Пешеходната улица „Хуансин” и двата големи търговски центъра в началото й са едно от малкото места в 8-милионния китайски град Чанша, където могат да бъдат срещнати тълпи от хора. Хиляди местни и туристи щурмуват наредените непосредствено един до друг магазини и ресторанти по улицата, от двете страни на която се издигат високи сгради, чиито фасади почти не могат да се видят от главозамайващите светлинни рекламни пана и екрани. И все пак, ако направим сравнение с оживените улици в центъра на сходния по брой население Лондон, трудно бихме повярвали, че се намираме в най-многолюдната държава в света. Феерията от цветове и хорска глъчка се допълва и от миризми. В една от преките на „Хуансин” е раят на уличната храна – педантично наредени един до друг щандове с пържени скариди, цвърчащи на скара шишчета, открити хладилни помещения с плодове, обвити в пухкави облаци от изпаряващия се в топлата юнска вечер лед.
Югоизточният китайски град предлага изключително богат асортимент от храни, нетрадиционно съчетание от вкусове и съвършен баланс между сурови, пържени, варени и печени ястия, общото между които е парещо лютият вкус, чийто огън може да бъде потушен само с големи количества варен ориз и китайски кнедли. Хубаво е да си поръчате още в началото на обяда или вечерята студена бутилирана вода, за да не бъдете неприятно изненадани, когато, агонизирайки от поредната лютива хапка, помолите сервитьора за живителната течност и той ви донесе чаша вряла вода, както се сервира традиционно. Хунанската кухня е една от осемте кухни в Китай, които до голяма степен се открояват една от друга. Доста по-различна е и от китайската храна, предлагана в България, която до голяма степен е нагодена към небцето и стомаха на българите. Оризови нудълс с бульон, тофу, гъби и пикантен сос, хрупкави патешки филенца с дебел слой кожа, яхния от рибешка глава с накълцани люти чушлета, миризливо овъглено тофу, огнено лютива супа от агнешко, картофи, лук и моркови, сервирана на масата във вряща тенджерка, поставена върху газово котлонче. Това може да звучи като истински кошмар за не склонния да експериментира с необичайни вкусове човек, но е истински пир за закоравелия чревоугодник.
В Чанша има специална дума за нощен живот и тя е „караоке”. След вечерята местните препоръчват да се отиде в салон за масаж на ходилата, а след това в някое от многобройните заведения за караоке. Те варират от кръчма на брега на река Сян, където можете да пеете на открито и да похапвате скариди, докато се наслаждавате на импозантната гледка на небостъргачите на отсрещния бряг, до луксозни караоке барове с частни зали с капацитет от 5 до 50 души. Последното предоставя прекрасната възможност човек да изкара приятна вечер само със своята компания, без да се налага да чака по над един час да дойде неговият ред да пее и да търпи фалшивото пеене на чужди хора. Повсеместна тенденция в Китай е всичко да става през мобилните телефони и по-конкретно чрез приложението „Уичат” – китайска версия на „Уотсап” и „Вайбър”, превърнала се за китайците в същата мания, каквато бе „Фейсбук” в Европа преди 7-8 години. Служителите на рецепцията предоставят на посетителите QR код, който се сканира с телефон, за да бъде платена резервацията, процедурата се повтаря в магазинчето за напитки, през което се минава преди влизането в същинската част на караокето, а след това в залата се сканира трети код, с който купонджиите си поръчват песни през мобилните устройства.
В Китай функционира защитна стена, която не позволява ползването на изключително полезни за туристите мобилни приложения и интернет услуги като търсачката и картите на „Гугъл”, „Фейсбук”, „Вайбър” и пр. Съществуват местни алтернативи, но почти всички са само на китайски. Така че, преди да заминете за Китай, задължително трябва да се поинтересувате какви са възможните алтернативи, за да не се окажете изведнъж изолирани от света, а телефонът ви да стане непотребна вещ.
