Профилактиката на журналистиката завърши успешно! Тя ще струва 30 млн. лева повече в бюджета на БНТ. В същия ден, докато директорът на БНР си играеше с предавателите, шефът на комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов е обещал на директора на БНТ Емил Кошлуков още пари и още власт. Обещал е да променят мандата на директорите от 3 на 5 години.
Радиото (а не телевизията) изобрази със звукова картина отговора на оня най-важен въпрос, който винаги си задаваме преди поредния избор на генерален директор на обществените ни досега медии. Защо способни радиохора – като Силвия Великова, като напусналата „Неделя 150“ Таня Величкова – не се кандидатират за директори?
Пак чухме отговора в ефир. Защото властта упорито кънти по телефона.
Властта винаги ще предъвква едно „главанаци“ за всеки случай. Да позабавлява народа. И трябва да имаш или слух за радио, или антислух за виковете в слушалката, с които те карат да уволниш колега от „Хоризонт“. В „Хоризонт“ думата колега има особен смисъл. Има ли за кого да питаме в БНТ?
Емил Кошлуков дублира Поли Златарева с Надя Обретенова в „Още от деня“. В петък телевизионната сянка Обретенова имаше своя сянка – даже слабият водещ Волен Сидеров я засенчваше. На 13 септември в „Панорама“ темата БНР липсваше. Стояха неестествено наредените охранители на баланса. От БНТ не се чува нищо. Но винаги има едни забележими места, в които телевизията сълзи, когато е най-непоносимо. Това са репортажите на Катя Тодорова. Никога тази толкова категорично ясна журналистка не е правила по-безпомощен репортаж от излъчения на 13 септември. Шаблон, правилно изрязан, но шаблон. Проехтя като вик за помощ!
В събота някогашният радиочовек Георги Любенов беше аутокю на Йорданка Фандъкова. Допълваше лозунгите й. Сякаш нищо не се беше случило в БНР. А имаше времена, в които живееше с радиото… Форматирането на паметта е завършило!
Вместо обещаната на СЕМ оздравителна програма, Емил Кошлуков отиде директно в Народното събрание и прогнозира дефицит след дефицит: „прогнозният дефицит на БНТ е 44 млн. лв. за тази година, а прогнозата за 2020 г. е 30 млн. лв.“ Кошлуков е обещал, че телевизията ще е в дефицит чак до 2022 г. Пред СЕМ той обещаваше да намали дефицита за сметка на приходите от реклама. Няколко месеца по-късно просто прескочи СЕМ.
За да е по-убедителна тази просба, Кошлуков е отишъл със синджир видни общественици. Обкръжението от „зрели“ възрастни около него направи да изглежда още по-детинско това харчене. Като гаранти до играещото „момченце“ застанаха антропологът доц. Харалан Александров, деканът на ФЖМК проф. Теодора Петрова и Борислав Велков – председател на Съвета на директорите на НДК. (Проф. Боян Биолчев е напуснал Обществения съвет.)
Тези солидни общественици легитимираха нов тип петилетно планиране: обещанието на дефицит и фалит пет години напред! Да идеш в парламента и да обещаеш криза, а не излизане от нея, да плеснат с ръце и да ти залепят милионите на челото – ето това е кратък курс по телевизионна феноменология! И всичко това в деня, в който другото „момченце“ реши да изключи предавателите на радиото!
Шефът на комисията в парламента Вежди Рашидов и милиони е обещал, и от себе си додал – мандатът на директорите да стане от 3 до 5 години. Като гледам директорския стол в БНР, те се омаскаряват за 3 месеца, ама нали са момченца…
Директорът на БНТ е длъжен да дава отчети за финансовото състояние пред СЕМ. „Момченцата“ прескочиха „момиченцата“ от СЕМ. Изобщо не ги споменават в разговорите си. Все едно регулаторът не съществува. До вечерта на 13 септември независимият орган беше прескочен и от премиера Бойко Борисов. По БНТ каза, че ще накаже момченцето от БНР в парламента, а не пред СЕМ:
Като чух за тази глупост, която са сътворили, разпоредих, защото аз не го познавам директора на БНР, помолих да му предадат, защото изпълнителната власт само дава парите, а не се меси, и му казах, че все пак обаче съм и председател на партия, което ме прави и шеф на най-голямата парламентарна група в парламента, която е гласувала за неговия избор, и ако не оправи това безобразие, днес сутринта няма да дойда в Русе, а ще отида в парламента и ще поискам парламентарната група да му вземе оставката или да му поиска оставката. Какво повече да направя? Главанаци е точната дума. Как могат и то днес, абе просто имам чувството, че го правят нарочно.
