Телевизионното слово в дни, в които обществото губи лицата на публичността, е особен вид слово. Разбираш, че е нужно, когато вече думите за живота на човека ги няма. Ей така внезапно, в новините, не беше произнесено най-човешкото съобщение, че си е отишъл Никола Георгиев. Случи се така, че в един и същ ден в новините на БНТ трябваше да бъде съобщена вестта за кончината на Юлиан Вучков и на Никола Георгиев. Но в новините нямаше думи за Никола Георгиев. Сякаш някой му се сърдеше, че не го беше познал и припознал приживе.
Фигурата на Никола Георгиев стана маркер, чрез който се прояви отново поделянето на света според представите на телевизионното мислене. Ниското – в централните новини, високото – в „Култура.бг“ и „Библиотеката“. Явно са останали само с името на Бахтин редакторите, които вземат решения в БНТ. А Никола Георгиев все въвеждаше и други имена…
Там е работата, че Никола Георгиев наистина беше необикновен. И част от тая му необикновеност са хората, които е научил. Един от малкото учители, които всички си спомнят заради различието им. Фигура, която телевизията можеше да използва, за да върши оная си уж все тъй изричана мисия за духовната култура на хората.
Първо, пролича колко слабо БНТ се грижи за архива си. Колко ли интервюта са правени през годините, през колко ли разговори е преминал интелектуалецът, какво ли се е променило? Щеше да е интересно да видим. Но не е само БНТ, и другите телевизии вече имат достатъчно богат архив, за да осъзнаваме, че все пак познанието за литературата е възможност представата ни за свят да не е разпната между някакво „за“ и „против“, „горе“ и „долу“. Архивът е възможност да виждаме времето през разговорите в интервютата.
В последното издание на „Панорама“ коментираха случилото се в БНР и свободата на словото. Андрей Райчев и Боряна Димитрова бяха на различни мнения за отговорността на предлагащите публична стока, каквито са и социолозите, и журналистите. Езикът е толкова можещ, че думите изобразиха нещо, което трудно разбираме инак. Райчев каза, че директорът няма да го свали нито СЕМ, нито външна намеса, а хората от радиото. Те обаче винаги са разделени на две – „Хоризонт“ и „Христо Ботев“. Изразът беше „са разделени“, а не „се разделят“; и показва колко стриктно е поддържана тази граница чрез заплати и престиж между работещите в двете програми, за да има вътрешно напрежение Според Райчев, вече е ясно, че и бъдещето на медиите е печално, защото информацията е станала безплатна, а това е убило журналистиката. Прав е. Само че „информацията“ не е всичко в радиото и телевизията. И точно за тази част е всекидневната битка на журналистите – за ония медийни форми, които се крепят на раменете на учителите.
В един свой текст Никола Георгиев говори за свободата на учителя и свободата на ученика. Точно с тая свобода обаче не случихме. Дали ще ни позволят да говорим свободно „там“ каквото сме наумили, след като тук все повече смятат, че учителите по-добре да мълчат?
Александър Кьосев, един от учениците му, беше поканен в студиото на „Библиотеката“. Но после се намесиха охранителите на предизборното говорене. Александър Кьосев написа във фейсбук профила си, че в БНТ страхът е станал институция. Редакторите в предаването отменили поканата към него, защото в юридическия отдел следят да няма политическо говорене преди изборите. А Кьосев, знаели са те, е част от политически проект. Обади се омбудсмънът на БНТ (и такова нещо има) Иван Такев. Според него, юристите са се престарали. Станало било недоразумение – предизборната забрана била за след два дни. Такев лично се извинил на Кьосев, а пък Емил Кошлуков разбрал от Такев за случая. (Искат да кажат – да не си помислите, че той е ограничил участието му. Изненадан е бил, според Такев.)
Два въпроса обаче останаха нерешени, ако и от БНТ да пращат извинителна бележка на Кьосев. Първият въпрос го постави той – когато някой е свързал себе си с ГЕРБ, как го връщат от студиото? Това са социални роли, през които гостът неизменно говори и формира мнение. Но понеже гербаризацията е станала втора природа, започва да не се забелязва и да ни я поднасят като нещо нормално, докато проверяват списъците с не-гости.
Вторият въпрос е как така оставихме юристите да вземат решения за редакторската ни работа. Това е журналистическа отговорност, от която се отказахме, за да спазим изборния кодекс, вместо обещанията за многогласие в медиите. И що за юристи има БНТ, щом не знаят на коя дата започва предизборната кампания. Или юристите не гледат телевизия? Защото все повече тя ще е законово стриктна, но бездуховна.
