През последния месец се случиха две различни събития с отношение към културното наследство, логично свързани помежду си.
Първото бе една гражданска инициатива на Софийски дискусионен форум и Фондация „Интерактивна България“ – Конференция във Видин на тема: „Многообразие, пристан и градска среда“, проведена на 21 септември в крепостта Баба Вида, с български и чуждестранни лектори[1]. Вниманието им бе насочено към проблемите на историческия град и възможностите за неговото опазване и развитие. За тази цел Видин бе добре избран: древен град още от келтско време (Бинония) и Рим (крепостта Бонония, І век), Средновековието (крепостната система, Баба Вида), Османския период (Джамията, Кръстатата казарма на Осман Пазвантоглу), а след Освобождението – отворен към Европа, Новото време (Синагогата, ключови обществени сгради) и Модернизма. Да не забравяме приноса на града в европейската култура като родно място на Жул Паскин.
Синагогата днес
Днешната представа за наследството на Видин не би трябвало да се ограничава със сбора от 260-те културни ценности (24 с национално значение), а да разглежда градската среда като интегрален градски исторически пейзаж с изявена идентичност: например, ролята му на Пристан – порта към Европа, отворена към големия европейски Дунавски път; градското многообразие – на исторически пластове; на култури и религии в духовния триъгълник (като Софийския!) между Християнската катедрала, Синагогата и Джамията и пр. От една съвременна гледна точка тези ценности имат силата на ресурс за устойчиво развитие и качество на живот. Това особено се отнася до местоположението на града в мрежата от европейски културни маршрути, всред които Дунавския има ключово значение.[2]
Всичко това би трябвало да допринесе за развитието на Видин и да гарантира неговото бъдеще. Как тогава да си обясним, че Северозападна България, включително Видин, е оценена като най-бедният регион на Европейския съюз?[3] Тази тъжна класация, всъщност, не изглежда толкова парадоксална, ако проследим как градът се е отнасял към своето културно наследство. През 60-те години е почти изцяло ликвидиран най-старият исторически пласт – римската крепост Бонония, разрушена е и родната къща на Жул Паскин. В началото на 80-те години, заради строителството на Партийния дом, са ликвидирани ценни търговски сгради в стил европейски сецесион. Междувременно Синагогата, лишена от покрив, тъне в пълна разруха[4]. В момента в центъра на града се ликвидират и подменят последните остатъци от оригиналната настилка на площада и пешеходната зона от 80-те години – пример за български Модернизъм от втората половина на XX век… Защо е тази апатия, дори агресия на града към собствените му ценности?[5] Защо не се използват неговите културни ресурси за развитие и качество на живот? Кога градът ще се възползва от своето изключително местоположение на един от най-важните европейски културни маршрути?
Тук стигаме до второто събитие, което създаваше предчувствие, че горните реторични въпроси ще получат отговор. На 30 септември Министерството на туризма организира Конференция в София на тема „Нови културни маршрути в Дунавския регион“, предшествана от „Мастърклас“ на Нейно Кралско Височество принцеса Дана Фирас от Йордания. Предварителната информация създаваше нагласа за оптимистични очаквания, подхранвани и от официалната рамка на събитието. За това допринесе и участието на Йорданската принцеса със забележителен бекграунд на личност, отдадена на каузата на Опазването.[6] Тя подчерта необходимостта от баланс между Опазване и Развитие; от връзка между култура, икономика и околна среда; от образование, което внушава от най-ранна детска възраст чувствителност към наследството. В политическата рамка се включи и премиерът Бойко Борисов, който обяви стратегическата важност на партньорството с Йордания в областта на културния туризъм и на обучението по културно наследство от най-ранна възраст (обявен бе пилотен проект в тази област). Двамата министри – на Туризма и на Културата, декларираха с пълно единодушие своята убеденост в необходимостта от взаимодействие между Култура и Туризъм, както и в ключовата роля на културния туризъм за дългосрочното развитие на Дунавския район. Представителят на Съвета на Европа г-жа Констанс Метзгер, от своя страна, подчерта значението на Дунавския регион и обяви подкрепата за два нови европейски културни маршрути, които ще го възродят: „Кирил и Методий“ и „Желязна епоха“.
