Збигнев Херберт. “Седмият ангел”. Поезия в проза. Подбор и превод от полски Здравко Кисьов. Илюстрации Роман Кисьов. Послеслов Калина Бахнева. София: Издателство за поезия “ДА”, 2019. Цена 15 лв.
Публикуваните в “Седмият ангел” 50 творби са от втората книга на Збигнев Херберт – “Хермес, кучето и звездата”, издадена във Варшава през 1957 г. Струва ми се, въпросните стихотворения в проза са предчувствие за първото задгранично пътуване на Херберт: през 1958-59 г., с извънредно скромни средства, той успява до Франция, Италия, Англия… Резултат от това пътуване е сборникът с есета “Варварин в градината” (1962) – легендарно заглавие, което заслужено се нарежда до прочутото заглавие на Кавафис. “Сега какво ще стане с нас без варвари?”, питаше гражданинът на Александрия (по превода на Гечев). Варварите обаче са във Варшава – и те са причината Збигнев Херберт да предпочете периферията на политическото и литературното битие, да не прибързва със славата, да публикува в маргинални издания, дори половин година да бъде платен кръводарител… Той предпочита другите варвари: тези, които влизат в градината на античността и вдъхват нов живот, направо нова радост в класическото наследство. Варвари, които покровителстват високата култура въпреки безспорния й упадък. Представям си как гладният Херберт е скитал, примерно, в Равена, наслаждавал се е на средиземноморската светлина и най-вече на това как, обратно на общоприетото, тъкмо варварите възкресяват традицията на Рим. Нещо повече, виждал е как европейският Юг потвърждава публикуваните година по-рано стихотворения от “Хермес, кучето и звездата”… Защото, ще се убедим от “Седмият ангел”, и Херберт, като император Теодорих, сравнява делата си с деянията на древните, и той като него изследва “движението на звездите, морските дълбини, чудесата на пролетта”. С други думи, това е поезия в пурпур, това е утешението на поезията… (Както казва Бродски, едно е съвсем сигурно: че поети като Херберт правят историята поносима.) Текстовете в изданието на ”ДА” са странни, приказни, енигматични. Те винаги са имунизирани с ирония срещу възможността да подхранват или дори произвеждат митове. Образите в “Седмият ангел”, макар и старинни, светят като нови, като родени за нас. И са достатъчно противоречиви, за да не подлежат на еднозначната оценка на съвременността. Ето, да речем, стихотворението “Класик”: Огромното дървено ухо е запушено с памук и цитати от Цицерон. Великолепен стилист – казват за него всички наоколо. Сега никой вече не умее да съчинява такива дълги фрази. И при това каква ерудиция. Даже камъните чете. Но никога не се досеща, че жилките по мрамора в баните на Диоклециан са спукани вени на робите от каменоломните галерии. Веднага може да се уверим в благородството на съпротивата, нещо повече – на солидарността, типични за цялостното творческо и житейско поведение на Херберт.
(Стиховете са открити в архива на Здравко Кисьов и вероятно, по думите на сина му Роман , повечето са преведени след смъртта на Херберт през 1998 г. Книгата има послеслов, какъвто приляга на класическа книга.)
