Данните на работещи и работили българи „изтекоха“ от НАП. Всички сме в кюпа. И вашите данни са вътре, каза един IT експерт в студиото на Аделина Радева по „Нова тв“.
Най-напред НАП отричаше, но „хакерите“ винаги чакат с папка в ръка. Хакерът изпрати папка с избрани откъси до медиите като доказателство, че всичко тече. Тази дума избраха журналистите, а всъщност „теч“ на данни не съществува. После от агенцията обявиха, че сигурно руски хакер е проникнал там. И само ден след това откриха и крадеца на данни – оставил си бил мейла с името Крис, регистриран в Yandex.ru. Затова разследващите отидоха във фирма за киберсигурност и задържаха 20-годишния Кристиян Бойков. От фирмата пък заподозряха, че има отмъщение от конкурентни фирми, които кандидатстват за едни и същи поръчки в областта на информационната сигурност.
Много митотворци на медийния клон се качиха. То не бяха смислови нюанси, то не бе чудо. Остана само една неяснота – какъв е смисълът на тази атака. За какво се бори хакерът? Хакерство без възвишена цел не съществува! Виж, ако беше хакнал системата на Националната лотария, за да спечели от частното тото, щяхме да разберем смисъла, но да хакнеш министър Горанов дори не е забавление. Авторите на този сюжет бяха забравили елемента на героизъм, затова го изобретиха след това.
Кристиян Бойков е телевизионен герой. Преди години „Господари на ефира“ го превръщат в Робин Худ, когато още ученик, по бяла ризка, той „хаква“ сайта на МОН, за да се види некадърността на информационния отдел, заради който личните данни на всички ученици могат да бъдат изчетени от всеки. Наказателната акция на Бойков има символичен смисъл – да покаже некомпетентността в министерството на компетентностите.
Като гледахме тая седмица телевизия, аха да повярваме, че всеки в тая държава може да иде и да хакне министър Горанов и агенциите му. Въпросът е не как да откраднат тези данни, а как ще продадат откраднатото след това.
Никой не се интересува кой краде личните ни данни, с които се източват кредитните карти на милиони хора, защото тази кражба разчита на невниманието ни да предоставим сами данните си. Но хакерството е друга работа – обикновено зад такава атака стои някакъв много силен морализаторски принцип, някакво искане за свобода, равенство или демонстративно осмиване на управлението. Нещо като вик за раждане на технокрация, чрез който група хора искат да оспорят легитимността на управление, в което няма готови за новото време хора. Всичко това липсваше в този случай.
„България он еър“ припомни свой репортаж, в който Кристиян Бойков, пак по бяла ризка, вече започнал работа във фирма, е демонстрирал как могат да ни бъдат откраднати паролите само за секунди. Трябваше да има надпис „архив“. Показаха ни как тогава е разказал за измислено от него приложение, което имитира сайта на безжичната мрежа, към която се свързваме.От репортажа ставаше ясно, че всеки може да ни открадне паролите. Нека да посмалим малко с телевизионните фантазии. Много по-лесно е „хакерите“ да получат данните от някой фирмен или държавен служител. Ако сме на един рутер с хакера, дето се вика, може да ни открадне паролите, но инак ще се наложи да се потруди.
Докато МВР ритуално арестува един човек, който има телевизионно минало на хаквал сайта на МОН, в студиото на bTV се появи и директорът на фирма „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов. Фирмата не била отговаряла за сървърите на НАП, а пазела архива, който бил защитен. А дано! Премиерът Бойко Борисов пък обяви хакерите за „вълшебници“ и поиска такива хора да работят в държавната администрация. Но имало проблем със заплатите и затова трябвало да има още пари за информационната сигурност.
Не трябват още пари за още сигурност. Достатъчно са харчени за фирми, които пазят архива, пък не пазят данните. Каквито и защити да си купи Борисов, каквито и вълшебници да си наеме, винаги данните ще се появяват, защото има търсене на пазара за данни. Затова е по-добре да решим как можем да предотвратим злоупотребата с тях?
В същата седмица държавен „вълшебник“ качи на сайта на Инспектората към Висшия съдебен съвет имуществената декларация с незаличени данни на съдия Мирослава Тодорова и семейството й. Файлът беше с името „NE SE CHISTIIIIIIIIIIII“.
Това не е теч на информация. Дали има някаква символика в това име на файла? Да дадем тоя път хонорар от бюджета на магьосник, който да разтълкува на Бойко Борисов какво символизира това име на файл за съдийка, с която неговият бивш политически партньор Цветан Цветанов има съдебен спор! Защото информацията губи стойността си, ако няма читател. От нас зависи дали ще отворим нечистоплътните файлове.
