Деян Тиаго-Станкович. „Ещорил”. Военен роман. Превод от сръбски Жела Георгиева. София: Колибри, 2019
Деян Тиаго-Станкович е роден през 1965 г. в Белград като югославянин, както сам обича да казва. Двайсет и шестгодишен заживява в Лисабон и оттогава насам се определя като сръбско-португалски писател и преводач. Всъщност писател е сравнително отскоро, от 2015, когато излиза „Ещорил“, неговата първа книга, на португалски език. Архитект по образование, до този момент е публикувал единствено кратки истории в Интернет. Като преводач, популяризира Иво Андрич на португалски и Жозе Сарамаго на сръбски език. Преди десетина години му хрумва идеята да напише исторически роман, който събира на едно място герои от Сърбия и Португалия, преплитайки различни събития и съдби от годините на Втората световна война. Португалия е една от малкото държави, които успяват да запазят неутралитет по времето на войната. Затова в нея, особено край големите морски пристанища, се стичат бежанци от всички краища на Европа: емигранти към Северна и Южна Америка, хора, които се спасяват от нацистко или комунистическо преследване, оцелели евреи… Ещорил е морски курорт близо до Лисабон, пъстро и пренаселено място за бегълци с много пари. Историята позволява на Станкович да събере в един сюжет екзотични и колоритни фигури от първата половина на 40-те години като херцозите на Уиндзор, абдикиралия румънски крал Карол ІІ с неговата дългогодишна любовница Елена Лупеску, гениалния пианист Падаревски, британския агент и писател Ян Флеминг, сръбския поет Милош Църнянски, френския пилот Антоан дьо Сент-Екзюпери…Сред тях, видими под някаква измислена самоличност, сноват с ревностна активност шпиони от нацистка и британска страна, а португалската полиция в лицето на всезнаещия инспектор Кардозо полага усилия да опази поне привидно своя изгоден неутралитет. Преди да започне да пише, Деян Тиаго-Станкович извършва продължителна и системна проучвателна („рудничарска“ според неговото определение) работа, като изчита исторически изследвания и документални източници, пресата от онази епоха, списъците с гости в хотел Паласио, където е съсредоточен сюжетът, дори разписанието на корабите и самолетите. Обстановката, сред която се случват събитията, е исторически достоверна и в същото време художествено убедителна. Историческите личности са портретирани с добре улучен баланс на документална правдивост и литературна фикция. Книгата постига трудното съчетание на увлекателно четиво с богат източник на историческа информация. Неслучайно е отличена с Британската награда за най-добър исторически роман на 2018 година, както и с наградата Бранко Чопич на Сръбската академия. Нищо обаче нямаше да е същото, ако в нея не присъстваше … Малкия принц. Сред известните личности на европейската история, заобиколен от банкери, принцове, шпиони и полицаи, се движи едно самотно десетгодишно еврейско момче от Антверпен – с чорлава русо-рижа коса, облечено в странни за неговата възраст черни дрехи, пристрастено към възможността да задава въпроси, следвано от жълто кученце, което прилича на пустинна лисица… То се среща и сприятелява с френския пилот дьо Сент-Екзюпери, който преди него още не е написал своята най-известна книга. Идеята да разкаже света на Втората световна война през историята за Малкия принц е оригинално хрумване на Тиаго-Станкович; образът на малкия Габи Франклин фокусира иначе разнородните и разнобежни съдби на героите от света на Паласио Ещорил. Силна е и сръбската линия на историческия персонаж: Милош Църнянски, дипломати на кралското правителство в изгнание, но над всички стои вездесъщият и харизматичен бонвиван Душко Попов, плейбой и прахосник на колосални суми, но заедно с това безстрашен агент на британското разузнаване и прототип на холивудския герой Джеймс Бонд. Писателят изглежда пристрастéн към неговото многоцветно присъствие, успял е дори да се сдобие с някои вещи на истинския Душан Попов: един почти изгнил куфар, несесер с лекарства, ръководство за употреба на радиостанция и два проявени филма. Именно от тях е взета снимката за корицата. Направена е собственоръчно от Душко-Джеймс-Бонд в околностите на Лисабон. Самоличността на заснетите хора остава неизяснена, но те изглеждат твърде обикновени. С тази снимка писателят като че ли компенсира присъствието на онези герои, които рядко се срещат между кориците на неговия роман.