Влюбеният пилигрим: песни по текстове на Уилям Шекспир. Ансамбъл Bella Voce в състав: Елена Механджийска, Мария Яковчева, Неда Атанасова, Росица Павлова-Инджева с гост Милена Гюрова. На рояла – Маргарита Илиева. С участието на Валентин Ганев и София квартет. Режисьор Валентин Ганев. Камерна зала „България”, 20 февруари 2019 г.
Камерният вокален театър у нас е труден и недоходоносен жанр. Особено по начина, по който го практикуват певиците от ансамбъл „Bella Voce”. Правят, според мен, по един тематичен проект на година, а подготовката по него отнема месеци. Дали успяват да го покажат и в други градове на страната, нямам представа. Ако да – сигурно се радва на зрителски интерес. На концерта им залата бе препълнена. Много меломани предпочитат подобни естетски събития, които стоят самотно в шаренията на столичния концертен живот. А и подобна заявка интригува с въпроси относно избраната музика, относно предпочитаната стилистика, относно театралното решение.
Тази година то бе поверено на Валентин Ганев, което той е решил в кратки и семпли театрални жестове, бързо и точно насочващи от песен към песен, докато Ганев чете преведените на български текстове на изпълняваните творби. Сред тях имаше рядкости – песни от англичаните Томас Арне (1710-1778), Роджър Куилтър (1877 – 1953), Ралф Воън Уилямс (1872-1958), Самюел Колридж-Тейлър (1772-1834) и Артър Съливан (1842-1900), с песни към пиесите „Както ви харесва”, Напразни усилия на любовта”, „Цимбелин”, „Отело” – някои по един и същи текст, което правеше преживяването още по-интригуващо заради възможността за сравнение на подходите. Разбира се, музика от Пърсел с „Кралицата на феите” по „Сън в лятна нощ”, естествено Менделсон по същия сюжет, но също Шуберт, Шуман, Хуго Волф, както и песен от Йозеф Хайдн от „Дванайсета нощ” – в английския си период виенският класик също се е поддал на изкушението Шекспир. Да не пропусна песните на Ерих Корнголд към „Както ви харесва”, „Отело” и Сонет и на Панчо Владигеров към „Дванайсета нощ” – с късноромантичния си чар, които допълниха стилистично толкова разнообразната експозиция, която завърши с премиерна песен на български за целия ансамбъл към „Много шум за нищо” на Румен Бояджиев-син, който в последните години съчинява неуморно във всеки жанр.
Концертът бе сериозно премислен – и като режисура, и като цветен аранжимент на сценичното пространство, и с някои известни сценични трикове, които свързваха изпълненията им. И с ненатрапчива доза хумор в непосредственото общуване с публиката, като в старовремски салон за музика, в който приятели са поканили приятели, за да им попеят, да ги разведрят, да ги изтръгнат от една реалност и да ги въведат в друга. Бе стилно, с вкус и култура.
Още в началото с откъсите от „Кралицата на феите” от Пърсел и с „Кукувицата” на Томас Арне всяка от певиците се представи на публиката с партньорството на музикантите от квартет „София”… Елена Механджийска („Нощ”) бе изискана и стриктна в импулсите на фразирането и градацията във формата, Неда Атанасова („Мистерия”) имаше проблеми с дишането в доста бързото темпо, което бе избрала, и това се отрази на интонацията й… А Милена Гюрова бе блестяща в песента на Арне – характер и интонация, колоратурна темброва игра, артикулация на словесен и музикален текст, характер, артистизъм, пластика… лекота! Много трудният дует на двете феи бе проблематичен за Неда Атанасова и Росица Павлова-Инджева.
В останалата част от програмата съпроводът бе в ръцете на известната българска пианистка Маргарита Илиева, която, освен че е инициатор за създаването на Bella voce, e и много важен глас, дефиниращ стиловата култура в ансамбъла. Вечерта продължи много по-успешно.
Не е възможно в краткия текст да изброя всичко, но не мога да пропусна изкусното вплитане на прочита на текстовете от Ганев в инструменталния съпровод на песните, на тези великолепни късове музика. Мария Яковчева бе в съгласие с галантността и ритмизираната фактура на „Щипни ни, ветре луд” на Арне от „Както ви харесва”, а Милена Гюрова извая съвършено легато в изпълнената с мек драматизъм едва ли изпълнявана тук Хайднова песен от „Дванайсета нощ” „Тя кри докрай дълбокото си чувство”. Заедно с Росица Павлова-Инджева с настроение пресъздадоха Песента на двете елфи от „Сън в лятна нощ” на Менделсон, след което Гюрова се върна отново към същия сюжет, но интониран от Хуго Волф в „Песен на кросното” – с комплицираната интервалика и изискващ виртуозно колоратурно присъствие, пресъздадено естествено от певицата, която артикулира текста фантастично в събран мизансцен с Валентин Ганев; той също после пропя и даде тон за Наздравица от Шуберт, последван с настроение от всички.
Още няколко бележки: пълнокръвен ансамбъл в общото изпълнение на Орфеевата лира от „Хенри VIII” на Артър Съливан, Росица Инджева интерпретира с елегантност и въображение комплицираната фактура на Шумановата Песен на шута от „Дванайсета нощ” и предаде без усилие, подпомогната от Ганев, трагизма в „Смъртта на Офелия” от Берлиоз („Хамлет”), както и Песен за върбата на Колридж-Тейлър. На Неда Атанасова най-добре й лежеше жанровият характер на песента на Роджър Куилтър „Вървели момък и мома” от „Както ви харесва” – тя просто се освободи от напрежението. Своя чудесен прочит намериха и две от творбите на Ерих Корнголд „Очите й не са звезди” върху Сонет 130 с подкупващата лирика на Елена Механджийска и поредната „Песен за върбата”, в която Мария Яковчева бе много внимателна към възможностите за красиви колебания във фразирането. „Вървели момък и мома” на Корнголд показа още една страна на артистичната палитра на Гюрова – романсово-лиричната, и умението й да пренася маниера си на пеене в епохата, в която е написана песента.
Струва ми се, че всичко би станало съвсем равностойно и стилово по-гъвкаво, ако се създаде възможност този концерта-спектакъл да се играе още няколко пъти. Струва си, материалът е толкова интересен, звучи рядко, а маниерът на пресъздаването му не заслужава да се пропусне.
