Ужасяващата атака в Крайстчърч е поредния случай на крайнодесен тероризъм, извършен последните години. Медиите представят подобни атентати като кървав спектакъл, какъвто те в някакъв смисъл наистина са. Самите терористи също впрягат медии като Facebook, за да разпространят опустошителния спектакъл, усилвайки ужаса.[1] Спектакълът има свойството да фокусира вниманието прекалено интензивно върху себе си, измествайки далеч по-баналните проявления на идеологията, задвижваща насилието. Насилието на спектакъла заслепява и така започва да ни се струва като нещо извънредно и божествено. Затова нека се поогледаме около нас и да се опитаме да потърсим примери – а те не са малко – от баналните проявления на същия национализъм, който мотивира убийците в Крайстчърч и който спектакълът прави невидими. Ще използвам примери от България, не само поради шокиращата новина, че един от терористите – Брентън Тарант – е посетил страната ни и е кичил оръжието си с имена на български царе и дати на битки срещу Османската империя, но и защото в България е пълно с хора, които изповядват и разпространяват подобни идеи, въпреки че това не шокира никого. От известно време в публичното пространство у нас агресивно се налага национализъм, много подобен на този поддържан от Тарант, който черпи с пълни шепи фигури и идеи от Средновековието. Време е да обърнем внимание на тези хора и идейни течения, преди да е станало късно.
Възлова точка на застъпване между новите български крайнодесни и терористите от Крайстчърч, откриваме в интензивния култ към Средновековието. Това е и линията, която ще проследя. Култът е вносен, но не изцяло. Той има и местна „заготовка“. Още с десталинизацията на социализма се извършва реабилитация на десни историци, исторически проблематики и политически групировки от междувоенния период. Самото Средновековие се превръща в ресурс, включително за архитектурата на периода – недовършените псевдосредновековни кули в Шумен например или бившето кино „Полтава“ в Търново, както и множество паметници. Въпреки че култа към Средновековието днес се корени в националистическата идеология на социализма, налице са и някои съществени разлики.
От борбите на потиснатия народ към борбата на заплашения бял мъж
Да вземем за пример паметника на самуиловите воини на Любомир Далчев от края на 1960-е и новата статуя на цар Самуил в София. Въпреки че бе финансирана от частна филантропска фондация, а целият политическия елит се събра на откриването ѝ, нищо от това не попречи на някои критици да я обявят за въплъщение на масовия вкус и кич. Но паметникът е недвусмислено елитарен. На първо място, той репрезентира един индивидуален средновековен цар заедно с името му, възправен на висок пиедестал и извисяващ се над всички минувачи. Обратно, самуиловите воини отсреща са анонимна група сгърчени от болка хора, метафора за народ или маса, която в почти човешки ръст изразява народното страдание по време на война.
Докато царят е накичен с пищни скъпоценности, мантии, корони, меч и пр., войниците са полуголи или в дрипи. Те нямат нищо – загубили са дори зрението си, както знаем от легендата, а той има всичко, дори свръхзрение, усилено от осветените си очи. Въпреки че паметникът на воините е по-абстрактен като изпълнение, неговото послание е по-достоверно, доколкото народа е този, който няма нищо. И обратно, въпреки че в чертите на Самуил има едноизмерен реализъм, той е буквално като изваден от фентъзи филм. Един археолог даже бе писал, че нищо от царските принадлежности не отговаря на историческата истина – дори короната му е унгарска и женска.
Да вземем няколко примера от научното поле.
В Софийския университет работят хора, които още от късния социализъм култивират не просто научен интерес към Византия, а направо обожание. Във вече спрялата либерална телевизия Ре:Тв се излъчваше цяло предаване – „Професорско каре“, водено от теолози и медиевисти от СУ с ултраконсервативни възгледи. (Днес то се е пренесло на страниците на списание Култура). Един от най-либералните от тях неведнъж е повтарял силно проблематичното твърдение, че “Корените на Европа са християнски”, сякаш то е обективен факт на природната наука.
Според историка Чавдар Маринов, работата на Александър Фол (създателят на тракологията) и последователите му в БАН също са ключови, доколкото изобретяват връзката между „древните траки“ и християнска Византия, която ги ръкополага като предшественици на ранното източно християнство. Както казва Маринов, социализмът сектетира „средновековняшки“ национализъм чрез универсализъм – културни ареали (например, постепенно медиевистите изместват фокуса от антагонизма с Византия и „интегрират“ Второто българско царство в нея през „християнската култура“), контактни зони и вселени, а не битки между ханове и крале.
