В 18:50 на 15 април, бе нанесен удар в културното сърце на Париж – пламна катедралата Нотр Дам. При това, в навечерието не само на най-големия християнски празник – Великден, но и на празника 18 април, Международен ден на паметниците на културата и забележителните места. Един очевидец на мястото споделя: Когато кулата-стрела на катедралата се срути, като че ли прониза сърцето ми… Мнозина изпитаха това чувство на лична загуба.
Нотр Дам е Световно наследство, част от ценността „Париж, бреговете на Сена“, с призната извънредна универсална стойност за Човечеството. Неоценима е нейната историческа, архитектурна и художествена стойност като шедьовър на готическата архитектура. Тя е и нематериално, духовно наследство, съхраняващо реликви и обезсмъртено в литературата. Безспорна е и нейната символична стойност като уникално „място на паметта“. Накрая, катедралата представлява и урбанистична ценност като ключов репер в градския исторически пейзаж на Париж.
Щетите от пожара тепърва ще се установяват. Но още сега е ясно, че има поне една невъзвратима загуба: поразена е „Гората“ – автентичната дървена покривна конструкция от XIII век, която досега бе единствената изцяло съхранена във Франция. Случаят напомни, макар и твърде грубо, че културното наследство е уязвимо и е винаги на границата на застрашеност. Иронично, цел на Международния ден е да внуши именно тази идея.
За да оценим шансовете на Нотр Дам да бъде възстановена, трябва да имаме предвид, че Франция е страна с една от най-съвършените системи за опазване в света. Затова не бива да ни звучи твърде самонадеяно обещанието на президента Макрон за възстановяване в рамките на 5 години. Ето някои шансове за това:
– Нотр Дам притежава абсолютна юридическа защита като класиран исторически паметник.
– Френската система за управление на наследството е извънредно ефективна. В нея държавата има приоритетна и много силна роля. Впрочем, тя е собственик на катедралите. Църквата няма нищо против, защото държавата поема основния дял в тяхното опазване[1]. В това управление е включен мощен експертен апарат (Architectes des bâtiments de France), деконцентриран във всеки департамент, който разполага с ефективни инструменти, наречени Планове за опазване и социализация (P.S.M.V.). Участват активно и децентрализираните общински органи за опазване с други специфични инструменти.
– Консервационната дейност се осъществява регулярно (в Нотр Дам от XVII век). За класираните паметници тя е поверена на Главни архитекти на историческите паметници с най-висш експертен статус. Франция се гордее със своята политика за приемственост в традиционните строителни и художествени занаяти и технологии, която непрекъснато ражда прекрасни кадри.
– Съществува перфектно документиране на паметниците. Нотр Дам притежава пълен 3D цифров архив на интериори и екстериори, включително на „Гората“ на покривната конструкция.
– Регламентирана е прецизна система за реагиране в случай на риск за паметниците с планирани действия на всеки участник. Видяхме тази система в действие: парижките пожарникари потушаваха пожара, като максимално щадяха самата ценност[2].
– Гарантирано е финансирането на опазването от различни източници: държава, общини, дарители. Само за няколко дни бяха събрани близо един милиард евро! Част от сумата ще бъде приспадната от данъците на дарителите. Във Франция съществува ефективна система за данъчни стимули и облекчения в областта на културното наследство[3].
– Накрая, видяхме как културното наследство може да въздейства върху едно чувствително гражданско общество, да го сплотява в обща солидарност за съдбата на ценностите.
Какво би станало, ако такава драма с паметник се беше случила у нас? Не смея да си го помислям! Днешната системата за опазване в България не е в състояние да защити нашето културно наследство, дори и без пожари и природни катаклизми. Какво имам предвид?
– Системата за опазване у нас е деградирала: ролята на държавата в тази област е недопустимо слаба; единственият държавен експертен орган НИНКН е смачкан, обезсилен и поради това неспособен да изпълнява възложените му от Закона функции (например, да изработва ефективни инструменти за опазване: режими, планове за опазване и управление и пр.); местните служби за опазване са неефективни и със слаб експертен капацитет. Всичко това създава условия за вземане на политически, а не експертни решения за паметниците, най-често в полза на икономически интереси. В основата е липсата на стратегия за опазване[4].
– Липсва регулярна консервационна дейност по паметниците. Поради недостиг на консерватори зачестяват случаите на некомпетентни намеси в ценности. Съществува хронична липса на добри майстори на традиционни строителни занаяти (виждаме в София неспособност за качествено изпълнение дори на обикновен паваж).
– Националният документален архив на паметниците в НИНКН не е актуализиран и дигитализиран, липсва регулярно документиране на ценностите. На такъв архив трудно може да се разчита в случай на бедствие с паметник.
– Системата за финансиране е сбъркана. Непропорционално много средства, при това европейски, бяха насочвани към изграждането на нови бутафорни паметници „до зъбер“, докато автентични ценности загиват. При съществуващия твърде рестриктивен закон и липса на стимули, местното население постепенно се отчуждава от опазването, намаляват дарителските инициативи.
При това състояние, нашата система за опазване е твърде беззащитна, неподготвена и неспособна да се справи с всяка по-сериозна заплаха за 40 000-те паметника, всред които 7 световни – не по-малко ценни от Нотр Дам. В такъв случай не трябва ли да извлечем поука от трагичните събития в Париж, както и от начина, по който една европейска държава защитава своите ценности? Не трябва ли случаят да ни стресне, за да приемем най-сетне необходимостта от радикална реформа в областта на опазването? Историята ни учи, че през вековете често идеята за опазване е бивала озарявана и подтиквана от пламъците на разрушението.
20 април 2019
Проф. Тодор Кръстев
Бел. ред. Пожарът в Нотр Дам постоянно създава новини. Още от фаталната нощ се сблъскаха двете основни тенденции в опазването на паметниците – скрупульозно, подробно възстановяване или използване на случая да впишем и своето време в поредицата времена и стилове на сградата. Предстоящият конкурс да има (и каква) или да няма игла (шпил) на храма също е част от този дебат. Като странично следствие от случилото се е инициативата на президента Макрон да се създаде европейска служба за надзор и поддържане на паметниците на културата.
–-
[1] За сравнение, у нас Църквата настоява за собственост върху църквите-паметници, но без ангажименти към тяхното опазване, дори понякога поразява тяхната културна стойност с некомпетентни намеси.
[2] Със съвет за потушаване на пожара се намеси и самият президент Тръмп: да се излеят върху катедралата тонове вода от самолети-цистерни. Ако бяха го послушали, може би катедралата щеше вече да бъде изравнена със земята.
[3] Законът Малро от 1962 за данъчните облекчения в защитените сектори е имал революционен ефект за опазването на градското наследство.
[4] Наскоро чух по БНТ един депутат, вносител на поправки в Закона за културното наследство, да предлага следната стратегия за опазване: „Всички паметници да се съборят, да се изчистят и да се построят отново“. Ако си представим, че тази стратегия бъде официално приета, няма ли тогава един пожар да бъде добре дошъл, като ефективно средство за „изчистване“ на терена? Впрочем, зачестилите напоследък по паметници пожари от „неизвестен извършител“ не следват ли същата логика?