Най-добре да назовем това русенска фикция. Борисов не е шеф на парламентарната група. Формално поне понякога дават микрофона на Даниела Дариткова-Проданова. Забрави я, нали е „момиченце“… По-иначе е и за оставката. Парламентарната група не може да вземе ничия оставка, колкото и да е конфузна ситуацията. Трябва СЕМ да изиграе как демократично отрязва главата на „момченцето“ генерален директор на БНР. Поне на думи Борисов лиши „момиченцата“ от това удоволствие. През това време Вежди Рашидов зовеше за спешни промени в Закона за радио и телевизия.
Но все пак – колкото и скъпо да ни струва дефицитната петилетка на Кошлуков на нас, журналистите, едно хубаво нещо се случи в обществото. Все се намират момиченца, които да задават точните въпроси.
Сещате ли се за ония момиченца на Александър Кьосев от неговия текст във в. „Сега“ от 2004 г. за идеалния тип журналистки: бърза, агресивна, за предпочитане дългокрака студентка, която ходи на лекции рядко до никак, чиито гурута са заместници и главни редактори (обикновено дърти, успешни и свръхцинични мъже); е, може и жени, но при всички положения патриархални фигури. През 2011 г. Светла Енчева написа текст, с който попита дали това възпроизвеждане на статуквото важи само за медиите? Дали не важи за сферата на висшето образование. Но от тогава са минали много питания.
Парадоксално е, но през 2018 г. един лаик-директор реши да проиграе точно тези стереотипи в рекламен клип, направен за петдесетачка. Но не беше разбрал най-важното от тях – че трябва да спазиш границата кога си действително вътре в полето на журналистиката и кога играеш тази роля.
Посланието на онзи клип от 2018 г., в който Башар Рахал реши да осмее „момиченцата“ и техните редакционни гурута, не проработи, защото се беше появила фигурата на директорите-момченца. Хората, които описва това събирателно, са възрастни, нарочно демонстриращи дразнещ инфантилизъм, за да има как властта да им дръпне ухото в ефир за беличките. Това са най-често мъже, случайно извадени от стоп-кадър на чужд сценарий, за да запълнят кадровата дупка в медиите. „Гурутата“ не искат някой да засенчи ерудираността им и затова образоваха в инфантилност следващото поколение директори, сякаш всички имат дипломи за момченца. Те понякога изглеждат като макети, изрязани от фототапет на програмния директор на телевизия „Алфа“ или на радио „София“, или на „Лотария България“. В момента гледаме как се събарят журналисти, докато властта разнася макети на директори.
Сметанката от клипа на университетския тв директор обаче не е безобидна. Една година по-късно директорът на телевизията натрупа стаж като административно „момченце“. Стаж, който така липсва на мнозина. Други пък стаж имат, а се оправдават с липса на „административен опит“. През това време телевизията на университета се е снишила и е като „замразена“.
Но толкова медийни събития ни се стовариха, че медийната сметанка на момиченцата в телевизиите съвсем се вкисна. Те се оказаха по-добрите герои в този обществен шаблон.
Генка Шикерова и Миролюба Бенатова напуснаха новата придобивка на Домусчиеви „Нова тв“, защото им предложиха условия, които да откажат. Шикерова публикува в онлайн медии разследване за чумата по свинете и обяви, че е било замразено в „Нова тв“.
„Момченцето“ от ПИК реши да убеди единия кандидат за кмет на София да се откаже от изборите, като публикува снимки, с които унизи жена. Замръзнала медийна жестокост!
И тогава някой не издържа и лисна сметанката! „Момиченца“ някакви бяха… Журналисти от различни медии подписаха декларацията „Днес е денят!“, с която казаха – полето на медиите и полето на журналистиката са различни! Показаха на медийните собственици, че не искат да си служат с имената им, когато прекрачват границите на тези полета. Даже ръководствата на БНТ, БНР и АБРО тоя път разбраха, че журналистите сочат към тях и побързаха в отделен текст да прехвърлят отговорността на аудиторията, която избира какво да гледа. Не стигна времето да преметем след тая сметанка. Прокуратурата обвини в шпионаж Юрий Борисов, бивш гл. редактор на „Дума“, и Николай Малинов от „Русофили“…
Спри… Недей… Труд журналистически, Боже, пожалей! Но гръм последен!
И тогава се чу най-страшният тътен. Мълчанието на радиото.
Само радиото може да накара хората да си представят това, за което говорим, спомняме си от „Радиокомуникация“ на Снежана Попова. И точно това се случи, когато Силвия Великова разказа какво се случва в БНР – внезапно хора с обща памет си представиха какъв ще е животът им, ако радиото млъкне.
„Момченцата“ явно бяха чели много за „колективната памет“ и смятаха, че забравата е по-силна. Но се сблъскаха с паметта на различни „колективи“, както ги наричаше Лиляна Деянова в „Очертания на мълчанието“! Дума, която властта е забравила.
