с бедността и смъртоносното заболяване на своя баща. Първоначално е замислен като тежка драма, но впоследствие авторите решават да вкарат максимално количество черен балкански хумор. Изцелителят за болестта на бащата се оказва една супена лъжица марихуана – тайната съставка в обикновена рецепта за кекс. Разказът е построен просто и по вълнуващ начин показва неизбежния разрив между поколенията. Тази драматургична комбинация спечели на филма симпатиите на любителите на артхаус киното по целия свят.
Пълнометражните ,,Когато денят нямаше име‘‘ (2017, реж. Теона Митевска), ,,Завръщане‘‘ (2017, реж. Кастриот Абдули) и ,,Амок‘‘ (2016, реж. Вардан Тозия) показват проблемите и реалностите на живота в страна с изключително сложен политически живот. Разбира се, всички те използват различни авторски подходи. Общото между тях е, че историите са разказани от гледната точка на младото поколение и по този начин изпъкват сложните взаимоотношения на неговите представители със съвременното общество.
Късометражните програми, разделени в два блока по 4 филма, показаха пък режисьорските търсения на авторите в кратката форма. По думите на македонския киновед Стоян Синадинов, ,,повечето от младите автори на късометражните игрални филми вече са участвали в различни международни платформи за развитие на таланти. Техните режисьорски ръкописи, макар и все още в развитие, са в унисон с модерните тенденции. Марко Гьокович с ,,Еклер‘‘ (2016), Радован Петрович с ,,Долорес‘‘ (2017), Горан Столевски с ,,Погледни към нея‘‘ (2017), Ана Якимска с ,,Децата ще дойдат‘‘ (2017), Георги Унковски с ,,Пепи и Муто‘‘ (2015), Мария Апцевска с ,,Амби‘‘ (2017), Дина Дума с ,,Те дойдоха от центъра на земята‘‘ (2017) и Андрей Волкашин с ,,Колитба‘‘ – са имената в кръстословицата с бъдещето на македонското кино.‘‘
За закриването оставихме ,,Gypsy Magic‘‘ (1997) на Столе Попов – един от класиците на македонското кино. Той беше единственият сравнително стар, но в никакъв случай остарял филм в програмата. Освен че показва съвременното състояние на страната в период на разпад и война, той смайващо кореспондира с тематиките, засегнати в произведенията на следващите поколения и може да се каже, че те не са само ехо, но и логично продължение на историческата времева линия. За финал отново ще цитирам, този път само по смисъл, колегата критик Стоян Синадинов – съвременното македонско кино е в постоянно търсене на по-високо качество. Бих допълнил, че с оглед на видяното в София, посоката е правилна.
