„Бащата“, България/Гърция, 2019, режисьори и продуценти: Кристина Грозева, Петър Вълчанов; сценарий: Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Дечо Таралежков; оператор: Крум Родригес, музика Христо Намлиев, в ролите: Иван Бърнев, Иван Савов, Таня Шахова, Христофор Недков, Боян Дойчинов, Николай Тодоров и др. Награди: „Златен глобус“ от Карлови Вари, Голямата награда от Тирана, „Златна роза“, награда за сценарий и за мъжка роля на Иван Бърнев и Иван Савов от Варна.
Още в самостоятелните си късометражни филми Кристина Грозева („Птици божии”) и Петър Вълчанов („Семейна терапия”) ни изненадаха с абсурдни случки. След това заедно направиха великолепния късометражен и независим „Скок”. После дойдоха независимият им пълнометражен дебют „Урок“ и нискобюджетният „Слава“ (и двата копродукции с Гърция), обиколили света и донесли на киното ни десетки награди. И въпреки че в основата им бяха куриозни, медийно раздухани реални истории, те съумяха да ги покажат на екрана безкомпромисно, социално реактивно, абсурдно. През патилата на учителка и кантонер изведоха българската безизходица с универсални внушения.
В „Бащата“, отново копродукция с Гърция, Кристина Грозева и Петър Вълчанов се оттласкват от успехите си върху терена на новия социален реализъм и медийните сюжети. Впускат се в интимността. Въпреки че не изпускат детайли от българската мизерия, се потапят в екзистенциалните колизии на своите герои: синът-режисьор на реклами Павел (Иван Бърнев) и бащата-художник Васил (Иван Савов). Всичко започва с провинциалното погребение на майката Валя, починала внезапно и оставила подире си бездна – особено за Васил. Чепат човек, той е колкото разбит, толкова и невъздържан към сина си, пристигнал по тъжния повод, скрил ужасния факт от бременната си съпруга и бързащ да се прибере в София. Двамата са отчуждени. Изведнъж съседка (Таня Шахова) оповестява, че е получила обаждане от Валя и припада. Бащата се побърква от желание да се свърже с починалата. И започва щурото пътуване на Павел и Васил, изпълнено с безумни ситуации – от медиум-шарлатанин и бащино горко спане в гората върху метеорит, през полицейски участък до конска каруца… Междувременно синът е все по домашни чехли, а по телефона жена му (Маргита Гошева) настоява да й намери сладко от дюли с индрише.
Нелеко е да се прави филм за смъртта и нейното преживяване. Само крачка встрани да направиш и може да изглежда фалш. Но Кристина Грозева и Петър Вълчанов са се справили чудесно – историята е и тъжна, и „мистична”, и катарзисна. „Бащата“ е драматично-комично road movie. Говори за днес и вчера, за вина и утеха, за неразбиране и проумяване, за помирение и опрощение. За продължаването на живота след смъртта на близкия. Историята е разказана сгъстено, просто и отново безкомпромисно – с драматична дълбочина и забавна абсурдност. Както винаги, камерата на Крум Родригес е чувствителна и тръпна, улавя и най-мимолетния детайл от средата и поведението на героите. Запечатва емоции. Във филма има тишина, но и сугестивната музика на Христо Намлиев. Авторите залагат на своите постоянни актьори и улучват в десетката. Побелелите и синеоки Иван Бърнев и Иван Савов поразително се справят с предизвикателствата на персонажите си – приземената заетост на сина, принуден да се подчини на бащината воля, и лудото вманиачаване на бащата, отказващ да търпи припряността на сина си. До финала. Ще останат в българското кино като един от най-хармоничните мъжки дуети.
Работеща е хрумката с телефонното общуване със съпругата, но не е нова за киното – гледали сме я в британския „Лок“ (2013) на Стивън Найт с Том Харди и в руския „Колекторът“ (2016) на Алексей Красовски с Константин Хабенски. Затова пък „отвъдният“ глас на Валя (Иванка Братоева) е преекспониран. Стига да се чуе и веднъж, колкото и да е обяснимо желанието на бащата да го слуша още и още. И макар да се гледа без премигване, на финала филмът става леко бъбрив. Но и така бе най-излетият в тазгодишния конкурс на „Златна роза“.
