На 12 март в БТА бяха представени резултатите от изследването „Българската младеж 2018/2019“, осъществено от експертите на „Галъп Интернешънъл“ и Института по социология „Иван Хаджийски“ с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт”. Изследването, което е национално представително за България, обхваща младежи и девойки на възраст от 15 г. до 29 г. и е проведено през 2018 г. Едновременно с него, по същия въпросник (с раздели: стилове на живот, ценностни нагласи, мобилност, политика и др.) са извършени изследвания и в няколко държави в Югоизточна Европа, като обявяването на техните резултати и съпоставката им с българските тепърва предстои.
Ръководителят на проекта социологът проф. Петър-Емил Митев от Института по социология „Иван Хаджийски“ разказа как при първото изследване на българската младеж – през 1968 г., основният проблем бил миграцията от селото към града. Тогава мотивите на младежите били на първо място – избор на брачен партньор, на второ – приятели, на трето – младежки начин на живот, а едва на четвърто – по-добро заплащане. От средата на 90-те години при младежките изследвания като индикатор започва да се използва отношението към девет основни европейски ценности. Резултатите показват, че по време на прехода в челната тройка са пазарна икономика и демокрация. А данните от представяното изследване сочат, че пазарната икономика, заедно с конкурентността, са на последно място, демокрацията не е в челната тройка, а на първите две места са свободата и печалбата. Показателно е, че солидарността вече не е на дъното, както в началото на 90-те, а в средата на „класацията”, като това съвпада с по-голямата социалност на новото поколение, изживяло крайния индивидуализъм по време на прехода.
„Преходът е завършил и е осмислен от младите”, подчерта Петър-Емил Митев.
Другите две по-ярки тенденции, които той открои в изследването, бяха: приключилата женска еманципация (в момента равен процент девойки и младежи признават, че биха предпочели да са на ръководна длъжност във фирма) и европейската идентичност. Любопитното е, че независимо, че мнозинството от младежите се чувстват европейци, това не е за сметка на тяхната национална идентичност – европейското и националното не се мислят като две различни неща. От друга страна, по думите на Петър-Емил Митев, никога досега не са били регистрирани толкова патриотични отговори. „39% от българските турци казват, че се гордеят, че са български граждани” – даде пример Петър-Емил Митев.
Политологът доц. Борис Попиванов се спря на младежката мобилност – докато през 2002 г. едва 14% от младежите заявяват, че не биха имигрирали, то през 2018 г. процентът е 61. Освен това, предвид обстоятелството, че днес всеки има роднини извън България, миграцията се възприема не като мирогледен акт, а като временно решение.
По отношение интереса към политиката, изследването показва, че едва 7% от младите следят политическите събития. Попиванов коментира цифрите като тревожна индикация за проблеми с възпроизводството на политическия елит. Освен това, около 50% от младежите отказват да се идентифицират по оста ляво – център – дясно, а от онези, които го правят, 7% смятат себе си за леви, а 24% – за десни. В същото време се наблюдава много висока степен на идентификация с леви и социални ценности – българските младежи смятат, че държавата е длъжна да се грижи за всички членове на обществото и че доходите в много по-голяма степен трябва да бъдат изравнени.
По отношение на свободното време, изследването установява, че доминира нищоправенето. Социологът доц. Сийка Ковачева от Пловдивския университет поясни, че младежите рядко четат книги, само 10% от тях спортуват, традиционно не участват в доброволчески организации, защото предпочитат неформалните контакти пред организираните дейности, които оставят в ръцете на професионалистите (различните неправителствени организации).
В същото време, всички всеки ден нещо пазаруват – без значение от финансовите възможности – и масово отлагат напускането на дома и семейството на родителите, подчерта социологът Първан Симеонов.
