„Яворов. 140 години от рождението на поета“. Нови изследвания. Съставител Димитър Михайлов. Велико Търново. Издателство „ДАР-РХ“, 2019 г.
Изданието е реализирано с подкрепата на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и със спомоществователството на Георги Зъбчев. То дава израз на националната научна конференция „140 години от рождението на Яворов“ (14 януари 2018 г., Чирпан), организирана от катедра „Българска литература“ на ВТУ съвместно с музея на Яворов в Чирпан, фондация „Яворов“ и Община Чирпан. Проф. дфн Димитър Михайлов отбелязва в съставителските си думи, че това е шестият национален форум, посвещаван на Яворов от търновската катедра на всеки пет години. Така на рафта ще подредим този том до „Яворов сборник“ (1992), „Как ехото не глъхне“ (1996), „Славата на поета“ (1999)… Акцент в сборника са две слова – на Пламен Дойнов при откриването на Яворовите януарски дни в Чирпан през 2018 г. и академичното слово на Михаил Неделчев при откриването на конференцията. Има и подробна библиография на Живка Радева за издания на Яворов и писаното за него в периода 1998 и 2008 г. В сборника със свои изследвания участват Николай Димитров, Цветан Ракьовски, Бисера Дакова, Алберт Бенбасат, Сава Сивриев, Иван Станков, Мая Горчева, Тодор Моллов, Анчо Калоянов, Нели Кирилова, Александър Христов, Шинка Дичева-Христозова, Марияна Георгиева, Пенка Константинова, Сава Василев, Илияна Димитрова, Наталия Няголова, Светлана Стойчева, Владимир Донев, Иван Радев, Елиана Пашкулова, Мая Ангелова, Антония Велкова-Гайдаржиева, Ивелин Николаев, Катя Зографова, Тодор Иванов… Бих искал да акцентирам върху „Един нов прочит на стихотворението „Евреи“ от П.К.Яворов“, направен от проф. Алберт Бенбасат: „Искам да кажа, че „Евреи“ всъщност носи скрито посвещение на Дора Габе, кодирано в първата редакция чрез заглавието и мотото. Дори когато Яворов заличава мотото, остава заглавието, което ориентира читателя за насочеността на творбата, ала скрива биографичните и психологическите подбуди за създаването й. Има кодиран „разказ“, в който отвъд общата картина на безкрайното безотрадно еврейско скитничество, отвъд богоборческия протест се разкрива съдбата на едно семейство и на една любима жена“. Любимата жена, разбира се, е Дора Габе, която до края на живота си казва, че Яворов е неин „единствен учител“ в поезията. Но какво е мотото, което след първата публикация на „Евреи“ в „Мисъл“, кн. 10 от декември 1905 г., е изличено? Ето го: „Хиляди руси са готови да въстанат за отечеството и православната вяра, против това проклето от бога племе… Антисем(итска) прокламация.“ На финала на своята статия Бенбасат припомня поемата „Друговерка“ на Габе, създадена 30 години след „Евреи“ на Яворов. Той казва, че тази поема има доста общо с творбата на учителя й, поне що се отнася до редакцията, публикувана в сп. „Мисъл“. „Двехилядигодишната обида“ в мъничкото сърце на Дора Габе пряко води към прокълнатото от Бога племе от антисемитската декларация – и ни връща в онези времена, когато у нас излизат вестник „България за българите“ и, още по-отвратителното, „България без евреи“.
