На 18 юни в новата зала на БТА известният американски журналист и писател Ерик Уайнър имаше среща с читатели, на които е познат с книгите си „География на блаженството”[1] (2012), „Човек търси Бог”[2] (2014) и „География на гения”[3] (2016).
Уайнър бе приятно изненадан от изпълнителния директор на БТА Максим Минчев с видеоклип, прожектиран на голям екран в залата, посветен на последните му 72 часа в България. На срещата присъства издателят на Уайнър – Нейко Генчев от „Фабер”, а също Георги Лозанов, отговарящ за дирекция „Културни комуникации” в БТА.
Но преди да завалят въпросите на читателите, Георги Лозанов обрисува световната звезда така:
Ерик Уайнър е добър пример за съществуващия заден комшулук между журналистиката и литературата, за постоянното изкушение, още от времето на „новия журнализъм”, Труман Капоти и „Хладнокръвно”, журналистите да преминат от другата страна – да предложат много по-сериозни интерпретации от традиционния събитиен разказ. Онова, което кара Ерик Уайнър да мине през „комшулука”, е спецификата на журналистиката да се занимава с драмите на света. Изтощен и измъчен да предупреждава хората за опасностите, у Уайнър се заражда желанието просто да поприказва за щастието. Но в момента, в който го извършва, престава да бъде журналист. Става добър писател. Писател, който често подчертава, че духът на мястото е важен. Така на практика опазва културните различности в съвременния свят – различности, създаващи цялото богатство на живота, но непрестанно заплашвани както от разни форми на глобализации, така и от отричащ консерватизъм.
„География на блаженството” и „География на гения” са в защита на културните идентичности и на толерантността към тях. Но за разлика от евроатлантическата толерантност, която е свързана със собствения ни толерантен поглед към другите, в литературата на Ерик Уайнър се изгражда друг, нов модел на толерантност – толерантност, но не през собствените ни очи, а през очите на другите към тях самите.
Споделените впечатления оставиха Уайнър без думи. Никъде досега по света не са го посрещали по такъв начин. Независимо от това обори Лозанов, че вече не се занимава с журналистика – напротив – продължава да задава журналистически въпроси, а освен това и дава журналистически съвети.
Наскоро получил мейл от студент по журналистика, който го питал каква е техниката му на интервюиране. „Не прилагам трикове” – отговорил му Уайнър. „Не интервюирам, а изслушвам. Разликата е в това, че когато интервюираш някого, очакваш от него нещо, а когато го изслушваш, му даваш нещо. Изслушването е акт на любов.”
А конкретните му съвети как да станем добри журналисти гласяха:
- Забавете темпото. Отделяйте достатъчно време на историите, с които се занимавате. Задълбавайте се в тях, разнищвайте ги. Представяйте си интервютата не като въпроси, а като диалог, задълбочен разговор с другия.
- Бъдете като Леонардо да Винчи – всички гении са интердисциплинарни личности – имат разностранни интереси. Заради това, като журналисти, не се фокусирайте единствено в една сфера.
- Бъдете като Сократ – първият журналист, задавал досадни и тормозещи въпроси – поставяйте под съмнение всичко, което априори приемаме. Да, политиците говорят за демокрация, а генералите – за смелост, но могат ли да им дадат определение? Познават ли тези състояния?
- Бъдете и положителни, но не в смисъла на: „премиерът е прекрасен човек”, а търсете хора, намерили новаторски решения, направили въодушевяващи открития.
- Бъдете като Айнщайн – обяснявайте много сложните неща по прост начин. Иначе сигурни ли сте, че самите вие ги разбирате?
Така, следвайки последния си съвет, на въпрос на читател: „Как изглежда щастието по български?”, Уайнър кратко отговори: „Да ядеш и пиеш ракия с приятели”. После призна, че българите, също като него, са влюбени в своето нещастие и изпитват удоволствие от него. А на друг читателски въпрос отговори, че щастието не трябва да се превръща в нов вид религия – то е единствено приятен страничен ефект при пълноценен живот. Ето защо е излишно да се потъва прекалено много в темата за щастието. И тук той даде пример с Тайланд, където излишното замисляне е признак за психическо разстройство.
„Така че, не премисляйте постоянно живота си, просто го живейте” – посъветва Уайнър читателите си и започна да надписва десетки „географии” на блаженството…
–-
[1] „География на блаженството: един мърморко търси най-щастливите места на света”, изд. „Фабер“, Велико Търново (2012), прев. Нейко Генчев
[2] „Човек търси Бог: моят флирт с божественото”, изд. „Фабер“, Велико Търново (2014), прев. Илка Чечова
[3] „География на гения: в търсене на най-творческите места по света (от Древна Атина до Силициевата долина)”, изд. „Фабер“, Велико Търново (2016), прев. Нейко Генчев
