Списание „The New Times“ предложи на 7 лидери от реалната руска опозиция да отговорят на еднакви въпроси, отнасящи се до промените, които трябва да се случат, след като Путин и екипът му слязат от политическата сцена. За съжаление, Михаил Ходорковски и Григори Явлински не сметнаха за възможно да вземат участие в тази анкета.
– Режимът е паднал. Вие сте начело на държавата. Дали в съответствие с процедурите, описани в действащата Конституция, сте получили властта? Или по някакъв друг начин?
Дмитри Гудков[1]: Това може да стане само, след като режимът рухне и върху останките му бъде сформирана коалиция от политически сили, чиито представители ще могат да се договорят на масата за преговори за сериозна конституционна реформа. В която, например, ще бъдат ясно определени пълномощията на президента. Те ще бъдат строго ограничени – два мандата по четири години, но главното е, че и много други пълномощия ще преминат към парламента. С две думи, това ще бъде преход към парламентарна република. Затова и да ме изберат за президент, трябва да се знае, че този президент няма да бъде цар с неограничени възможности. Основната власт трябва да бъде съсредоточена именно в ръцете на парламента. Аз съм привърженик на парламентарната демокрация. Но всичко това ще стане след избори, които ще бъдат проведени по нови правила. Именно за тях трябва да се договори широката коалиция на масата за преговори.
Гари Каспаров[2]: Трябва да се отбележи, че самият начин, по който е поставен въпросът, е объркващ, защото допуска възможността за конституционна смяна на властта. Това е изключено – мафиотската държавна система на путинска Русия не подлежи на реформиране. Очевидно е, че режимът отдавна е преминал стадия, в който са възможни еволюционни промени. Онези, които отдавна са погазили законите, завзели са властта и ресурсите и не им става лошо от кръв, няма да си отидат доброволно.
Михаил Касянов[3]: Ако режимът е паднал, то тогава незабавно трябва да бъдат насрочени нови избори. За мен това е напълно еднозначно: аз мога да се окажа начело на държавата само по процедурите, описани в Конституцията. Глава на държавата може да стане човек, победил при честни и свободни избори. У нас сега няма свободни избори.
Друго е, ако говорим за някакъв временен ръководен орган, тогава може да има най-различни варианти.
Алексей Навални[4]: Действащата Конституция по-скоро описва механизми за узурпиране на властта, затова сценарий, според който режимът ще се смени в съответствие с Конституцията, е малко вероятен. Всъщност, самото словосъчетание, което използвате – „режимът е паднал”, намеква за малко по-различен формат на властови преход. Мисля, че основните сценарии са два.
Първият – това е, когато днешната власт вбеси хората до крайна степен и те излязат на улицата. Тогава ще видим нещо средно между Арабската пролет и събитията от 1987 – 1990 в СССР. Или ще има някакъв подобен вариант на перестройката. Ясно е, че тази дума в Русия има негативна конотация, но просто ще станем свидетели на разпад на режима, на обезсилване на ключовите му опорни точки, когато и във властта няма да останат хора, които да искат да продължат да го бранят. Но, общо взето, чертаенето на схеми, свързани с падането на режима, е доста неблагодарна работа.
Иля Яшин[5]: Вариантите могат да бъдат различни, но, според мен, трансформацията от авторитарен към демократичен режим, в идеалния случай, трябва да се осъществи по полския сценарий, когато властта е принудена да прави определени отстъпки заради натиск отдолу и започва диалог за трансформация с представителите на опозицията и на гражданското общество. Така представителите на гражданското общество, опозицията и действащата власт ще седнат на масата на преговори и ще започнат да обсъждат как това да стане. Но само изостряне на ситуацията в страната може да накара властта да започне диалог с опозицията. И в това отношение аз вярвам повече в политическия фактор, отколкото в икономическия. Увеличаването на политическото недоволство и нарастването на неговата критична маса ще принудят властта на отстъпки и преговори – и в края на краищата, ще започне обсъждане на варианти за предаване на властта.
– Режимът е паднал. Вие сте начело на държавата. Ще инициирате ли внасяне на промени в сегашната Конституция. Ако да, то кои ще са с приоритет?
Дмитри Гудков: Най-важното, според мен, е следното: коригирането на Основния закон трябва да осигури преход към парламентарна република. Много е важна, разбира се, съдебната реформа. И да се създадат механизми, които да осигурят строгото спазване на конституционните норми.
Гари Каспаров: Въпросът е формулиран на базата на допускането, че преходът ще има еволюционен характер. Действащата Конституция показа, че е неспособна да осигури функционирането на правова демократична държава. Диктаторският режим на Путин и цялата сегашна държавна структура са метастази на Конституцията от 1993 година. Новата Русия, за да оцелее като държава, ще трябва напълно да скъса не само със съветското минало, като даде оценка на престъпленията на КПСС и КГБ, но и да се откаже от правното наследство на елцинската Конституция. Всеки, който в постпутинска Русия се опита да се облегне на действащата Конституция, ще възпроизвежда стария модел, което неизбежно ще води до изграждане на авторитарна система.