След тази демонстрация на политическа воля, вниманието бе насочено към двете кръгли маси, посветени на въпросните два дунавски културни маршрута. Именно кръглите маси трябваше да дадат реални доказателства, че политическата воля ще доведе до конкретни стъпки за възраждане чрез наследството на един неоправдано западнал регион. И точно тук бе голямото разочарование за всички присъстващи специалисти по опазване на културното наследство. Ще поясня защо.
Културният маршрут днес се разглежда като висша проява на една нова визия за културното наследство, като негова макроструктура, надхвърляща сбора от паметници и исторически градове, за да обхване цели територии на локално, национално, континентално, дори на интерконтинентално равнище. Затова опазването и развитието на културните маршрути изисква координирани интердисциплинарни действия: проучвания на общия исторически и културен контекст по съответната тема; изследвания на конкретната територия и на ценностите в нея; консервационни дейности; териториално устройство и урбанизъм; регламентирана връзка между Култура и Туризъм с резултат – конкретни крайни туристически продукти; управление на тази сложна система с активното участие на местните общности. Едва тогава културният маршрут може да изяви своите възможности да въздейства върху инвестиции, трудова заетост и качество на живот. В това отношение съществува значителен международен опит: инициативата на ЮНЕСКО Пътища за диалог; програмата на Съвета на Европа Културни маршрути (1987), основаването на Европейския институт за културни маршрути в Люксембург (1998) и развитието на мрежата от европейски културни маршрути; дейността на ИКОМОС – от първия форум на тема Пътят като културно наследство (Мадрид 1994) до създаването на Международния научен комитет за културни маршрути (2005) и приемането на Международната харта за културни маршрути (Квебек, 2008). Изминат бе дълъг път по изучаване и дефиниране на този феномен на културата и туризма, както и в практиката на неговото реализиране и управление.
Кръглите маси обаче създадоха представата, че България се намира във възможно най-началната точка на този път, дори че още не е тръгнала по него. Представените основни доклади на уважавани български учени се ограничиха в рамките на общата хуманитаристика (значението на делото на Св. Св. Кирил и Методий, ролята на България за неговото разпространение и пр.), при отсъствие на специалистите консерватори, урбанисти, туристически експерти, мениджъри и пр., от които зависи крайният културно-туристически продукт.[7]
Нещо повече, липсваше каквото и да е позоваване на собствения български опит в тази област, като че ли едва сега откриваме този феномен. Налага се да припомним. През 1999 ИКОМОС България състави първите карти на Националните културни маршрути с база данни по ГИС[8], а през 2000 бе инициатор за формирането на експертна мрежа от всички страни на Югоизточна Европа, която изработи първите карти на Културните маршрути на Югоизточна Европа[9], между които и Дунавският път. През 2004 на тази база бяха реализирани три конкретни културни маршрута в България.[10] През 2005 тези резултати бяха в основата на Международния регионален форум Културни коридори на Югоизточна Европа, проведен във Варна под патронажа и с участието на българския президент, Генералния директор на ЮНЕСКО и Генералния секретар на Съвета на Европа, както и на държавните глави от региона. Те приеха Декларация от Варна за съдбата на историческите пътища, които от векове са свързвали страните от региона. През 2006 българската Асоциация за културен туризъм създаде два двуезични уебсайта[11], посветени на културните маршрути на региона. Трябва да се имат пред вид и цяла серия от студентски проекти за културни маршрути, както и успешни дисертации. Всичко това представлява ценен натрупан опит, който би трябвало да се надгражда, вместо да се започва всеки път от нулата, което ни отрежда мястото на аутсайдери.
