
Непорасналите
Ако трябва да се даде общ прочит на поколението на баща ми, то би било такова. Затова те бяха толкова пламенни цял живот, толкова енергични, жадни, любопитни, жилави и устремени. Към какво се стремяха те? Към утопия. Те я създадоха в творчеството си. Няма да изреждам имената на родените между войните. Приносът им е познат, значим дотолкова, че сега, почти век по-късно, ние се делим по признаци, свързани с неговата интерпретация, позиция и роля.
Непорасналите възпитаха нови непораснали в много разновидности и следващи поколения. Те имаха много деца. Лесно ще ги познаете, те останаха непораснали. Нека да закачим кабел към Башевите Антени и заслушаме какво ще доловим.
Истории за Четирима братя близнаци с различни калпаци. Все един и същи човек (актьор), чийто дух е ломен от различни страсти. Алпинистът в дилема – своя или чужд живот. Една Пролет, която по никое време прави преврат в Естествения ход и се опълчва със силата на детската любов срещу Календара строг. Куклата, която иска да я боли, за да се почувства поне малко по-истинска и жива. Снежният човек, за когото не е важно, че е снежен, важно е, че е човек. Истинска картина на надеждата и вярата в това, че всеки и всички можем повече. Поне да опитваме, както във всяка утопия, както в земната утопия – изкуството.
Непорасналите построиха утопия в творчеството си, парчета от нея помогнаха да се съхрани човекът, макар и по план да не беше предвидено. Днес няма план, има ход и той отново не счита човека за ценност. Утопията на непорасналите остава, а даже, за който се вгледа, расте. Тепърва има да спасява хора, цял народ.