Що се отнася до написването и приемането на нова конституция, то това е въпрос към Учредителното събрание, което ще избере формата на управление, основните характеристики на новата държава и системата на органите на властта. Според мен, парламентарна република с президент, изпълняващ церемониални функции, е най-подходящата форма на управление за Русия.
Михаил Касянов: Кардиналните промени са необходими.
На първо място, това засяга преразпределянето на пълномощията между президента и парламента. А мнозина в нашата партия ПАРНАС[6] принципно подкрепят директния преход към парламентарна република. Но, според мен, сериозната конституционна реформа е работа на нов президент и на нов парламент, избрани на свободни и честни избори. Да осигури провеждането на такива избори е именно една от задачите на преходното правителство. Това, до което стигнахме с днешната Конституция, е узурпиране на властта от президента и най-близкото му обкръжение. Затова трябва веднага, още преди новите избори, да бъдат орязани редица негови пълномощия.
Алексей Навални: Мога категорично да заявя – Конституцията ни е отвратителна. Това не е конституция, а същински ужас. Зная, че много хора благоговеят пред нея. Ами писаха я едни стари демократи от първата вълна и те обичат да ни обясняват колко е добра тази Конституция. Не, тази Конституция е чудовищна. Съгласно тази Конституция, вече 20 години ни мъчат и ни отнеха всички средства за масова информация. Благодарение на нея губернатори не са сменяни с десетилетия, а дойде ли този момент, на най-важните позиции просто са назначавани някакви охранители на Путин и не се допускат никакви други хора. По силата на тази Конституция ме пращат в затвора, ходя с решения на Европейския съд по правата на човека, а те не се изпълняват. Нямам никакви съмнения, че тази Конституция трябва да бъде променена. Става дума преди всичко за преразпределяне на властовите функции.
По принцип, конституцията е документ, който, основавайки се на историята ни, казва, че ние сме създали държава, която ще живее по определени правила. И имайки предвид тежкия си опит, просто е невъзможно да си позволим компромиси нито със съдебната система, нито със средствата за масова информация, нито с борбата с корупцията, нито по отношение пълномощията на парламента. Всеки път, когато за пореден път си кажем: добре де, ония в парламента са глупаци, а президентът ни изглежда свестен – смятай, че нещата пак ще влязат в порочен кръг.
Иля Яшин: Да, струва ми се, че това е важно. Конституцията ни, за съжаление, е много несъвършена, и проблемите, с които се сблъскахме в последно време, са свързани с това, че бяха допуснати грешки при приемането на Основния закон. Историческият контекст е разбираем – ясно е защо бяха направени определени неща, но е очевидно, че на президента са дадени много големи, неоправдани пълномощия. Заради конфликта между изпълнителната власт и парламента през 90-те години на ХХ век в Конституцията се наблюдава съществен дисбаланс в пълномощията в полза на президента. Това нарушено равновесие трябва да се възстанови и системата от възпиране и противотежести трябва да бъде много по-балансирана. Парламентът трябва да получи нови пълномощия. Преди всичко става дума за правото да се състави правителство и за утвърждаване практиката на парламентарните разследвания.
Що се отнася до преразпределението на пълномощията в полза на президента, то основа за тези промени трябва да стане принципно новата партийна система, чиято матрица ще се сформира през преходния период. Според мен, в тази посока проблеми няма да има, защото след смяната на режима ще започне активен обществено-политически живот и по принцип, две години ще са напълно достатъчно, за да се сформират основните политически партии и те да започнат диалога си с обществото. А след две години от резултатите от първите избори ще стане ясно кои партии са най-популярни, кои имат сериозни претенции да водят страната. И към онзи момент те трябва да са получили конституционни гаранции за дейността си.
– Режимът е паднал. Вие сте начело на държавата. Ще започнете ли открита и гласна ревизия на предходното „царуване“ с възможни последствия във вид на лустрация и съдебни дела?
Дмитри Гудков: Много зависи от това как ще дойдем на власт. Може би ще трябва да се договорим с част от елитите, с онези, които, грубо казано, се съгласяват на мирна капитулация в замяна на определени гаранции. Впрочем, сигурен съм, че най-вероятно ще станем свидетели на точно такъв сценарий. Но, по принцип, обществото трябва да научи какво е ставало тук през всичките тези години. Но това не бива да изглежда като разчистване на сметки. Затова изпълнителната власт не трябва специално да създава никакви ревизионни комисии. Ще се появят свободни медии, ще заработи и ще се подобри практиката на парламентарните разследвания, съдилищата ще придобият нов облик. Накратко – този проблем трябва да се реши от независимите институции.
