Кристина Шишкова. „Среща с пейзаж”. Куратор Наташа Ноева. 17-31 октомври 2019. Галерия „Средец“, Министерство на културата, София
На сцената на младото българско изкуство се появи ново име. Кристина Шишкова се завръща след години на учене и живеене навън, с резултата на своя талант, на своята природна и родова определеност, култивирани в европейския образователен и културен контекст.
Изложбата на Кристина е качествен пример за културна спойка между балканска чувственост, интуитивност, емоционалност и западноевропейска подреденост, дисциплина, култура. Тези картини и рисунки са странна симбиоза на хаос и ред, на чувственост и воля, на импровизация и концептуална яснота.
Кристина споделя, че първоначалният импулс на творческа реакция е среща с красива гледка, среща с цвят, структура, фактура, които задвижват нейната емоционално-психична чувствителност и артистична интуиция. Натрупването на сетивни и духовни преживявания допълва художествения опит, гради висока естетическа мярка и етична норма. Естетическото и етическото отварят пътища на духовна откритост с интуиция за трансцендентен всеобщ порядък и хармония. В обратен ред, духовната интуиция тънко моделира сетивно-емоционалните реакции и естетически избори на художника. Така в пораждането на образа се събират емоционалното, виталното и духовното. Събират се ниското и високото, хаосът и порядъкът, светлината и мракът, хтоничният дух и небесната творяща воля.
В творческите решения на Кристина стоят сложни антиномични връзки: проявено – непроявено, видимо – невидимо, пълно – празно, микрокосмос – макрокосмос, единично, особено – всеобщо, универсално.
Мотивите в картините често са вдъхновени от наблюдението и изследването на материи и повърхнини, на минерални образувания, на структури на скъпоценни и полускъпоценни камъни, в които екзалтираният разум разпознава универсален природен и космически модел – формула на творението. Така строежът на материята придобива трансцендентна мистична аура. Сближаването на ниско и високо, на гранично и безгранично, на единично и всеобщо, гностическото разбиране, че в най-малкото се съдържа най-голямото, и в най-голямото – най-малкото, усещането за цялост и единство е притегателната сила и тайнство на тези картини и рисунки, на тяхната психична, духовна и философска дълбочина.
Изобразените летящи в космическата бездна късове материя, облечени в художествена форма, отпращат към фикциите на философите на етиката на космическата теология, които привиждат в еволюцията на Вселената изначална цел, а на мястото и дейността на човека се придава извънсоциален, всеобщ и космологичен смисъл. Този възможен прочит не е единствен. Сложността и богатството на асоциативни връзки тревожи съзнанието ни, разбужда духовното ни любопитство.
Всичко това, като естетическо преживяване, е майсторски режисирано и професионално защитено. Отделни зони в картините са фото-илюзионистично разрисувани, за да се противопоставят и разтворят в празнотата на равни, хроматични или ахроматични полета. В пластическия строеж натурно изобразените структури се обогатяват и уплътняват от добавянето на естествени абразивни материи – овладян асамблаж на привидно несъвместими структури, на сложни пластически връзки, които създават визуалната сила на тези картини.
Изложбата на Кристина Шишкова ни води в лабиринта на нейната емоционално и духовна природа, на нейната творяща естетическа интуиция, дисциплинирана от волята за концептуална яснота. Тази изложба търси отговор на сетивно образното като дълбоко присъщо на чувствената ни природа, търси отговор на интелектуално и рационално придобита културна взискателност.