Важно е да се отбележи, че не съществува единен подход спрямо Средновековието по време на социализма, а се бият различни логики. Сегашният култ към средновековните царе и особено тези, които са „спирали нашествието на Исляма“ в Европа (пряко вдъхновение на Тарант) има своите корени в социализма (особено в реабилитацията на идеи от преди 1944 г., както и в растящия мистицизъм под влиянието на Людмила Живкова), а днес се споделя не само от новонароилите се консерватори, но дори и от номинално леви политици. Евродепутатът от БСП Момчил Неков например, обеща – и слава богу забрави! – да вдигне паметник на хан Тервел в Брюксел, за да напомня на европейците кой ги е спасил от Исляма.
Може да се каже, че имаме Средновековие на социализма и такова на пост-социализма, вкоренено в първото, но в същото време еманципирало се от него. По време на социализма също са се строили нео-средновековни крепости („Царевец“) и това продължава, но днес тяхната политикономия се е сменила. Финансирането им е от еврофондове и се строят с бизнес цели – уж да съживят някой западнал район, унищожен от деиндустрилизацията и/или ликвидацията в земеделието. Не биват строени и единствено от държавата, а и от частния сектор (например, замъкът в с. Равадиново).
Накратко, противно на някои съвременни либерални подходи към национализма, които виждат един непрекъснат и праволинеен поток от патриотична мътилка, националистическата идеология се разбягва във всякакви посоки, поради вихрещите се около нея борби с различни политически залози. Но не само залозите, а и позицията на играчите е ключова. Днес е пълно с частни издателства и телевизии, които продават национална идеология с най-екстравагантно съдържание. Достатъчно е да споменем филма „Българите“, продуциран от частната бТВ или публично-частното партньорство с БНТ на националистическото издателство Тангра Таннакра, които осъществиха „експедиция“ в средна Азия и излъчиха филм за нея по националната телевизия. Издателството работи не само с телевизията, но и с ИФ на СУ и БАН. То е заело солидни позиции както в полето на легитимната наука, което е универсално доколкото се разпознава от всички, така и в обществената телевизия, уж изразител на всеобщи и обществени позиции. То върти и успешен бизнес със скъпи „протоколни подаръци“ с прабългарски космически костенурки и средновековни българи. Обиждани като параисторици, в действителност тези хора стават все по-мейнстрийм, кичейки се с престижни държавни отличия и пр.
Затова и не можем да си позволим да говорим за национализма днес като за един наследен от социализма „атавизъм“, а като за апарати и пазари на идеология, съвсем адекватни и в крак с капиталистическото ни съвремие.
Днес кристализират уродливите плодове на култа към Средновековието – продукт от тенденцията към одесняване на социализма, но постепенно еманципирал се от него, макар и съхранявайки някои форми. Но той не се движи по собствена инерция, а се усилва и подхранва от плодородната почва на международния контекст – както войната с тероризма и нестихващата ислямофобия след 11.09, така и бежанската криза от последните години.
Български тарантули
Ще приведа още няколко примера от наши дни, за да илюстрирам новите форми и обхват на култа към Средновековието. Тези дни консервативният политик, историк и зам.-министър на образованието, доц. Петър Николов-Зиков, възпитаник на НГДЕК[2], ще представи своята нова книга „Българската монархия“ в „Перото“ – клуб на либерални интелектуалци в София. В свое интервю за книгата, Николов-Зиков твърди, че 681 г. е „комунистическа постановка“ и истинското начало на държавата трябва да се търси по-рано, в 632 г. Споделя, че има монархически възгледи и критикува следосвобожденската монархия за католическото ѝ предубеждение към православието. Ако го бе прегърнала, тя би била по-малко вносна и значи по-„автентична“, което за Николов-Зиков означава монархия, изпълнена с „мистицизъм“.
Научните търсения на Николов-Зиков са де факто ултраконсервативно и националистическо митотворчество, а и той не го крие: „Трябват ни разкази. Трябва ни история, населена с хора. Трябват ни места на памет. Това е много повече литературно или художествено, отколкото научно усилие.”
Звучи ми като „пост-комунистическа постановка“, която мобилизира (изобретява?) средновековната история, за да подплъти претенциите си за господство. А въпросните претенции се опитват да изличат всички придобивки з/на мнозинството, спечелени с дълги, кървави борби и революции от Френската насам: (все пак някакво) равенство между половете, представителност и демократична (а не божествена) легитимация на властта, (хилаво) равенство пред закона, (стесняващи се, но все пак реални) канали за социална мобилност и прочие аспекти на модерността. Проектът за равенство дори не е достигнат напълно, а вече е под постоянна заплаха от надигащата се кафява вълна.