А от резултатите на работата им ще се изясни има ли нужда страната от лустрация на определени групи. Според мен, на първо място ще стане дума за съдии, силовите структури… Цялото това политическо следене и шпиониране, центровете „Е”[7]… Тези структури задължително ще бъдат разпуснати… Но това не бива да приема формата на политическа разправа, разчистване на сметки. Трябва да има ясно формулирани критерии, по които да се случва.
Гари Каспаров: Лустрацията е задължителна, но тя трябва да бъде само част от действията, необходими за изграждането на новата демократична руска държава. Както неведнъж съм казвал, Русия трябва да даде ясна оценка както на престъпното съветско минало, така и на елцинско-путинския период. При това, ако оценката на съветската епоха ще има по-скоро исторически характер, тъй като на практика никой от авторите и изпълнителите на тези злодеяния вече не е между живите, то знаковите престъпления на путинската епоха трябва да бъдат подробно разследвани и разкрити.
Най-важната крачка тук е разкриването на всички архиви, не само на ВЧК[8] – ОГПУ[9] –КГБ – ФСС и ВКП[10] – КПСС, но и на други ключови ведомства, включително Администрацията на президента.
Михаил Касянов: Трябва да бъдат запушени пролуките, които позволиха да бъде узурпирана властта. Това първо. Второ – конституционните органи, които се занимават с правоприлагане, трябва да установят какви престъпления са извършени и от кого. Говорим за преходен период, разбира се, въпросът за пренастройката на съдебната система непременно ще бъде поставен, но не може правителството на преходния период да бъде абсолютен властелин и върховен съдник. А в политическото пространство – да, ние ще проведем гласна ревизия на преднамерената вредна политика и случайните грешки. Що се отнася до лустрацията, аз, като политик, намирам тази мярка за необходима.
Алексей Навални: Ако няма да правим лустрация, защо е всичко това? За щастие, тук има два много благоприятни момента, които ще бъдат от полза за всички ни: режимът е паднал и аз или някой друг е начело на държавата. Русия има нужда от икономически и политически реформи. И двата вида реформи ще бъдат популярни, тъй като ние все страдаме, че се налага да прокарваме промени, които обществото не подкрепя, а реално преразглеждането на наследството на Путин през последните двадесет години ще бъде нещо желано. В икономическата си част това най-напред ще предполага анализ на користните престъпления и незаконното забогатяване. Само че преди това хората трябва да бъдат запознати с всички детайли и подробности. Аз не напразно през цялата си президентска кампания говорех за първите три крачки. Крачка номер едно е освобождаването на политзатворниците. Крачка номер две – начало на съдебна реформа. Крачка номер три – реална борба с корупцията с първа точка – закон за борба с незаконното забогатяване. Това до голяма степен е и инструмент за лустрация. Ние се нуждаем от лустрация, аз съм неин голям привърженик. Най-успешни са онези държави, които извършиха лустрация. Но трябва да се знае, че още преди решението за ограничаване правата на отделни групи граждани, ще приемем следния закон: всички, които са били чиновници, всички, които са работили в олигархичните структури, свързани с държавните поръчки, нефта и газа, всички, които са работили в държавната телевизия, ще бъдат длъжни да ни покажат своите доходи и разходи. И да докажат, че богатството им е натрупано от честно спечелени пари.
Иля Яшин: Най-напред трябва да се ревизира законодателството, но, разбира се, никой не е отменил личната отговорност. Лустрацията – това е дискусионен въпрос. Разбира се, няма място за обсъждане, когато говорим за сътрудници на политическата полиция. Ако въпросът за лустрация на чиновниците – членове на „Единна Русия”, подлежи на доста широко обсъждане и аз нямам готови отговори на него, то е очевидно какво трябва да се направи по въпроса за лустрацията и не само за нея, но и за наказателната отговорност, която трябва да понесат сътрудниците на Центъра за противодействие на екстремизма, на отдел „К”[11] на ФСС на Русия и други подобни структури. Това са все противоконституционни структури, които се занимават с противозаконна дейност.
Така че е ясно – определена ревизия на приетите политически решения и оценка на разпределението на икономическите активи трябва да има. Но това трябва да се обсъжда в контекста на властовия преход.
Едно е, ако сценарият е твърд и преходът се е извършил чрез разрушаване на системата, чрез брутално противопоставяне. И властта, която се формира в резултат на това противопоставяне, не е „скована” от никакви ангажименти към предшествениците. Съвсем друго е, ако все пак новата власт се формира в резултат на някакви договаряния с банкрутиралия, но все пак достатъчно влиятелен елит. Ако той доброволно си тръгне и напусне страната, то очевидно ще трябва да му бъдат дадени някакви гаранции. Понякога трябва да се плати висока цена, за да не се пролее кръв.
– Режимът е паднал. Вие сте начело на държавата. Съдбата на Владимир Путин практически е в ръцете ви. Как ще постъпите с него?
