В празничната еуфория за 60-годишнината на националната телевизия от БНТ 1 бе свалено „Лека нощ, деца!“. В 1400-минутната дневно програма изведнъж се оказа, че няма 10 минути за емблематичната програма, съществувала 59 години.
Началото. Най старото след новините предаване в БНТ се излъчва за пръв път с първия сняг в ранната зима на 1960 г. Известната песен Аз съм Сънчо, ида от горица да ви кажа „Лека нощ, дечица“ възниква с фолклорния си герой в текста на Димитър Спасов и музиката на Петър Ступел. Първите шапки (въведение и финал) са чернобели, трогателно наивни, но все по-любими. С началните музикални тактове поколения деца спираха игрите и заставаха пред екраните в очакване на „магията“. Битът и ежедневието отминаваха, приказката, разказвана в предаването, свързваше децата и родителите в притихване преди нощния сън.
Добрите години. Имаше редакция „Лека нощ, деца“, в която работеха писатели. Самоотвержени хора: те осигуряваха 365 излъчвания годишно, те воюваха със силните в телевизионната машина – новините, публицистиката, телевизионния театър, естрадата. За „Детското“ все се свидеха парите, все липсваше добро студио за снимки, време за монтаж, часове за озвучаване. Но създателите успяваха. Телевизията излъчваше художествена програма и продуцираше изкуство – с това се подпомагаха творците в България. Десетки години българските писатели пишеха специално за „Лека нощ, деца“. В създаденото богатство са: “Ние, врабчетата” на Йордан Радичков; петте приказки на Валери Петров; “Анини приказки” на Стефан Цанев; “Цветни приказки” на Леда Милева, „През води и гори“ на Емилиян Станев, приказките на Маргарит Минков, Кина Къдрева, Георги Мишев, стихове на Христо Фотев, Рада Москова, Станка Пенчева, разкази на Борис Априлов, Любен Петков и Георги Данаилов, първите преводи на Доналд Бисет, Генадий Циферов, Джани Родари, нови преводи на Пушкин, Киплинг и Андерсен и още, и още…
За „Лека нощ, деца“ творяха най-добрите композитори, художници и актьори – и много от тези предавания са съхранени в златния фонд на БНТ.
Кризите. „Лека нощ, деца“ има няколко кризи:
– Около 1992 г. с „новаторството“ на тогавашния Генерален директор Асен Агов беше премахната Детска редакция – всички други редакции щели да правят и детска програма. Програма, разбира се, не се получи – и се върна предишното положение.
– Малко по-късно Генералният директор Кирил Гоцев закри „Лека нощ, деца“. След края на неговото царуване предаването, слава Богу, се възстанови на екран.
– През следващите години постепенно се премахваше собствената българска програма. „Лека нощ, деца“ съзнателно се обезличаваше с излъчване на евтини и бездарни чужди филмчета, „подарявани“ като бонус към сериалите за възрастни.
– Сега изобщо не се създава българска детска програма. В БНТ 1 няма предавания за децата. Малко чужда програма се излъчва в негледаната БНТ 2. Понякога се повтаря добра програма от отминалите години.
– И последното островче в БНТ 1 – „Лека нощ, деца“, е свалено от програмата.
„Защо?“ е въпросът, който си задават хиляди зрители?