Цял кръг консервативни интелектуалци (основно млади мъже) пишат за сайта Консерваторъ и разпространяват идеи, чието приложение видяхме и в Крайстчърч, и в Норвегия през 2011 г. Идеите на консерваторите са същите като на масовия убиец Андерш Брейвик: бунт срещу въображаеми „културни Марксисти“, „джендър идеологията“, гейовете, мюсюлманите и равенството, обилно поръсен със средновековни символики, рицари, кръстоносци и пр. Всъщност Брейвик беше нарекъл своята чудовищна постъпка нов кръстоносен поход. Той твърдеше, че се бори да запази „европейската цивилизация“. Е, виждаме приложението на тези идеи на практика, кулминиращи в най-примитивно насилие в сърцето на т.нар. цивилизация.
Проблематиките и езика на новите консерватори също са вносни – те населяват и вселената на „алтернативното дясно“ на Запад. „Джендър идеология“ е директен пренос от немски, „културен марксизъм“ – от английски. Парадоксално, фашистите и консерваторите са си създали интернационал, в който тече свободен обмен на идеи, кадри и теми. Но този внос се свързва и с култа към Средновековието развит на местна почва, което обяснява и растящата му популярност. За да се „прихване“ една вносна идея, е небходим плодороден субстрат, в противен случай звучи изкуствено. Новият български консерватизъм черпи едновременно от ресурсите на алтернативното дясно на Запад, но и от собствените си традиции.
Несъмнено хората зад Консерваторъ не са извършили масово убийство на имигранти. Те са претенциозен интелектуален кръг. Случва се, обаче, да оправдават тероризма на хора като Брейвик. Да чуем, например, изпълнената с разбиране към Брейвик тирада на Борис Станимиров-Темплар (!), депутат от Реформаторския блок и автор в Консерваторъ:
когато активизмите попрекалят и пресолят манджата започват да дразнят не само лудите ленчета с пушките [Брейвик], а и нормалните пасивни и скромни хора… колкото по-безумни и нагли са провокациите на мултитата, колкото по-голи травестити танцуват по камионите им, колкото повече пари крадат НПО-тата им за “ромско включване”… толкова по-рано ще се появи тази реакция и по-твърда ще бъде тя…
Част от проблема, според народния представител Темплар, е че „бялата раса“ е принуждавана да се извинява заради „собственото си съществуване“. В темпларския национализъм расата измества нацията (това е скъсване с култа към Средновековието на социализма) и така се позволява на кафявия интернационал да надмогне националните различия на членовете си.
Идеите им, съживяващи Средновековните монархии във фентъзи формат, т.е. идеите на Брейвик и Тарант, стават все по-разпространени. Заслуга за това имат не само частните медии и социалните мрежи, но и националната телевизия. В един скорошен епизод на Референдум, точно половината участници бяха от или гравитиращи около Консерваторъ. Говорейки за БНТ, не можем да не споменем и авторитетното предаване История.бг, което е проводник на консервативен национализъм, давайки трибуна на хора като Николов-Зиков.
В тази статия представих накратко генеалогията на набиращия сила днес реакционерски култ към Средновековието в страната ни. Опитах се да изтъкна баналната атмосфера на академичната, медийна, пазарна и образователна нормализация на (фантазиите за) Средновековието и токсичния коктейл между нея, възхода на алтернативното дясно и растящата ислямофобия след 11.09. Последната бива оправдавана дори и от либерални интелектуалци, например през жалбите за това, че Ислямът е непригоден за модерна Европа, защото не може да приеме равенството на жените, гейовете и т.н.
Не бива да пренебрегваме новия консерватизъм, извиращ от телевизии и социални мрежи. Именно баналната му идейна матрица прави спектакъла на терористичния акт възможен.
***
Благодаря на Чавдар Маринов, Живка Валявичарска, Мадлен Николова, Огнян Касабов и Георги Медаров за помощта при написването на тази статия, както и на Антон Колев за редакциите.
–-
[1] Както казва Тарант в манифеста си, “Memes have done more for the ethnonationalist movement than any manifesto.” („Меметата са направили за етнонационалистическото движение повече от всеки манифест“). Той разбира и манипулира възможностите на социалните мрежи. Американското издание The Atlantic описа манифеста като „тролски“ и съвкупност от clickbait изречения, сравнявайки го с най-порочните практики на булевардните медии. Съществуват редица изследвания върху онлайн субкултурите и т.нар. “dark web” форуми, блогове, влогове и пр. канали, които разпространяват идеите на “алтернативното дясно”.
[2] Тази елитна софийска гимназия от златната епоха на людмило-живковския мистичен национализъм, също е мощен източник на националистически култ към Средновековието, който тепърва трябва да бъде проучен. Немалко от нейните възпитаници се вливат в редиците на националистически формации като ВМРО и новите консервативни организации като Консерваторъ и Младежки консервативен клуб.