В градоустройствен план Чанша е типична столица на китайска провинция с високите си небостъргачи, широки булеварди и космополитна атмосфера, а трафикът е изключително добре организиран и по нищо не прилича на хаоса, царящ в други азиатски държави. От двете страни на платното за движение – тротоари за пешеходци и велосипеди, след това локално за мотоциклети и пъстра гама от моторни превозни средства на три колела, а в средата – двулентов или трилентов автомобилен път. Разделението на различните участници в пътното движение допринася за това в 8-милионния китайски град да има по-малко задръствания, отколкото в София. На някои кръстовища, където се чака по-дълго на светофарите, за пешеходците и велосипедистите има осигурени рекламни навеси с логото на банки и други бизнеси, които да ги пазят от жаркото лятно слънце или от дъжд.
В момента функционират три линии на метрото с обща дължина от 83 км, още три са в процес на изграждане и се очаква последната да бъде завършена през 2021 г. На метростанциите има винаги опашка от чакащи да си купят билет на автоматите, на които се плаща с телефон, а тези за купуване на билети с пари в брой обикновено пустеят в очакване да мине някой турист или по-възрастен местен, още непривикнал с идеята, че в Китай кешът е демоде. Машините, за щастие, имат меню на английски, на което имената на метростанциите са изписани на латиница, а цената на билета зависи от дестинацията и варира между 2 и 5 юана (50 стотинки и 1,25 лв.). Такситата също са удобен и сравнително евтин начин за придвижване. Най-лесният начин да ги използвате е да намерите в хотела си рецепционист, който поназнайва английски, за да ви повика кола до набелязаната дестинация, а на връщане да спрете такси на улицата и просто да покажете на шофьора картата ви от хотела, за да ви прибере.
Прекрасна и удобна възможност за бягство от забързания град и прекарване на час-два сред природата е Портокаловият остров в река Сян, разделяща Чанша на източна и западна част. Дългият 5 км и широк няколкостотин метра остров, най-големият на територията на континентален Китай, е парк в сърцето на града и лесно достъпен както с кола, така и с метро.
Местните казват, че е най-добре да бъде посетен през октомври, когато портокаловите дръвчета са отрупани с плодове, а листата на някои растения са обагрени в ярки червено-жълти краски. На някои празници и фестивали островът се превръща в площадка за изстрелване на стотици фойерверки, които озаряват в различни цветове нощното небе над града и с оглушителен тътен нарушават идиличната атмосфера на това спокойно кътче.
Десетки туристически влакчета кръжат непрестанно по изрядно поддържаните алеи в парка, където заветната дестинация е приличащият на сфинкс паметник на Мао Цзедун на млади години, чиято глава се подава от 800-тонна маса гранит и се издига на 32 метра над земята. Култът към личността на родения в провинция Хунан основател на Китайската народна република е смайващ за мнозина млади европейци, които са чели за това явление само в книгите по история, но никога не са се сблъсквали на живо с него. Още по-слисваща е картината в родния му град Шаошан, където стотици китайци се редят като поклонници на опашки пред колосалната бронзова статуя на комунистическия вожд, за да му отдадат почит с цветя и песни.
Друго подобно на Портокаловия остров идилично място е академията „Юелу”, разположена на източния склон на едноименната планина, намираща се в покрайнините на Чанша. Построена през 976 г. по време на династията Сун, това е една от четирите най-известни академии в Китай, а през 1925 г. е официално преименувана на Хунански университет. В централната лекционна зала са изписани четири йероглифа: „верен”, „предан”, „честен” и „почтеност”, а учебното заведение съхранява важни артефакти за историята на китайската калиграфия.
Чанша, намираща се на 670 км северно от Хонконг и на 1500 км южно от Пекин, е леснодостъпна благодарение на вътрешните полети и високоскоростните влакове, с които за броени часове се преодолява необятната китайска шир. Съчетанието от необичайни вкусове, картини и звуци в този бликащ от живот мегаполис е нещото, което най-силно се запечатва в съзнанието, наред с усещането, че се намираш в друг свят, алтернатива на западния, който си живее свой собствен живот по свои собствени правила.
