Две истории от света дни преди нашите местни избори
В 10 часа сутринта в съботната сутрин на 28 септември една гражданска мрежа от доброволци – „Airbg.info“, успя да събере за пръв път на дебат всички водещи кандидати за кмет на София на предстоящите местни избори. Темата беше мръсният въздух в града, предаването беше излъчено на живо само на страницата на организаторите във Фейсбук, гледали го бяха около 12 000 души, а събитието стана много популярно. („Airbg.info“ e организацията, създадена през 2017 с цел да дава вярна картина за качеството на въздуха чрез вече над 400 станции в София, които мерят нивото на фини прахови частици и визуализират данните в реално време.)
Оказа се обаче, че Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, Борислав Игнатов, Борис Бонев и Ангел Джамбазки нямат особени разлики в позициите и имат почти припокриващи се решения за справяне с проблема – измервания в реално време, зелен билет, развиване на градския транспорт, ограничаване на замърсителите. Разбира се, едните говорели за възможните мерки вече 10 години, другите се опитвали да ги прилагат вече 10 години и всички искат да дигитализират всичко. Но отвъд това (и кройките в костюмите), други фундаментални разлики между тях нямаше.
Скоро ме попитаха има ли лява и дясна политика в градското планиране и управление. Има, разбира се. В един идеално подреден свят десният кмет защитава бизнеса, инвестициите и небостъргачите. Левият иска повече социални жилища, обществени пространства, евтин градски транспорт, зеленина и велоалеи. Дясно-консервативният кмет опазва миналото и прави паметници на царе и военни герои, левият би следвало да насърчава съвременното изкуство и да мисли за бъдещето. Но това, естествено, е силно повърхностно и нещата отдавна не са толкова прости (а в България можем да кажем, че са и обърнати).
Лява или дясна е Ан Идалго, кмет на Париж от 2015 година, кандидат на Социалистическата партия, която провежда упорита политика за по-зелен, приятелски към пешеходците град? Тя е обявила война на колите в града, затваряйки цели булеварди покрай Сена за автомобилно движение и превръщайки ги в паркове. Из цял Париж улиците са разкопавани, разделяни на две, а старият паваж – премахван, за да се добавят още велоалеи към вече близо 900-километровата мрежа за велосипедисти в града. Може да има по-малко коли, но задръстванията са чудовищни и това увеличава замърсяването, коментират нейни критици. Тя е истинска истеричка, оплаква се собственик на таксиметрова компания. Само велосипедни алеи и строителни площадки. Градът е в тотален хаос. Задръстванията са 24/7. Наистина, в момента Париж със сигурност не е приятен за автомобилистите град, а домакинствата, които притежават личен автомобил, са паднали от 60% през 2001 на 35% днес.
От друга страна, Идалго е критикувана за двоен стандарт – зелена е, да, но в същото време е приятелка с предприемачите, дава стотици разрешения за нови строежи на година и окуражава уплътняването на един от и без това най-уплътнените градове в света. Обаче безпрецедентно горещото лято на 2019, в което температурите в Париж през юли достигнаха 42 градуса, доказа и на скептиците, че май Идалго е права – климатичните промени са факт, а градовете ни трябва да станат по-зелени във всеки смисъл на думата.
Ляв или десен е Енрике Пенялоса, в момента кмет на Богота за втори мандат от определяната като дясноцентристка партия “Радикални промени”? Пенялоса е един от най-успешните кметове на колумбийската столица, чийто първи мандат (1997 – 2001) става легендарен в историята на градското управление (тогава той е избран с листата на Либералната партия). За тези 4 години той успява да превърне Богота от един от най-хаотичните латиноамерикански градове в град с отличен градски транспорт, активни обществени пространства и спокойни хора. Пенялоса е убеден, че добрата градска среда е ключът към ниска престъпност и социална справедливост. За целта прави автобусите секси, тротоарите – широки, а велоалеите – дълги. Косата ми побеля, докато махна всички коли от тротоарите, разказва той в поучителния документален филм “E2 Design Bogota”, Но това за мен е добър град – когато целият квартал е на улицата. Така контролираме и престъпността. Наистина, за 10 години броят на убийствата в Богота намалява със 70%, а стандартът на живот в града като цяло се повишава.
Пенялоса продължава успешната политика за градско развитие на своя предшественик, Антанас Мокус, но рейтингът му е отчайващо нисък в началото. Всички недоволстват от промените до момента, когато мащабните му инфраструктурни проекти започват да придобиват вид, ефектът от тях започва да се усеща и в крайна сметка Пенялоса завършва първия си мандат като един от най-харесваните кметове на Богота въобще. Което не му пречи да загуби следващите местни избори и да се върне начело на колумбийската столица едва през 2015. Реформите искат жертви.
От друга страна, днес живеем в съвсем различен свят от този през 1997 или дори през 2015. В сегашните времена на фрагментиране и индивидуализъм, на социални балони и оспорвани авторитети все по-трудно е една личност да повлияе на много. И все пак, от няколко години в света на архитектурата и градското планиране такава личност съществува, все по-видима и авторитетна – и това е гражданинът от социалните мрежи. Неговата власт за момента води до оставки, отмяна на конкурси и граждански контрол върху ремонти и обществени поръчки, но трябва да сме наясно и с неизбежните странични ефекти – мнението на експертите ще се обезценява все повече, а управляващите ще са все по-парализирани да прокарват смели визионерски решения (особено преди избори).
Да се върнем обратно в София. Разкъсани между бизнеса и инвестиционните интереси, от една страна, и натиска на гражданското общество и социалните мрежи, от друга, кандидатите за кмет няма как да заемат кой знае колко различни позиции по основните, най-щекотливи проблеми на деня. Но се опасявам, че в момента глобалният консенсус за посоката на развитие на големите градове е един – по-зелени, по-пешеходни, по-приспособими към социални, политически и икономически промени с цел да продължават да бъдат удобни за живот. Градове с човешки мащаб, по-внимателни към климата и с повече хуманна, да я наречем социално отговорна архитектура. Колкото и ляво да звучи това.