Дмитри Гудков: Много ще зависи от сценария за властовия преход. Ако режимът е паднал в резултат на народно въстание и при това е оказал силна съпротива и е вършил репресии, за да спре протестите, това е едно. А ако бъде установена пряка отговорност на Владимир Путин за пролятата кръв, тогава – прощавайте. Какъвто и да е случаят, това не бива да бъде решение на един човек, но все пак, ако въстаниците се съпротивляват до последно и са готови да стигнат до човешки жертви, не мисля, че, в крайна сметка, на Путин ще му останат някакви добри варианти.
Но аз винаги ще се обявявам срещу извънсъдебните разправии. И още веднъж ще кажа – разбира се, в идеалния случай би следвало да има справедливо възмездие, но ако трябва да избирам между справедливото възмездие и безкръвни промени за страната, ще избера второто. При това, трябва да има някакви международни гаранции.
Мисля си, че може да има многостранно споразумение с участието на западни партньори кои конкретни лица няма да бъдат подложени на преследване. А останалите – да ме прощавате.
Гари Каспаров: Правителството от преходния период едва ли ще се главоболи със съдбата на Владимир Путин – тя ще се реши още преди сформирането му. Но ако допуснем, че смяната на властта ще стане без физическото му отстраняване от бившите му съратници, то той трябва да бъде съден от публичен съд като международен престъпник. Разговорите за амнистия на Путин означават, че амнистия ще бъде обявена и за всички престъпления на путинския режим. Иска ми се да вярвам, че всички, които агитират за гаранции за физическата неприкосновеност на Путин, го правят от човеколюбие, а не искат да скрият нещо. Ще повторя: всяка форма на компромис по този въпрос ще означава, че в страната нищо не се е променило.
Михаил Касянов: Кой е Владимир Путин? Владимир Путин е президент, който беше президент легитимно, недотам легитимно и съвсем нелегитимно. Затова ще има въпроси към него. Както спрямо всички граждани, така и спрямо Путин, всички действия трябва да имат абсолютно правов характер. Мисля, че основният блок въпроси ще засяга ликвидацията на свободните избори на всички равнища и на фалшификацията на резултатите от тях. А това е вече директно мостче към издигане на обвинение в узурпиране на властта. Аз не съм съдия, не мога и не искам да решавам съдбите на хората. Мисля, че и правителството от преходния период не бива да има такива пълномощия. Независими експерти по правни въпроси трябва да изучат всичко най-подробно.
Алексей Навални: Зная, че този отговор е непопулярен, но засега още се придържам към дадената концепция. Всичко ще зависи от варианта на напускането им. Ако режимът, както се изразявате, е „паднал” в резултат на някакъв мирен преход и при това никой не е умрял – е едно. Ако на улиците са загинали хиляди, същинска месомелачка и танкове, е друго. Ако преходът е мирен, мисля, че на Путин и на най-близките членове на семейството му може да бъде даден имунитет. Ако иска да живее в чужбина при приятеля си Берлускони – да заповяда.
Иля Яшин: Съдбата на Владимир Путин зависи от формата на властовия преход. Ако Владимир Путин до последно се е вкопчил във властта и провокира гражданска конфронтация, участта му очевидно ще е незавидна. Ако Владимир Путин провокира гражданска война в страната, той трябва да носи за това пълна отговорност. Ако Владимир Путин в даден момент разбере, че страната е на прага на граждански сблъсъци и вземе някакво отговорно решение, започне диалог с опонентите си, инициира обсъждане на формат на безкръвен преход – това оставя възможност за амнистия и гаранция на неговата лична безопасност. Тогава може да започне обсъждане на по-нататъшната му съдба. Във всеки от случаите – дали ще остане в страната или не – за него няма да има опция да се върне в политиката, независимо от формата. А и той, мисля аз, няма да поиска. Отказът от съдебно дело срещу Путин е много тежка тема, която, след като обществото получи цялата информация за ставалото тук през последните двадесет години, може да бъде възприета крайно критично от същото това общество. Но това е цената, която ние трябва да сме готови да платим, за да избегнем кървава гражданска война.
– Режимът е паднал. Вие сте начело на държавата. Как ще решите проблема с Крим?
Дмитри Гудков: Най-малкото, ще трябва веднага да признаем очевидното и въпиющо нарушение на международното право. Но при това, трябва да ни е ясно, че ще имаме известни ограничения заради общественото мнение. Както руското, така и украинското. Това е дългосрочна програма за търсене на компромиси. Какви именно, сега не е ясно, но това трябва да бъдат компромиси, които населението и на двете страни ще подкрепи при определени гаранции от Евросъюза. Но именно ние, като виновници за създалата се ситуация, трябва да станем инициатори на формирането на работна група за изработване на пътна карта, в която трябва да влязат представители на Украйна, Русия, Евросъюза, а може би и на още някоя държава. И към компромиса ще трябва да се върви много дълго. Как ще се договорят в крайна сметка политиците, не се знае. Може Русия да влезе заедно с Украйна в ЕС и да няма изобщо никакви граници. Може това да е някакъв повторен референдум, чиито условия да бъдат подкрепени от Украйна. Сега няма смисъл да говорим как ще стане, главното е да ги наредим всичките на масата за преговори. Може би решението ще бъде такова, за което ние сега дори не можем да помислим, но то няма да дойде след година или две – процесът е дълъг. И, разбира се, този въпрос не може да се решава без участието на жителите на Крим.
