Eфремов, Ефрем. Правни аспекти на журналистическото редактиране. Велико Търново: Фабер, 2019
Изпитвам безпокойство, когато преподавам на студентите жанра на памфлета – кое тяхно твърдение може да се окаже „съставомерно“… Ако памфлетът подлага на гражданско унищожение не само личност, но и цяло явление, то тогава въпросът е не само къде преминава границата на добрия вкус, но и къде в едно изречение могат да спорят две права – правото на свободата на изразяване и правото на личен живот… Като журналист ме тегли да обидя – и от това несъмнено ще спечели внушението на текста ми, но дали от обидата и клеветата ще спечели истината? Обществото? Хайде, памфлетът и фейлетонът са жанрове от висшия журналистически пилотаж – нашата публицистика отдавна не лети високо. Но информационните и интерпретативните жанрове имат своите правни аспекти – и когато пишем, и когато редактираме. Веднага искам да заявя, че избирам страната на Ефремов – в своя предговор към книгата проф. д-р Борис Велчев не споделя идеята на медийния изследовател да се декриминализира обидата и клеветата в медийните публикации, но веднага казва, че тази идея е защитена убедително. В своята монография с безспорен практико-приложен характер доц. Ефремов проверява как са уредени престъпленията „обида“ и „клевета“ във Франция, Германия, Австрия, Испания и Великобритания – и прави съпоставка с българския Наказателен кодекс. „Фактът на близост в регламентацията на обидата и клеветата в България и в посочените европейски държави не разколеба убеждението ми за нужда от декриминализация на двете престъпления, защото, докато това не се случи, смятам, че „свободата на словото“ е поставена в риск. Разбира се, при неправомерното й упражняване, нарушителите следва да понесат отговорност, която, както вече споменах, може ефективно да се реализира по гражданско-правен ред.“ А бившият главен прокурор Борис Велчев поставя нова задача на доц. Ефремов като активен наблюдател на етичните стандарти в медиите: да разгледа разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Конституцията, която предвижда възможността да се спират и конфискуват печатни издания, когато „се накърняват добрите нрави“. Изобщо, новият труд на Ефрем Ефремов е интердисциплинарно изследване, което осмисля сложните, противоречиви и емоционални връзки между редактирането и правото. Книгата има и респектиращ граждански ангажимент: „Ако тези редове предизвикат размисъл дори и в един бъдещ или настоящ редактор, ако благодарение на тях бъде избегнато едно съдебно дело спрямо редакция и/или журналист и бъдат спестени обиди и унижения на обектите на публикация, значи съм си свършил работата.“ А ние, като автори и редактори, като преподаватели, ще сме си свършили работата, ако внимаваме много повече относно презумпцията за невиновност, относно разкриването на самоличността на деца – жертви или свидетели на престъпления, относно накърняването на личния и/или семейния живот на дадено лице… Да перифразирам стихотворението на Радой – и свободата на словото е като хляба, „всеки ден се замесва, изпича, изяжда“…
М.Б.
