Може и да се водеха обидни пазарлъци, но, без всяко съмнение, кандидатите, предложени от Европейския съвет за ръководители на европейските институции, бяха силен избор – и германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, издигната за председател на Комисията, и белгийският премиер Шарл Мишел, предложен за председател на Европейския съвет, и испанският външен министър Жозеп Борел, номиниран за върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Накрая, през ноември, Кристин Лагард ще смени Марио Драги начело на Европейската централна банка.
Добрата новина е, че за всички тях има надежда, че ще укрепят ЕС във време на глобална несигурност. Лошата е, че ЕС ще продължи да страда заради вътрешни напрежения. При споровете за заемането на топ местата в ЕС процесът за избиране с водещи кандидати бе отхвърлен и се завърна времето на задкулисните договорки – все неща, които според мнозина са недемократични. Тази промяна в курса трябва да бъде обяснена и оправдана, за да не пострада доверието в ЕС още повече.
Не на последно място, процесът с водещите кандидати бе въведен през 2014 г. с цел да задълбочи демократизацията на ЕС, а при спора за заемането на висшите постове в ЕС противопоставянето около това кои са източниците на легитимност избухна с нова сила. И докато за държавите членки със силна парламентарна култура тъкмо резултатите от европейските избори са тези, които имат решаващо значение за подбора на служителите по върховете на властта, то за останалите страни като Франция, например, управленският опит се оказа по-важен критерий. Естествено, необходимо е време, за да се наложи една ползваща се с широка подкрепа в цяла Европа процедура за избор на политическо ръководство.
Но въпреки сегашната крачка назад, системата с водещите кандидати трябва да се запази и да се комбинира при следващите избори с допълнителните списъци с така наречените „транснационални кандидати”, които ще разчитат на по-силни паневропейски партийни структури. Освен това, ЕС трябва значително да засили ролята на Европейския парламент. Много от евродепутатите са дълбоко разочаровани от начина, по който се постъпи с водещите кандидати.
Ето защо новият председател на Европейската комисия трябва предварително да обяви, че ще работи за укрепване на Парламента и затова да има законодателна инициатива. Това може да бъде постигнато чрез междуинституционално споразумение с Комисията, без да е необходимо изменение на Договора. След като встъпят в длъжност новият председател на Европейската комисия и новият председател на Европейския парламент,те трябва да изградят помежду си добри професионални отношения на доверие – такива, каквито години наред имаха двамата им предшественици Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц. Но с оглед на новия състав на Парламента, те трябва да ангажират и председателите на всички парламентарни групи, обявяващи се за една по-силна Европа. Обстоятелството, че вместо някогашния премиер на България Сергей Станишев, желан кандидат от страна на Европейския съвет, Парламентът избра за председател Давид Сасоли, говори, че в бъдеще Европейският парламент по-уверено ще се противопоставя на националните правителствени ръководители. От друга страна, изборите през май направиха Европейския парламент несравнимо по-фрагментиран от преди. И ако по време на предишния парламент двете най-големи политически партии – Европейската народна партия (ЕНП) и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (S&D) – заедно имаха 404 от общо 751 места, то днес те имат само 336 депутати, което се дължи на сериозната подкрепа, дадена за Зелените, либералите и десните националисти.
Краят на досегашната неформална „Голяма коалиция“ ще затрудни взимането на решения и правенето на компромиси в бъдеще. Това вече се видя в невъзможността на членовете от ЕП да се споразумеят за общ водещ кандидат, когото да предложат срещу кандидата на Съвета. Партийните семейства са не само политически, но и географски разделени. Стана така, че ЕНП почти няма евродепутати от Франция и Италия, но за сметка на това има немалко представители от Германия и Северна Европа. S&D за пореден път се радва на голям брой евродепутати от Иберийския полуостров, но почти няма представители от Франция и Вишеградската четворка (Чехия, Унгария, Полша, Словакия).
Увеличилата се разпокъсаност в Европейския парламент върви ръка за ръка с промяната в отношенията между отделните страни членки. Германия и Франция вече не работят така единно, рамо до рамо, както в миналото – а ако го правят, винаги съществува риск общите им решения да бъдат спрени от блокиращите малцинства в Съвета.
Последните преговори за кандидатите по върховете в ЕС ясно показаха колко трудно стана да се взимат решения с мнозинство, а камо ли с единодушие. Нещо повече – представителите на националните правителства много по-ожесточено и безкомпромисно започнаха да се опитват да налагат позициите си.
Следователно, можем да очакваме, че отделните държави все повече ще се стремят да преследват целите си в по-малки групи от съмишленици. Предизвикателството в случая е да се гарантира, че тези инициативи ще следват общия метод на действие в ЕС и няма да подкопават европейските институции.
Високата избирателна активност на последните избори показа, че ЕС продължава да се ползва с високо одобрение сред населението. Политическият център получи подкрепа в момент, в който антиевропейските и националистическите партии значително се увеличиха в много държави членки. Като цяло днес ЕС се радва на също толкова високо доверие, колкото и през 80-те години на миналия век, когато по-дълбоката интеграция в европейските структури се смяташе за неразривна част от защитата срещу Съветския съюз. За по-голямата част от европейците да бъдат част от ЕС продължава да бъде от съществено значение, но независимо от това, резултатите от изборите бяха израз на силно желание за промяна.
Много граждани обърнаха гръб на традиционните партии – немалко от тях поради чувство на страх. И новото ръководство на ЕС, също като политиците на национално ниво, се сблъсква с гласоподаватели, силно несигурни за бъдещето си – своето и на децата си. Напълно е разбираемо европейците да се чувстват застрашени – пред тях са и нарастващото съперничество за влияние на световната сцена, и новите предизвикателства в сферата на сигурността, и предстоящата технологична революция, която вероятно из основи ще промени цялата икономическа и социална система.
Но ЕС, заедно с правителствата на държавите членки, трябва смело и решително да реагира на тези предизвикателства. След като Европейският съвет вече прие стратегическите приоритети за 2019 – 2024, топката е в полето на Европейския парламент. След евроизборите през май членовете на четирите умерени партийни семейства договориха обща програма с приоритетни политики под формата на коалиционно споразумение. Тази стъпка – да се постави първо политическото съдържание, а после да се посочат имената на ръководителите, а освен това да се изработи и обща платформа за парламентарните изслушвания на бъдещите еврокомисари, е ключова иновация. Ето защо, въпреки временните неуспехи като пренебрегването на принципа за избор на водещи кандидати, ЕС стъпка по стъпка узрява политически – бавно, но постоянно.
Даниела Шварцер
Project Syndicate (със съкращения), 04.07.2019
Даниела Шварцер е директор на Германския съвет за външни отношения.
Превод от немски Диана Анева