Гари Каспаров: Такъв проблем не съществува – анексията на Крим е международно престъпление и преходното правителство трябва незабавно да признае юрисдикцията на Украйна над Кримския полуостров, като признае за нищожни всички законодателни актове на днешната руска власт, отнасящи се до анексията на тази украинска територия. Това е необходимо условие, ако говорим за нова Русия, а не за путинска Русия без Путин.
При това, ще трябва да се обсъди техническият въпрос за предаването на Крим, като се има предвид сложната етническа ситуация на острова. На новото преходно правителство ще му се наложи да води трудни преговори с Украйна с участието на международни посредници, за да се избегнат насилствени ексцеси при връщането на Крим.
Михаил Касянов: В политическата сфера преходната власт просто ще бъде задължена да заяви позицията си по този въпрос. На втория ден ще трябва пряко да заяви, че присъединяването на Крим към Руската федерация беше извършено в противоречие с основите на международното право, в нарушение на сключените от Руската федерация международни договори. С други думи, това беше незаконно присъединяване, анексия. Целият свят трябва да види, че ние се готвим да решим този въпрос.
Разбира се, не се знае колко време ще отнеме това решение и какъв ще бъде окончателният му формат. Но това ще бъде ясен сигнал за всички, че нормализацията на отношенията с Украйна, със Запада за нас са абсолютен приоритет.
Преходната власт може да установи добри отношения с ръководството на Украйна, но в юридическата плоскост тя не може нищо да направи по проблема с Крим. Работата е там, че „присъединяването на Крим към Русия” формално беше осъществено по всички юридически канони, беше прекарано по всички парламентарни инстанции и беше включено в Конституцията.
При това, ние разбираме, че всички тези инстанции бяха създадени в резултат не на свободни и не на справедливи избори. Но формално проблемът трябва да се решава с конституционни методи. За това е необходим истински, законно избран парламент, необходим е президент, избран след свободни и конкурентни избори. Както вече обсъдихме, подготовката на такива избори е най-важната задача на преходното правителство.
Алексей Навални: Проблемът с Крим се решава много просто – референдум. Тоест, това е и много просто, и много сложно. Като казвам „много просто”, значи даденият проблем е фактически нерешим. А какво да се направи? Ще постъпя максимално честно. Ще обявя референдум като първа крачка в пътната карта за установяване на реална отправна точка.
Това ще бъде най-отвореният референдум на света – международни наблюдатели, украински наблюдатели, ако пожелаят и кримските татари – моля, да заповядат.
А още преди референдума ще трябва да бъдат пуснати всички местни политзатворници и на всички да им бъде дадена възможност да агитират. Украйна ще бъде допусната в Крим и ще може, колкото си иска, да агитира за връщане. Тоест, у никого не бива да възникнат никакви съмнения в прозрачността и честността на процедурата. При това, честно казано, аз много добре разбирам, че никога никаква украинска държава няма да признае резултатите от такъв референдум, ако хората се обявят за оставането на Крим в състава на Русия. А аз, като ръководител на държавата, ще призная всеки резултат от референдума. Защото за мен волеизявлението на гражданите е най-важният аргумент.
В Крим живеят милиони хора и заради това, че са станали заложници на путинската голяма външнополитическа игра, те не бива да бъдат лишени от права в сравнение с жителите на Воронеж, Чечения или която и да е друга географска точка в Руската федерация. Ако референдумът е показал 51% за оставането на Крим в състава на Русия, то след това ние започваме с Украйна сложно дипломатическо взаимодействие, което до нищо няма да доведе. Започваме сложно дипломатическо взаимодействие с Евросъюза, с другите страни; и тези стъпки също няма да доведат до нищо съществено. Това е като Израел, който се намира в сложни дипломатически взаимоотношения по повод политиките си. Но, честно казано, този проблем няма добро решение. Обаче като ръководител на държавата, аз все пак ще водя максимално миротворческа политика с единствена цел – отношенията да се нормализират дотолкова, доколкото е възможно.
Това не е тунел, в който си влязъл и от който можеш да излезеш, като тръгнеш назад. Не. Там има само една посока – напред, а отзад се движи влак, наречен „История и време”. Нашата задача е в този тунел да тръгнем по път, който е минимално болезнен за всички. Включително за Украйна, за която въпросът за Крим ще бъде основният поне в обозримо бъдеще. Половината ми роднини живеят в Украйна. Преди да се случи всичко това, изобщо не им дремеше за Крим. Всички бяха наясно, че в Крим живеят руснаци, те гласуват не така, както гласува останалата част от страната. Добре, но какво от това… Когато ти отнемаш на цяла нация част от територията, тя се консолидира. И никой не може да стане президент на Украйна, ако няма да иска връщане на Крим. Единственото, което трябва да направят политиците, е да бъдат разумни и да разбират спецификата на взаимоотношенията между страните. Естествено, длъжни сме да дружим с Украйна- тя е огромна страна съвсем до нас. Но така или иначе, да се движим в руслото на решенията, които подкрепят нашите граждани.