Това състояние на нещата у нас не трябва да ни изненадва. То е неизбежен резултат от сегашната дълбока криза в областта на Опазването. Как изобщо можем да храним илюзията, че днес, когато е несигурна съдбата на всеки отделен паметник, да не говорим за цели исторически градове като Видин, ще бъдем в състояние да идентифицираме, опазим и развием един от най-висшите феномени на културното наследство – културния маршрут? Това просто няма как да стане при днешното неразрешимо противоречие между Опазване и Развитие, при липсата на онзи баланс между тях, за който настоява Нейно Кралско Височество. В България липсват инструменти, които биха създали този баланс – работещи инструменти като тези, представени от френските гости на Конференцията във Видин. Как бихме могли да осъществим истинска връзка между Култура и Туризъм при днешната силно концентрирана и централизирана система за опазване и при липсата на онова, което се нарича „интегрирана консервация“? Можем ли да разчитаме на интердисциплинарна експертиза при сегашното плачевно състояние на единствения държавен експертен орган по опазване – НИНКН?
С други думи, фасадното деклариране на политическа воля за опазване на културното наследство и за неговото използване като ресурс за развитие ще остане безрезултатно, докато не се изпълни със съдържание в резултат от една радикална реформа на системата за опазване. Докато това не се случи, европейските културни маршрути трудно ще стигнат до Видин.
–-
[1] В Конференцията участваха: тандемът архитекти от Франция Даниел Дюше и Елизабет Бланк със забележителна практика в опазването на историческите градове; арх. Ян Касел (Чешка Република), бивш кмет на Прага със значителен опит в реставрацията на нейните паметници, археологът Ричард Карлтън (Великобритания) от университета в Нюкасъл с трайни интереси към наследството на Балканите.
[2] От общо 38 културни маршрути, класирани от Съвета на Европа, 25 пресичат Дунавския регион.
[3] По данни на Евростат българският северозападен район е с най-нисък регионален брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от население в ЕС, измерен в показателя – стандарт на покупателната способност (СПС), който премахва разликите в ценовите равнища между страните.
[4] Съдбата на Синагогата е плах лъч на надежда за градското наследство. По проект на арх. Любомир Станиславов и с координирани действия на градските власти, еврейската общност и Фонда за градско развитие, вече има осигурени средства за нейната цялостна реставрация – добър пример за ефекта от осъзнати обединени усилия, рядкост в днешната система за опазване.
[5] Тази апатия бе осезаема и по време на самата конференция. Градът-домакин се отнесе с безразличие към нея (участниците от Видин бяха около десетина). Кметът – патрон на събитието, не благоволи да го посети… Всичко това съвсем не се отнася за археолога Оля Миланова от Регионалния археологически музей, ентусиазиран, но самотен войн на полето на Опазването.
[6] Нейно Кралско Височество е посланик на добра воля на ЮНЕСКО и президент на най-старата неправителствена организация за опазване на културното наследство на Йордания „Петра Нешанъл Тръст“.
[7] За разлика от българските доклади, чуждестранните не се занимаваха с постиженията на високата наука, а показаха конкретни реализирани културно-туристически продукти, които превръщат темата на маршрута в жива традиция с активното участие на местните общности.
[8] Голямата награда на Европейската комисия в България, 2000
[9] Награда Prix JEP на Фондация Крал Бодуен, 2000
[10] Трите културни маршрута бяха инициирани от ИКОМОС България, класирани и реализирани в рамките на програма ФАР „За развитие на културен туризъм 2004“: „Русе–Иваново-Червен“ (област Русе), „По пътя на непознатото Възраждане“ (област Габрово) и „Родопска Света гора“ (община Асеновград).
[11] Уебсайтът www.seecorridors.eu, създаден в партньорство с Европейския институт за културни маршрути, включва значителна информация за Културните маршрути на Югоизточна Европа. Уебсайтът www.otkrivam.com / www.heriquest.com, осъществен с подкрепата на Британски съвет България, е адресиран към децата, за да им даде, под формата на игра, начални познания и чувствителност към културното наследство по историческите пътища на региона (Голяма награда на Международния уеб-фестивал Албена 2006). Той реализира именно целите, поставени в пилотния проект, внушен от Йорданската принцеса. За съжаление, поради липса на средства, сайтовете не се актуализират.