Иля Яшин: Проблемът с Крим трябва да решава правителство, което очевидно се ползва от доверието на гражданите. Тоест – законно избрано. Далеч не е факт, че преходно правителство ще е в състояние да го реши. Не може временна структура, създаваща правилата на играта, да стоварва на плещите си такъв проблем.Тя ще рухне под него. Въпросът за Крим не е технически въпрос. Взели – върнали. Въпросът за Крим е съдбоносен за страната и за сигурността на целия ни регион.
Надявам се, че на световната общност ще й стигне благоразумието да не оказва прекалено голям натиск върху новата руска власт по този толкова тежък проблем. Защото опитът да бъдат ускорени процедурите, с един замах да бъде разсечен възелът, може да дестабилизира преходния период и да създаде такива допълнителни рискове, които може и да не успеем да преодолеем. Ще повторя – само легитимна власт ще решава този въпрос и тя трябва да го решава в диалог с Украйна с посредничеството на международната общност. В рамките на тези преговори като първа точка трябва да бъде фиксирано, че Крим е присъединен незаконно с нарушение на международни задължения, поети от Русия. Това трябва да бъде признато най-напред. Това признание може да излезе и от преходната власт, но решението трябва да бъде на вече избраната. Всъщност, аз не познавам нито един представител на демократичната опозиция, който би спорил с това, включително и тези хора, които не смятат, че Крим трябва да бъде върнат. Това не е проблем. Присъединяването на Крим с нарушаване на международните задължения на Русия, включително на Будапещенския меморандум, договора за дружба с Украйна – това е юридически факт. За съжаление обаче, подобни въпроси не се решават изключително в юридическата плоскост. А в резултат сценариите могат да бъдат различни: и запазване на Крим в състава на Русия с изплащане на съгласувана компенсация на Украйна, и връщане на Крим на Украйна с гаранция за правата на рускоезичното население. Е, и да няма репресии срещу тези, които се противят на това. Може да се стигне до договаряне на някакъв среден вариант. Имам предвид разпространяването на двоен суверенитет върху дадената територия: грубо казано, две години руски губернатор, две години – украински. Но всички варианти трябва да се обсъждат в конструктивен диалог с Украйна, защото, въпреки заявленията на украинските политици по време на изборите, аз съм уверен, че те самите прекрасно разбират, че механично присъединяване на Крим към Украйна е много рисковано. Това най-вероятно ще доведе до вълнения, конфронтация, просто до кръв, в края на краищата. Затова в този въпрос е необходим конструктивен подход и някакво търсене на консенсус. И това ще бъде диалог между Украйна и Русия, а международната общност тук има по-скоро ролята на модератор.
А личната ми позиция е следната – Крим трябва да бъде независима територия, еднакво дружелюбно настроена и към Украйна, и към Русия. Автономна територия, напълно отворена за гражданите на двете страни, инвестиционно привлекателна и процъфтяваща.
– Режимът е паднал. Вие сте начело на държавата. Как ще решавате проблема с нормализацията на отношенията със Запада? Какви ще бъдат първите стъпки?
Дмитри Гудков: Световната общност веднага трябва да види, че ние коренно променяме политическия вектор.
Първа стъпка: възстановяване на законодателно равнище на приоритета на международното право. Много закони трябва веднага да бъдат отменени. Например, беше приет закон, който позволява на Конституционния съд да отменя решение на Европейския съд по правата на човека – това е недопустимо. Но самото ни общество трябва да осъзнае, че нормализацията на отношенията със Запада е единственият възможен сценарий, при който Русия може да оцелее в някакъв вид. И географски, и икономически. Защото ние – това сме два процента от световния БВП със застаряващо население, с липса на каквито и да било технологии дори за добив на нефт. Тоест, ако ние не станем част от големия Европейски съюз, нямаме шанс да оцелеем в глобалния свят. А по-нататък е въпрос на дипломация. И аз ви уверявам – Западът също ще бъде готов да направи определени компромиси. Може да погледнем какви условия поставят на Украйна – точно това, което ни трябва: решаване на поземления въпрос, защита на частната собственост, съдебна, данъчна и пенсионна реформа, механизми за защита от корупцията. Можем да ги наречем западни ценности, но аз бих ги определил като нормални общочовешки ценности и цивилизовани правила на играта. Те и на нас са ни необходими. Искате да пращат в затвора за определени думи в интернет? – Не. Значи този закон трябва да бъде отменен. Искате да могат да ви обвинят в тероризъм и да ви разстрелят? – Не. И въпросът е приключил, но на обществото тези принципи и ценности трябва да бъдат обяснени. Впрочем, аз нямах проблем с това не само в московските дворове, но и в различните региони на страната. Искате ли у вас да крадат? Искате ли у вас да се появят отровни сметища? Не? Значи вие трябва да получите пълномощия да решавате сами. Може да се казва „харта на местното самоуправление” и „съдебна реформа”, а може просто да ви попитат дали искате постоянно да губите в съда срещу чиновниците и полицията.
Гари Каспаров: 1. Прекратяване на окупацията на всички завзети територии на Грузия, Молдова, Украйна.
- Прекратяване на подкрепата за всички престъпни диктаторски режими – в Сирия, Венецуела, Северна Корея.
Тези стъпки ще станат ясен сигнал за готовността на Русия за нормализация на отношенията със Запада. Русия е част от евроатлантическата цивилизация и ни предстои изработване на съвместни със Запада стратегии и механизми за отразяване на истински, сериозни за Русия, геополитически заплахи. Ще са ни нужни съюзи, призвани да противодействат на експанзията на Китай и ислямския радикализъм. Смятам за логично движението на Русия в посока влизане в НАТО.
Михаил Касянов: Крайно важен за Русия въпрос! Руската икономика се намира в силна взаимозависимост със страните от Запада и на първо място с Европейския съюз. На Евросъюза се падат 50% от нашата външна търговия, 75% от преките инвестиции в нашата икономика.
Днешната власт нарушава сключените от Русия международни договори, руши изградената архитектура на международната сигурност. Тази политика на руското ръководство доведе страната до изолация, до болезнени за икономиката ни санкции.
Ще решаваме проблема по прост и очевиден начин – като се гарантира изпълнението от Руската федерация на всички сключени международни договори и на дело се демонстрира безусловна преданост на принципа за непоклатимост на международното право. И веднага всичко си идва на мястото. Руската федерация е член на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в тези споразумения има много различни аспекти, включително на европейската сигурност, икономика и екология, правата на човека и гаранциите за свободни избори. Ако ние изпълняваме всичко това, отношенията ще се нормализират. Ако ние изведнъж рязко прекратим подкрепата за тези незаконни групи, военните формирования в Донбас, и създадем по протежение на границата на Русия с Украйна зони за сигурност, както го изискват минските споразумения, то много бързо икономическите санкции ще бъдат снети. С Крим е сложно, а с Донбас не е. Това ще бъде направено. Слава богу, че никакви глобални международни споразумения не са разтрогнати от тази власт. Те не се изпълняват, но не са разтрогнати. И ние, разбира се, ще имаме нужда от участието на Запада в рестартирането на стагниращата ни икономика. Западното участие са инвестиции и технологии. За да бъде рестартирана тяхната подкрепа, преходното правителство ще трябва да демонстрира преданост към основните базови принципи на функциониране на пазарната икономика. Най-напред неприкосновеност на частната собственост.
Алексей Навални: Ама изобщо няма никакъв проблем. Режимът е паднал, аз съм застанал начело на държавата – и веднага отношенията ни със Запада стават прекрасни. Нямаме никакви – ни-как-ви обективни причини да имаме и занапред лоши отношения със Запада. Включително проблемът с Крим. Защото на Запада му е все тая за Крим. Западът не иска война в Източна Украйна. Защото, ако ние сме спрели войната в Украйна, дали сме границата на Украйна, то в същия миг у нас ще се възстанови дружбата със Запада, а санкциите ще са свалени. А онези за Крим нека си останат – там няма нищо съществено. А олигарсите, които са със санкции, ние и сами ще пратим в затвора.
Ще трябва само да си осигурим гаранции, че всички тези лидери на Донецката народна република и на Луганската народна република ще бъдат предадени на честен съд, а няма да започнат да ги бесят по площадите, че няма да има никакви репресии срещу населението, а после да си съберем партакешите и да се разкараме от чуждата територия. И гражданите на Русия ще възприемат такъв обрат с голям ентусиазъм. Защото всички вече разбират, че нормализацията на отношенията със западния свят е жизнено необходима за нас.
Иля Яшин: Смятам този въпрос за крайно важен и ще ни се наложи, разбира се, най-напред да разговаряме за сваляне на санкциите, защото санкциите са сериозна пречка за икономическия растеж на страната. Очевидно е, че след смяната на режима ще възникнат проблеми с икономиката. А по точно – в страната ще настъпи криза.
И в този смисъл, преговори са необходими практически веднага. И първата стъпка от наша страна е едностранното сваляне на санкциите, които бяха приети спрямо западни страни от путинското правителство. Просто без преговори, едностранно. Защото тези безумни санкции удрят най-напред не по западните страни, а по Русия. За Запада това ще бъде символичен жест, а за гражданите на Русия – абсолютно съдържателна и практическа стъпка, защото ще направи живота на хората по-добър. Също едностранно трябва да бъде отменен „законът на подлеците”. Тоест, първата стъпка към нормализацията на отношенията със Запада е ревизията на онези закони, които бяха приети, за да засилят конфронтацията с него. След това трябва да се състои някакъв диалог във формат на международен форум, среща по върховете и така нататък, където преходното правителство да може да декларира пътната карта на това в каква посока трябва да се развива Русия. Не идеологическата, защото различни партии може да победят на изборите и да съставят правителство – либерални, социалдемократически, национал-демократически. Става дума за това какви институции трябва да се появят в Русия, какъв трябва да бъде форматът на отношенията между властта и обществото. Това може да бъде декларирано още на етапа на преходния период.
Това – първо. Второ – в рамките на тези международни консултации Русия трябва да потвърди отказа си от агресивна международна политика. Русия трябва да потвърди уважението към суверенитета на съседните страни, Русия трябва по своя инициатива да декларира задължение да не се меси в политическия изборен процес в други държави. И Русия трябва да декларира, че нейната задача не е разширяването на зоните и сферите на политическо влияние, а създаване на комфортни условия за живот на собствените й граждани.
newtimes.ru, 24.04.2019 (със съкращения)
Превод от руски Виржиния Томова
–-
[1] Дмитри Гудков (1980) е председател на Партия на промените от юни 2018 г., преди това, като член на партията Справедлива Русия (2011 – 2013), e депутат от Държавната дума в периода 2011 – 2016. Син на руския предприемач Генади Гудков, полковник в оставка от ФСС, бивш депутат и бивш лидер на опозиционната Народна партия на Руската федерация.
[2] Гари Каспаров (1963) e най-младият световен шампион по шахмат (печели титлата през 1985 г. в Москва, когато е на 22 години и 210 дни). Защитава успешно титлата си 15 години. Отказва се от шахмата през 2005 г. и се отдава на обществено-политическа дейност в Русия. Създава опозиционното движение „Обединен граждански фронт“. С него участва в създаването на коалиция „Другата Русия“, в чийто състав влизат и Националболшевишката партия на Едуард Лимонов, и Руската републиканска партия на Владимир Рижков и други организации, които се противопоставят на правителството на Владимир Путин. През последните години Каспаров живее предимно в Женева.
[3] Михаил Касянов (1957) е лидер на ПАРНАС (Партия на народната свобода). Бивш премиер на Руската федерация в периода 2000 – 2004. Преди това от 25 май 1999 г. е министър на финансите, назначен от Борис Елцин. Негов съпартиец в ПАРНАС е убитият през 2015 г. Борис Немцов. Година след убийството – през 2016 г. Касянов става жертва на нападение в ресторант в Москва.
[4] Алексей Навални (1976) е лидер на Партията на прогреса. Автор на един от най-четените блогове на обществено-политически теми в Русия, ръководи антикорупционни проекти както РосПил, РосЯма, включително през 2011 г. създава организация с нестопанска цел „Фонд за борба с корупцията”. През 2013 г. е осъден по делото „Кировлес” в град Киров на 5 години затвор за присвояване на над 16 милиона рубли (500 000 долара) от държавна компания за дървесина. През 2016 г. Европейският съд по правата на човека излиза с решение, че по време на делото „Кировлес” на Навални е нарушено правото на справедлив процес.
[5] Иля Яшин (1983) e управляващ местната власт в Красноселски район в Москва. Става известен като един от лидерите на младежката организация на „Яблоко” заради активното си участие в митинги и протестни акции. През 2006 г. става член на партия „Яблоко”, но през 2008 г. е изключен, тъй като влиза в ръководството на движение „Солидарност”. Обяснението на самия Яшин е, че са го отстранили от партията, защото си позволява открито да критикува тогавашния й лидер и един от основателите – Григори Явлински, както и защото има близки контакти с Борис Немцов.
[6] ПАРНАС -Партия на народната свобода, с лидер Михаил Касянов.
[7] Е-центрове – подразбират се подразделенията на „Э-центр”, съкратено название на Главно управление за противодействие на екстремизма, самостоятелно структурно полицейско подразделение на Министерството на вътрешните работи на РФ (ГУПЭ МВД РФ).
[8]ВЧК (Всероссийская Чрезвычайная Комиссия по борьбе к контрреволюцией и саботажем) – Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите; съществувала от 1917 до 1922, пълномощията й са предадени на ГУ на НКВД (Главно управление на Народния комисариат на вътрешните работи).
[9] ОГПУ (Объединенное государственное политическое управление при Совете народных комиссаров) – Обединено държавно политическо управление при съвета на народните комисари; съществувало от 1923 до 1934.
[10] ВКП(б) (Всесоюзная коммунистическая партия (большевики) – Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) – название на комунистическата партия на СССР от 1925 до 1952.
[11]Управлението „К” във ФСС се занимава с контраразузнаване във финансовата сфера.
